Решение № 7393 от 17.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9730/2018 г.

Решение № 7393 от 17.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9730/2018 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Аспарух канстръкшънс" ЕАД, гр. Варна против решение № 1110 от 25.05.2018 г., постановено по адм. д. № 2885 по описа за 2017 г. на Административен съд Варна, с което е отхвърлен предявеният от дружеството иск с правно основание чл. 1 ЗОДОВ за вреди в размер на 215 лв срещу Агенцията по вписванията. Касаторът твърди неправилност на решението поради необоснованост и нарушения на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът неправилно не е приел за доказан факта на заплащане на адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на отказ за вписване по ЗТРРЮЛНЦ. Поддържа, че решението е постановено в противоречие с чл. 1 ЗОДОВ, чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, тълкувателната практика на ВАС и ВКС и практиката на смесени петчленни състави на същите съдилища. Поради това моли за отмяна на обжалваното решение и осъждане на ответника да заплати исковата сума, както и разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Агенция по вписванията не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Исковата молба е подадена първоначално до Районен съд – Варна, като ищецът е квалифицирал иска си като такъв с правно основание чл. 49 ЗЗД. По образуваното гр. д. № 4979/2017 г. съдът е приел, че разглеждането на спора е подсъдно на Административен съд - Варна, като се е позовал на разпоредбата на 28, ал. 2 от Закона за търговския регистър /ЗТР/. Посочил е, че с приемането на нова ал. 2 на чл. 28 ЗТР, т. 7 от ТП № 2/2014 г. на ВКС и ВАС е с отпаднало действие и исковете за вреди от длъжностни лица към Агенцията по вписвания следва да се разглеждат по реда на ЗОДОВ. След изпращане на делото по подсъдност, пред Административен съд Варна е образувано адм. д. № 2885/2017 г. и от своя страна този съд е приел, че спорът не му е подсъден. Изложил е съображения, че т. 7 от ТП № 2/2014 г. на Колегиите на ВКС и ВАС не е с отпаднало действие и новата разпоредба на чл. 28, ал. 2 ЗТР не води до различни правни изводи от тези, изложени в тълкувателното постановление. С определение № 12 от 31.01.2018 г. по адм. дело № 71/2017 г. на смесен петчленен състав на Върховния административен съд и Върховния касационен съд е прието, че компетентен да се произнесе по исковата молба на "Аспарух Канстръкшънс" ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, срещу Агенция по вписванията, гр. София за заплащане на сумата от 215 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от длъжностно лице по регистрацията, разгледало заявление по образец № 20170208151519, съгласно приложение А5 на Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхранение и достъп до търговския регистър, с която са заявени промени по партидата на дружеството и постановил отказ № 20170208151519-2/14.02.2017 г., отменен с Решение № 222 от 24.03.2017 г. постановен по т. д. № 253/2017 г. ВОС, ТО, е Административен съд - Варна. В мотивите си смесеният петчленен състав е посочил, че към момента на приемане на ТП № 2/19.05.2015 г. по д. № 2/2014 г. на ОСС на ГК на ВКС и на ОСС на колегиите на ВАС е действала разпоредбата на чл. 28 ЗТР, съгласно която Агенцията отговаря за вредите, причинени от допуснати грешки и непълноти при пренасянето на информацията от заявлението или актовете по чл. 14 в търговския регистър, без да е уреден редът за предявяване на исковете за обезщетение на тези вреди. Приетата с ДВ, бр. 105/2016 г. нова ал. 2 на чл. 28 ЗТР, постановява, че Агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията, по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. При промяна на нормативната уредба, каквато в случая е налице с приемането на чл. 28, ал. 2 ЗТР, следва да се приложи новата разпоредба на закона, определяща, че вредите са причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията и отговорността за тези вреди е по реда на ЗОДОВ. Уреждането на отговорността на длъжностните лица по регистрация за техни незаконосъобразни актове, действия или бездействия води до извод, че правното основание на исковете за вреди е по чл. 203, ал. 1 АПК. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил иска. Изложил е съображения в две основни насоки. Първо, че не е доказано ищецът да е извършил разход за заплащане на възнаграждение на адвокат, а дори и да е извършил такъв, той не представлява вреда по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ. Второ, че производството по вписване на обстоятелства в ТР е охранително, а не административно по своя характер и е уредено в ГПК – Част шеста, поради което не е налице административна дейност – обстоятелство, водещо до липса на елемент от фактическия състав на отговорността на държавата за вреди. Във връзка с втората група аргументи, съдът уточнява, че съгласно разпоредбата на чл. 541 от ГПК разноските по охранителните производства са за сметка на молителя, като част от охранителното производство по арг. от чл. 538 от ГПК е и оспорването на отказа за издаването му. Решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, Агенцията