Решение № 5623 от 24.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10273/2013 г.

Решение № 5623 от 24.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10273/2013 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по чл. 209 и сл. от АПК във връзка с чл. 194, ал. 3 от Закона за водите/ЗВ/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Басейнова дирекция " Западнобеломорски район " - Благоевград срещу решение № 878/20.05.2013 г., по адм. д. № 220/2013 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което е отменен акт № 37/26.11.2012 г. за установяване на публично държавно вземане издаден по отношение на "Иммофинанс" ЕАД със седалище и адрес на управление гр. София за сумата 19 462,87 лв., съставляваща годишни такси за водовземане за минерална вода за периода 01.01.2009 г. - 31.12.2009 г. по разрешително за водовземане на минерална вода № 016100107/08.07.2008 г. на министъра на околната среда и водите. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено. Ответната страна - "Иммофинанс" ЕАД със седалище и адрес на управление гр. София, чрез процесуалните си представители адв. Денева и адв. Димчева изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, прие следното: Административният съд е установил, че с разрешително за водовземане на минерална вода № 016100107/08.07.2008 г. на министъра на околната среда и водите, дружеството "Първа ликвидна частна къща" ЕООД ", чиито универсален правоприемник е Иммофинанс" ЕАД със седалище и адрес на управление София е получило право да ползва минерална вода от находище "Гулийна баня" № 21 от приложение № 2 към чл. 14, т. 2 от Закона за водите - сондаж № 4 + каптиран естествен извор № 6-първа категория минерални води, за водовземане с цел - отдих, с обект на водоснабдяване "Балнеоложки център", на територията на урегулиран поземлен имот IX /общинска собственост/, пл. № 971 ат кв. 16а по плана на с. Баня, община Разлог, с учредено право на строеж на "Първа ликвидна частна къща", ЕООД, заличена без ликвидация като е извършено преобразуване чрез вливане на това търговско дружество в "Иммофинанс" ЕАД, гр. София. За правото на водоползване "Първа ликвидна частна къща" ЕООД, респ."Иммофинанс" ЕАД, София като правоприемник на преобразуваното дружество, следвало да заплаща годишна такса в размер и срокове, определени с тарифа на Министерския съвет. Разрешителното било със срок на действие 08.08.2008 г. - 08.08.2018 г., при разрешен годишен воден обем 28 . 392,4 куб метра. Еднолично дружество с ограничена отговорност "Първа ликвидна частна къща", ЕООД гр.. София не е упражнило правото на водовземане от минерална вода, регламентирано с Разрешително за водовземане от минерална вода № 016100107/08.07.2008 г. тъй като не е реализирано разрешеното право на стореж на "Балнеоложкия център" в УПИ IX /общинска собственост/, пл. № 971 ат кв. 16а по плана на с. Баня, община Разлог. Разрешителното за водовземане не е отнето с изричен акт на компететния администартивен орган. Тъй като дружеството не заплатило пълния размер на годишните такси за водовземане, директорът на дирекция "Западнобеломорски район" - Благоевград изпратил на "Първа ликвидна частна къща", ЕООД уведомление № ПО-02-33/04.06.2010 г. за започване на производство за установяване на публично държавно вземане относно дължимите такси за периода на действие на разрешителното. Към уведомлението били приложена покана за доброволно изпълнение и справка за дължимата сума за времето от 01.01.2009 г. до 31.12.2012 г. за дължима такса за водовземане от минерална вода в размер на 26 462, 47 лв. В отговор дружеството подало възражение, че не дължи годишни такси, тъй като не е ползвало минерална вода и от определената в акта сума следва да се приспаднат плащанията по платежно нареждане от 25.08.2008 г. и 11.08.2008 г., а именно: 13 176,93 лв. представляща такса за водовземане по разрешителното за период от 08.07.2008 г. до 31.12.2008 г. и 7 095,60 лв., представляваща внесена парична гаранция 25% от дължимата годишна такса. В отговор на това възражение е изпратена нова покана за доброволно изпълнение и справка за дължимите суми в размер на 19 462,87 лв., след приспадане на частично плащане. Административният орган е отговорил също, че неупражненото право на водовземане не освобождава ползувателя от заплащане на такси тъй като разрешителното не е прекратено. На 02.06.2011 г. видно от договор за вливане е настъпило преобразуване на дружеството като последното е заличено без ликвидация поради вливането му в "Иммофинанс" ЕАД, гр. София. Като взел в предвид настъпилото преобразуване директорът