Решение № 5 от 21.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1026/2010 г.

Решение № 5 от 21.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1026/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба на И. Г. Ш. от[населено място], област П. за отмяна на решение от 20.05.2002 г. по гр. дело № 1331/01 г. на Окръжен съд-Пазарджик, с което е осъден да заплати на Д. Н. К. от същия град сумата 13895.18 лв. /равностойността на 6134.74 щ. д./, представляващи получена от ответника сума без основание, ведно със законната лихва, считано от 1.09.01 г. до окончателното изплащане на главницата и сумата 1104 лв разноски, на основание чл. 55, ал. 1 предл. 1 ЗЗД. Със същото решение искът до пълния предявен размер - 14080 лв. /равностойността на 6141 щ. д./ е отхвърлен като неоснователен. Молителят се позовава на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, като твърди, че ответницата по молбата за отмяна е предявила срещу него и дъщеря му В. И. С. искова претенция за установяване недействителността на сделката по нот. акт № 363/9.11.00 г., с която той и дъщеря му са закупили останалата 1/2 ид. част от дворното място, извън частта, предмет на сделката по нот. акт № 364/9.11.00 г., купувач по която е Д. К.. Сочи се, че за първи път Д. К. прави изявление, че изплатените от молителя суми на продавачите по двете сделки са общо 7137 щ. д., а не 5412 лв. - посочени като покупна цена по двата нотариални акта. Прави се довод, че това изявление представлява ново обстоятелство и ново писмено доказателство, което не е могло да му бъде известно при решаването на делото по настоящия спор, тъй като тогава Д. К. е отричала той да е изразходвал по сделката сума, по-голяма от 4189 лв. Моли атакуваното решение да бъде отменено. Ответницата по молбата Д. К. моли да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, състав на IV г. о. като прецени данните по делото, приема следното: Молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е подадена в срока по чл. 305, т. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. В този смисъл е постановено определение № 306 от 18.06.10 г. по ч. гр. дело № 319/10 на ВКС, състав на III г. о. Разгледана по същество е неоснователна. Нови обстоятелства или нови доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК са налице тогава, когато те са съществували при предявяване на иска и разглеждането на делото, но не са били известни на страната, респективно не са станали достояние на съда, а са от съществено значение за изхода на спора. Новооткрито доказателство е налице и тогава, когато някое обстоятелство е било известно, страната го е твърдяла пред съда, но не е могла да го удостовери по надлежния ред по причина, която е извън процесуалното й поведение. Решаващото е, че новооткритият факт е бил налице когато делото се е намирало в такава фаза на развитие, че той е могъл да бъде изтъкнат и взет предвид. Освен това новооткритите факти трябва да са от съществено значение за спора. Законът изисква кумулативното наличие на двете предпоставки, за да бъде уважено искането. С оглед изложеното в молбата за отмяна е видно, че молителят се позовава на изявление на ответницата по молбата за отмяна, съдържащо се в нейна искова молба след влизане в сила на атакуваното решение. По делото е установено по безспорен начин, че решението, чиято отмяна се иска е влязло в законна сила на 30.06.04 г. Исковата молба от Д. К., по която е образувано гр. дело № 499/07 г. на Районен съд Велинград, приложено към настоящото производство, е подадена на 31.07.2007 г. Поради това не е налице хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като твърдяното изявление следва влизането на атакуваното решение в сила. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.