по вписванията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията, по реда на ЗОДОВ. Въпросът на кой съд е подсъден искът за заплащане на сторените в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ разноски е решен с влязло в сила определение на смесен петчленен състав на Върховния административен съд и Върховния касационен съд, което е задължително както за първоинстанционния съд, така и за настоящата инстанция. Следва да се отбележи, че практиката на смесените петчленни състави по спорния въпрос на кой съд са подсъдни делата в случаи, идентични с процесния, е константна и почива основно на разпоредбата на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ. Дейността на Агенция по вписванията се характеризира като административна. Съгласно мотивите на законодателя, Законът за търговския регистър, в сила от 1.01.2008 г. е приет, за да преуреди производството по регистрация на търговците от съдебно-охранително /каквото беше до този момент и се водеше от окръжните съдилища/ в административна дейност, осъществявана от административни органи. Дейността е възложена на специализиран административен орган - Агенция по вписванията, която е администрация към министъра на правосъдието /чл. 2 от Устройствения й правилник/, организирана е в Обща и Специализирана администрация, звено "Сигурност на информацията" и финансов контрольор /чл. 3, ал. 1 и се ръководи и представлява от изпълнителен директор /чл. 6, ал. 1/. Действията по вписванията, обявяванията и заличаванията в търговския регистър се извършват от служители в Дирекция "Длъжностни лица по регистрация", чийто правомощия са визирани в чл. 15 от Устройствения правилник на Агенцията по вписванията. Агенцията и длъжностните лица по регистрация са административни органи по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК, защото принадлежат към системата на изпълнителната власт и са носители на административни правомощия, овластени със закон. В подкрепа на този извод е и изменението на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, който препраща към ЗОДОВ за реда за репариране на вредите, причинени от Агенция по вписванията на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията. Висящият правен спор попада в хипотезата на чл. 6, § 1 вр. чл. 13 от Европейската конвенция за защита правата на човека в неговия гражданско-правен аспект, доколкото касае обезщетение за вреди от незаконосъобразен акт на администрацията. Терминът "граждански" има автономно значение по Конвенцията. Съгласно подхода си по делото Кonig срещу Германия, при определяне дали се прилага чл. 6, Съдът разглежда единствено характера на правото или задължението, предмет на делото. Освен това в юриспруденцията на Съда правото на обезщетение от държавата за вреди в резултат от нейни незаконосъобразни действия / при това независимо дали са осъществени от административен или друг държавен орган или длъжностно лице/ е прието за гражданско, въз основа на имуществения му характер. Под права и задължения в чл. 6 се има предвид такива, които са признати от вътрешното право, независимо дали са защитени от Конвенцията / В този смисъл Харис, О'Бойл, Уорбрик, Бейтс, Бъкли, Право на Европейската конвенция за правата на човека, Сиела Норма АД, 2015/. Както правото на съдебни разноски /признато както по АПК, така и по ГПК/, така и правото на обезщетение за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на Агенция по вписванията, са признати от вътрешното право. В момента обаче разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и трайната съдебна практика на гражданските съдилища не представляват ефективно вътрешноправно средство за защита в случаите на заварени правоотношения, а именно при приключили съдебни производства по обжалване отказите за регистрация в Търговския регистър. Константно разноските в производствата пред гражданските съдилища не се присъждат с мотиви, че се касае за едностранно охранително производство. В този смисъл е абсолютно цялата трайна практика на търговските състави на окръжните съдилища. Следователно, обстоятелството, че ищецът принципно е имал възможност да претендира разноските в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, при разгледаната по-горе съдебна практика и вътрешноправна уредба, включително и в конкретния случай, не представлява гаранция за това, че той е разполагал с достъп до съд и с ефективно правно средство за защита на своите имуществени права, попадащи в обхвата на защита по ЕКПЧ. При това следва да се има предвид, че под "ефективни/ефикасни средства за защита" практиката на Европейския съд по правата на човека има предвид както съществуващата вътрешноправна нормативна уредба, така и трайната съдебна практика. Правото на ефективен достъп предполага, че има последователна система, регламентираща сезирането на съд, която е достатъчно сигурна от гледна точка на изискванията си страните по съдебни производства да имат ясна, практическа и ефективна възможност да се обърнат към съд. В случая ищецът има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд и в тази връзка следва да има на разположение ефикасни вътрешноправни средства за защита на претендираното от него право. Ето защо, в конкретния случай ефективното средство за защита е именно искът по чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ вр. чл. 1 ЗОДОВ. Да се приеме, че искът е недопустим и да се откаже разглеждането му по същество, би означавало отказ от достъп до съд и до ефикасни вътрешноправни средства за защита. Съгласно решението по делото Ротару срещу Румъния, чл. 13 ЕКПЧ гарантира наличието на национално ниво на средство за прилагане на същността на правата и свободите по Конвенцията в каквато и форма да са обезпечени те във вътрешния правен ред. Затова тази разпоредба изисква предвиждането на вътрешноправно средство за защита, която да позволява на компетентния национален орган както да разгледа съответното оплакване по Конвенцията по същество, така и да присъди подходящо обезщетение. Средството трябва да е ефективно, както на практика, така и по закон. Не на последно място, въпреки редакцията на текста на чл. 13, констатирането на евентуално нарушение на този текст не зависи от това действително да има нарушение на друго право по Конвенцията. Достатъчно в настоящия случай е наличието на вероятно защитимо имуществено право. Искът е доказан по своето основание и размер. Налице са елементите от фактическия състав за възникване отговорността на Агенция по вписванията - отменен по предвидения в закона ред незаконосъобразен акт, настъпила имуществена вреда и причинна връзка между настъпилата вреда и акта. Противно на възприетото от Административен съд Варна, заплащането на адвокатското възнаграждение е доказано, посредством представените документи - договор и разписка, които са били депозирани още по т. д. 253/2017 г. на Варненски окръжен съд. Доколкото вредите се изразяват в платена сума за обжалване на отказа за регистрация, който е отменен от съда като незаконосъобразен, следва въпросът дали направените разноски имат характер на пряка и непосредствена последица от този отказ и дали е налице причинно-следствена връзка между постановения отказ за вписване на обстоятелствата по партидата на дружеството и настъпването на вредите, като последните следва да бъдат неизменен, обективно и закономерно настъпил резултат от незаконосъобразния акт. Причинна връзка е налице, когато може да се отговори положително, че без постановяване на незаконосъобразния акт претендираните вреди не биха настъпили. В конкретната хипотеза се установява, че заплатените разноски следват по време постановения незаконосъобразен акт на длъжностното лице по регистрация. Адвокатското възнаграждение и държавната такса са вреда за ищеца доколкото плащането им намалява фактически неговото имущество. Процесуалното представителство осъществявано от адвокат в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ не е задължително, но това е призната и гарантирана от закона възможност за всеки участник в съдебно производство, за която услуга страната в охранителното производство дължи плащане в минимален размер от 200 лв. при закрито съдебно заседание и 300 лв. при проведено открито съдебно заседание по жалба, съгласно чл. 11 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Освен това обжалването на отказа, постановен от длъжностното лице при ответника пред ОС, е свързано със задължителното заплащане на държавна такса в размера предвиден в Тарифата към ГПК, която в случая е 15, 00 лв. С оглед на това, настоящият съдебен състав на ВАС намира, че се доказва по несъмнен начин, че е налице съдебна отмяна като незаконосъобразен на акт на длъжностно лице от Агенция по вписванията, в резултат на който за ищеца има произтекли имуществени вреди, изразяващи се в направени от него разходи за адвокатско възнаграждение и заплатена държавна такса по сметка на Окръжен съд - Варна. Съдът намира иска за изцяло основателен до пълния предявен размер от 215 лв. Освен това съдът намира, че се доказва и другата кумулативна предпоставка - причинна връзка между вредата и незаконосъобразния акт на длъжностното лице при ответника, защото без постановяването на този незаконосъобразен отказ на длъжностното лице по регистрация, разноските за адвокатско възнаграждение, вкл. и дължимата се държавна такса, нямаше да бъдат сторени. Ето защо относно тази сума, пряка и непосредствена причинна връзка несъмнено е налице. Сторените разноски следват пряко от упражняване правото на ищеца за обжалване отказа на длъжностното лице по регистрация и са такива, които не биха били реализирани, ако такъв акт не бе постановен. По изложените съображения обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено като неправилно, като вместо него бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъде уважен предявеният по чл. 28, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ иск за имуществени вреди, като бъде осъдена Агенция по вписванията да заплати направените от касатора разноски в размер на 215 лв. На основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, следва ответникът да заплати на ищеца и направените в двете инстанция на настоящото съдебно производство разноски в общ размер от 675 лв, представляващи адвокатско възнаграждение и държавни такси. При изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Юлиян Киров: Не съм съгласен с изразените мотиви на мнозинството от състава относно неправилността на обжалваното решение. Предвид предмета и характера на предявената претенция- представляваща единствено адвокатски хонорар, платен в гражданско съдопроизводство, е неприложимо производството по чл. 1, ал. 1 по ЗОДОВ. Не всеки адвокатски хонорар, всяка сторена разноска представлява вреда. Считам, че следва да се отговори отрицателно на въпроса дали следва да се присъдят разноски сторени в гражданското производство, в ново съдебноадминистративно производство. Съгласно чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ, във вр. с чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага. В случая такъв ред е налице, тъй като се претендира обезщетяване на причинени имуществени вреди, произтичащи от отменен отказ на длъжностно лице по регистрацията в съдебното производство по отмяната му, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение, които представляват сторените от страната разноски в спорното производство. Пренасянето на въпроса за разноските- чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 278, ал. 4 от ГПК от бързото търговско, регистрационно производство в двуинстанционно исково по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е неправилно от правна страна- чл. 81 ГПК, нерационално с оглед ангажираните ресурси и продължителността на времето за лицето, което ги е сторило. Нарушават се правата на страната за гледане на делото в разумен срок- чл. 6, &1 от ЕКЗПЧОС. Постановяването на акт от несъдебен орган, подлежащ на оспорване пред съд, по предвиден в закона процесуален ред, отрича приложението на чл. 541 ГПК. Специалният закон- ЗТРРЮЛНЦ не препраща към разпоредбите на чл. 530 и сл. ГПК, а урежда процесуалния ред по чл. 274 - 279 ГПК, по който следва да се осъществи контрол върху акта на длъжностното лице по регистрация. С оглед предмета на обжалване в производството пред окръжния съд се разглежда правилността на постановен от извънсъдебен орган отказ, който като последици има правораздавателен (правопроменящ ефект). За разлика от производството по вписване– чл. 19, ал. 1, чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ, което е едностранно, безспорно производство, производствата по обжалване- чл. 25, търсене на отговорност- чл. 28 и търсене на защита срещу вписано обстоятелство- чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ нямат такъв характер и в тях следва да се конституира ответник, който евентуално и да носи отговорност за разноски. Производството по обжалване има за предмет на разглеждане- правилен и законосъобразен ли е отказа, т. е. спорно, правно- аналитично производство- чл. 276, ал. 1, чл. 278, ал. 1, изр. второ, ал. 2, изр. второ от ГПК, във вр. с чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ. В случая разноските за адвокатско възнаграждение в съдебното гражданско производство- чл. 78, ал. 1 ГПК не са еднозначни на вреда по чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, предвид аргумента за липсата на правно средство за защита по друг процесуален ред. Липсва възможност за правно конструктиране на такава трансформираща дефиниция към чл. 128, ал. 1, т. 6 АПК. В случая отговорността за разноски произтича от неоснователно предизвикан гражданско- правен спор и следва да се осъществи по висящия граждански процес- чл. 78, ал. 1, ал. 2 и чл. 81 ГПК. Налице е процесуален ред, по който може да се реализира правото на възстановяване на платени суми, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение и дължимата се държавна такса в производството по обжалване, определен в чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ. Налице е ефективно правно средство на защита, процесуален ред, по който изведеното като искова претенция вземане да се претендира- чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 81 от ГПК, което изключва приложимостта на исковия ред по чл. 203, ал. 1 и сл. АПК и обосновава извод за недопустимост на предявения иск. В този смисъл е и Решение № 15391 от 11.12.2018 г. по адм. дело № 8925/2018 г. на Трето отделение и Определение № 10927 от 18.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11043/2018 г., на Четвърто отделение и т. н. В случая неблагоприятната промяна в имущественото състояние представлява платени съдебно деловодни разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК в едно гражданско съдопроизводство - чл. 274 и сл. от ГПК, като е налице процесуална възможност за тяхното своевременно присъждане- чл. 278, ал. 4, във вр. с чл. 236, ал. 1, т. 6, чл. 81 от ГПК. Неправилно от Административен съд Варна е прието, че исковата молба е допустима за разглеждане. В случая поради пропуските от производството по обжалване на отказа (конституиране на ответна страна и произнасяне по разноските – чл. 81, във вр. с чл. 278, ал. 4 от ГПК), неправилно предвид чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ се допуска нов процес с различен характер и многократно по продължителен, като се поставя за разглеждане същото искане за разноски. Предвид това считам, че решението е недопустимо и подлежи на обезсилване. Съдия: /Юлиян Киров/