Решение № 17 от 4.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1383/2012 г.

Решение № 17 от 4.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1383/2012 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Диана Хитова Производството е по чл. 307, ал. 2 вр. с чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба за отмяна вх. № 28159/17.09.2012 г. на Т. М. П., чрез пълномощника й адв. М. С. срещу влязло в сила решение № 58/18.04.2011 г. по гр. д. № 679/2010 г. на Варненски апелативен съд. В молбата за отмяна се релевира основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 2 ГПК. Молителката твърди, че се е снабдила с ново писмено доказателство-писмен договор за заем, сключен на 20.02.2004 г., с който не е разполагала по време на процеса. Твърди, че този документ е от съществено значение за делото, тъй като заетата от нея сума в размер на 38 000 лв. е изцяло вложена в закупуването на процесния недвижим имот. Неправилно съдът е приел, че по време на разпореждането с него ответникът А. Ю. Х. е бил негов едноличен собственик. Ответниците по молбата А. Ш. Н. -Х. и Е. Ю. Х., чрез пълномощника си адв. Т. П., както и А. Ю. Х., чрез пълномощника си адв. Б. Б. в писмени отговори оспорват молбата за отмяна. По допустимостта и основателността на молбата за отмяна, настоящият състав на ВКС, трето г. о. установи следното: Молителката е предявила против ответниците иск за установяване относителната недействителност въз основа на чл. 22, ал. 3 СК /отм./ на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между ответника А. Ю. Х., неин съпруг към този момент и останалите ответници. Бившият й съпруг се е бранил с инцидентен установителен иск въз основа на чл. 21, ал. 1 СК (отм.) за установяване, че процесният недвижим имот, макар и придобит по време на брака, е негова индивидуална собственост, респективно с правоизключващо възражение в този смисъл. С атакуваното решение въззивният съд е обезсилил решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен инцидентния установителен иск, предявен от ответника А. Ю. Х. и е прекратил производството поради неговата недопустимост, тъй като към момента на предявяването му същият вече е отчуждил процесния имот. В частта, с която договорът за покупко-продажба на този имот е бил обявен за относително недействителен спрямо молителката същото е отменено и искът е отхвърлен. В тази своя част решението на въззивния съд е атакувано с молбата за отмяна. Постановения съдебен акт въззивният съд е аргументирал с основателността на възражението на ответника А. Ю. Х., че имотът е негова индивидуална собственост, тъй като е бил придобит изцяло с негови лични средства, а молителката не е имала принос, поради краткия им съпружески живот и обстоятелството, че не е притежавала имущество и доходи. Решението на въззивния съд е влязло в сила на 14.06.2012 г., тъй като на тази дата е постановено определение № 720 по гр. д. № 1115/2011 г. на ВКС, IV г. о., с което не е допуснато касационното му обжалване. Молителката твърди, че през м. август 2012 г. случайно срещнала сина на заемодателката и чрез него установила контакт с последната, тъй като тя живеела във Великобритания и се снабдила с екземпляр от договора за заем. Собственият й екземпляр бил унищожен от ответника по молбата А. Ю. Х.. Твърденията на молителката не са доказани, но дори в тази връзка да се приеме, че преклузивният срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК е спазен, а молбата като подадена от надлежна страна в законовия срок е допустима, то по същество тя не е основателна. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, или с които не е могла да се снабди своевременно. Законодателят е имал предвид такава непълнота на фактическия или доказателствен материал, която не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната. За да се допусне отмяна на влязло в сила решение на посоченото основание, трябва да са налице трите кумулативно дадени предпоставки: нови обстоятелства или нови писмени доказателства; те да са от съществено значение за делото и да не са могли да бъдат известни на страната при решаване на делото или тя да не е имала възможност да се снабди с новото писмено доказателство. В настоящия случай тези предпоставки не са налице. Обстоятелствата за наличие на сключен заем и за влагане на заетите средства в покупката на имота несъмнено са били известни на молителката по време на делото, дори още преди предявяване на иска, но твърдения в този смисъл тя не е правила както в исковата молба, така и в процеса. При полагане на дължимата грижа би могла да се снабди и със съответното доказателство-писмения договор за заем, включително и по реда на чл. 153 ГПК /отм./. В с. з. от 10.03.2010 г. по гр. д. № 1447/2004 г. на Варненския окръжен съд /л. 187/ защитата й е направила изрично изявление, че твърдение за принос не е необходимо, тъй като приносът и съпружеската имуществена общност се презюмират. Позицията е останала непроменена във всички стадии на процеса. Ако молителката беше счела, че новопредставеното писмено доказателство е необходимо с оглед успешната й защита, то тя е следвало да направи възражение в този смисъл и да се снабди своевременно с документа. Отмяната на посоченото от молителката основание е съдебно производство за извънинстанционен контрол на влязло в сила съдебно решение, но при посочените в чл. 303 ГПК предпоставки и за отстраняване на неправилност, която не е резултат на допуснати грешки от страните в процеса. Това производството е способ за поправяне на влезли в сила неправилни съдебни решения, които се дължат само на обективна невъзможност да бъдат събрани относими към спора и със съществено значение за него писмени доказателства. От изложеното следва, че молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Ответниците по молбата А. Ш. Н. - Х. и Е. Ю. Х. са претендирали разноски за това производство, които с оглед изхода на делото следва да им бъдат присъдени въз основа на чл. 78, ал. 3 ГПК. Поради изложеното настоящият състав на ВКС, III г. о.