на дирекция "Западнобеломорски район" - Благоевград издал акт № 37/26.11.2012 г. за установяване на публично държавно вземане по отношение на "Иммофинанс " ЕАД, като универсален правоприемник, за сумата 19 462, 87 лв. като дължими годишни такси за водовземане по разрешително за водовземане от минерална вода № 016100107/08.07.2008 г. за периода 01.01.2009 г. - 31.12.2012 г., Директорът е отчел извършеното плащане по внесена гаранция -25%, в размер на 7 095,60 лв. от общо дължима сума за периода. Възражението за недължимост на плащането поради фактическо неползване на разрешеното годишно водно количество преценил за неоснователно, тъй като неупражняването на правото на водовземане не води до отпадане на задължението за плащане на дължимите такси, в предвид разпоредбата на чл. 194, ал. 3 от ЗВ. Административният съд приел, че "Иммофинанс " ЕАД дължи такса за водовземане за периода на действие на разрешителното за водовземане, тъй като задължението за заплащане на такса зависи от наличието на разрешително за водовземане, а не от фактическото реализиране на водовземането. Независимо от това издаденият административен акт бил счетен за незаконосъобразен, тъй като таксата за водовземане не била изчислена правилно. Съдът се позовал на чл. 194, ал. 3 и ал. 6 от Закона за водите, според който таксата за водовземане от минерални води се определя на базата на разрешения обем вода и температурата на минералната вода въз основа на тарифа на Министерския съвет. Действащата в периода на задължението Тарифа за таксите за правото на водоползване и /или разрешено ползване на воден обект, приета с Постановление на Министерския съвет № 154/2000 г. (отм.), предвиждала, че за водовземане от минерални води - изключителна държавна собственост, се събира такса съгласно определена формула. Тази формула обаче не била съобразена с предписанието на чл. 194, ал. 3 ЗВ, тъй като в нея не присъствал елемент, отчитащ температурата на водата. Административният съд направил извод, че при наличието на противоречие между закона и подзаконовия нормативен акт приложение следвало да намери по-високия по степен нормативен акт, поради което отменил издадения акт за установяване на публично държавно вземане. Касационната инстанция намира, че решението, с което съдът е отменил издадения от директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район " - Благоевград акт за установяване на публично държавно вземане, е неправилно поради противоречие с материалния закон. Съгласно чл. 43, ал. 4 от Закона за водите за индивидуалното ползване на водите и водните обекти се заплащат такси, определени в тарифа на Министерския съвет. Както е посочил и административният съд, за периода на действие на разрешението за водовземане на "Иммофинанс " ЕАД таксите за водовземане се определят от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект ( обн. ДВ. бр. 65 от 8 август 2000 г., отм. ДВ бр. 50 от 1 юли 2011 г., в сила на 1 януари 2012 г.). Според чл. 3, ал. 1 от тарифата, за водовземане от минерални води - изключителна държавна собственост се събират такси, определени по формулата Т = Е х W x K, където Т е размерът на дължимата годишна такса, Е - единичният размер на таксата в зависимост от целта на водоползването, W - размерът на ползвания годишен обем и К - корекционният коефициент, отчитащ категорията на използваната минерална вода съгласно таблицата на ал. 2. Разпоредбата на чл. 194 от Закона за водите, до изменението му с Държавен вестник, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11 август 2006 г., гласи, че за правото на водовземане се заплаща такса, определена по тарифа на Министерския съвет. Впоследствие текстът придобива нова редакция, според която таксата за водовземане от минерални води се определя на база на разрешения обем вода и температурата на минералната вода ( чл. 194, ал. 3 ЗВ ). Съгласно чл. 194, ал. 6 от Закона за водите, размерът на таксите по ал. 1, т. 1 - 3, между които и таксата за водовземане от минерални води, се определя с тарифа на Министерския съвет. Касационната инстанция споделя извода на административния съд, че таксата за водовземане от минерални води се дължи за всяка година от издаденото разрешение, а заплащането й не зависи от това дали водоползването е реализирано. Не може да се сподели обаче другия, направен в решението, извод, че годишните такси за водовземане не се дължат от тъй като имало несъответствие между елементите, включени в изчислението на таксите съгласно тарифата и елементите, предвидени в закона. Административният съд не е съобразил, че Законът за водите не урежда размера на таксите за ползване на водите и водните обекти, а предоставя това правомощие на Министерския съвет. В случаите на законово делегиране на правомощия на изпълнителната власт за регулиране на определени обществени отношения, не би могло да се аргументира противоречие между законовия и подзаконовия нормативен акт именно поради това, че на подзаконово ниво се създава неуредена от закона правна уредба. Неточно е и заключението, че тарифата била мълчаливо отменена с изменението на чл. 194, ал. 3 от Закона за водите. Правилото на чл. 13, ал. от Закона за нормативните актове е неотносимо, тъй като издадената от Министерския съвет тарифа, както беше отбелязано по - горе, не урежда прилагането на законови норми. Отмяната на нормативен акт се осъществява само с изрична правна норма. Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с Постановление № 154 на Министерския съвет от 2000 г. (обн., ДВ, бр. 65 от 2000 г.; изм. бр. 97 от 2001 г. и бр. 11 от 2004 г.) е била отменена с Постановление № 177 от 24 юни 2011 г. за приемане на Тарифа за таксите за водовземане за ползване на воден обект и за замърсяване, обнародвано в Държавен вестник, брой 50 от 1 юли 2011 г., в сила от 1 януари 2012 г. Съгласно формулата в приетата нова тарифа, по която се изчислява таксата за водовземане от подземни, включително от минерални води, също не съдържа елемент, който отчита температурата на водата. Съгласно чл. 8, ал. 1 в тарифата таксата се определя по формулата Т = Е x W, където: Т е размерът на дължимата годишна такса - в лв.; Е - единичният размер на таксата в зависимост от целта, за която ще бъде ползвана черпената вода, съгласно таблиците по чл. 10 - лв./куб. м; W - размерът на разрешения годишен воден обем - куб. м, ако водовземането е от минерални води. Едновременно с това следва да се отбележи, че между законовия и подзаконовия нормативен акт липсва противоречие, както е възприето от първоинстанционният съд. Касационният жалбоподател основателно възразява, че регламентираният с изменението на чл. 193, ал. 3 от Закона за водите критерий за определяне на дължимата такса за водоползване от минерални води има изражение в корекционния коефициент по чл. 3, ал. 1 от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект (отм.). Температурата на минералната вода обаче е в основата на категоризацията на минералната вода съгласно разпоредбата на чл. 85, ал. 1 от Наредба № 1 от 7 юли 2000 г. за проучването, ползването и опазването на подземните води ( обн. ДВ, бр. 57 от 14 юли 2000 г. - отм. ДВ, бр. 87 от 30 октомври 2007 г. ), към която препраща нормата на чл. 3, ал. 2 от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект (отм.). Отмяната на наредбата не препятства определянето на дължимата от "Иммофинанс " ЕАД такса за водоползване от минерални води съобразно правилата на тарифата, тъй като категорията на минералната вода е определена в издаденото на дружеството разрешително за водовземане от минерална вода № 003975/15.02.2007 г. - I категория, с температура, по-висока от 30 градуса. Освен това категоризацията /съгласно отменената наредба/ на минералните води е ирелевантна за корекционния коефициент К отчитащ категорията на използваната минерална вода съгласно таблицата по ал. 2, чл. 3 от същата по тъй като новата уредба изключва категоризация на лицата черпещи подземни минерални води. Оспореният акт № 37/26.11.2012 г. на директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" - Благоевград е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила по чл. 195б от Закона за водите, според които вземанията за незаплатените по реда на чл. 195а, ал. 1 такси по този закон се определят от директорите на басейнови дирекции, с акт за установяване на публично държавно вземане, по реда на чл. 166 от Данъчно-осигурително процесуалния кодекс, въз основа на писмени доказателства - справка на дължимата сума, констативен протокол, уведомление за започване на производство за събиране на държавно вземане, покана за доброволно изпълнение. Като е основал изчислението на дължимите такси на Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект (отм.) административният орган не е нарушил материалния закон. В предвид на изложеното решението на административния съд следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което оспорването срещу акта за установяване на публично държавно вземане се отхвърли като неоснователно. При направено от процесуалният представител на касатора искане следва да му бъдат присъдени разноски общо в размер на 300 лв. юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение