Решение № 14012 от 24.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9356/2014 г.

Решение № 14012 от 24.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9356/2014 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Румен Стоянов Сарафов от гр. Бургас, чрез пълномощника си адвокат Дишев, с което се претендира отмяна на влязло в сила решение № 1815 от 10.02.2014 г. по адм. дело № 6922/2013 г. на Върховния административен съд (ВАС), с посочено правно основание чл. 239, т. 1 и т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Твърди, че е налице противоречие на посоченото решение с решение № 11038/22.07.2013 г. по административно дело № 9060/2012 г. на ВАС, решение № 11238/02.08.2013 г. по адм. дело № 3315/2013 г. на ВАС и решение № 6707/16.05.2013 г. по адм. дело № 2297/2013 г. на същия съд. Излага съображения, че решението, чиято отмяна се иска е постановено последно, то не е съобразено с практиката на ВАС и въпреки, че не е уредена хипотеза на уеднаквяване на практиката в АПК, съдът следва да приложи субсидиарно чл. 291 и чл. 292 от Гражданския процесуален кодекс. В съдебно заседание молителят се явява лично и с надлежно упълномощения адв. Дишев, поддържа искането за отмяна и моли да бъде уважено. Ответникът - директора на Дирекция "Митници" в писмено становище и в съдебно заседание чрез процесуалния представител старши юрисконсулт Петров моли искането за отмяна да бъде отхвърлено и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд в настоящия петчленен състав обсъди изложените в молбата искания за отмяна на влязло в сила решение и намира молбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество, за неоснователна. С решение № 11038/22.07.2013 г., постановено по адм. дело № 9060/2013 г. на Върховния административен съд, пето отделение е отменено решение № 2556/11.05.2012 г., постановено по адм. дело № 8262/2011 г. по описа на Административен съд - София-град и вместо него е постановено друго, с което е отменена заповед № 3992 от 12.08.2011 г. на директора на Агенция "Митници", с която служебното правоотношение на Георги Маринов Младжов на длъжността "държавен инспектор" в Митнически пункт "Нефтопристанище" при Митница Бургас е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - поради съкращаване на длъжността. С решение № 11238/02.08.2013 г., постановено по адм. дело № 3315/2013 г. на Върховния административен съд, пето отделение е оставено в сила решение № 523/25.01.2013 г. по адм. дело № 10648/2012 г. на Административен съд - София-град, с което е отменена заповед № 4000/12.08.2011 г. на директора на Агенция "Митници" за прекратяване на служебното правоотношение на Марин Стоянов Георгиев на длъжността "младши инспектор" в Митница Бургас, МП "Нефтопристанище", на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, поради съкращаване на длъжността. С решение № 6707/16.05.2013 г., постановено по адм. дело № 2297/2013 г. на Върховния административен съд, петчленен състав е оставено в сила решение № 7127/19.12.2012 г. по адм. дело № 8656/2011 г. на Административен съд - София-град, с което е отменена заповед № 3999/12.08.2011 г. на директора на Агенция "Митници" за прекратяване на служебното правоотношение на Николай Емилов Николов на длъжността "младши инспектор" в Митница Бургас, МП "Нефтопристанище", на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, поради съкращаване на длъжността. С решение № 1815 от 10.02.2014 г. по адм. дело № 6922/2013 г. на Върховния административен съд, пето отделение, е отменено решение № 1651 от 11.03.2013 г. по адм. дело № 6881/2012 г. по описа на Административен съд - София-град и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлена жалбата на Румен Стоянов Сарафов срещу заповед № 3994/12.08.2011 г. на директора на Агенция "Митници", за прекратяване на служебното му правоотношение за длъжността "старши инспектор" с ранг II младши в МП "Нефтопристанище", Митница Бургас, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Румен Стоянов Сарафов е поискал като страна по делото, отмяна на влязлото в сила решение № 1815 от 10.02.2014 г. по адм. дело № 6922/2013 г. на Върховния административен съд, пето отделение, поради противоречието му с по-горе посочените решение № 11038/22.07.2013 г., постановено по адм. дело № 9060/2013, решение № 11238/02.08.2013 г., постановено по адм. дело № 3315/2013 г. и решение № 6707/16.05.2013 г., постановено по адм. дело № 2297/2013 г., и трите на Върховния административен съд, пето отделение. Отмяната е извънинстанционно производство и средство за защита срещу порочни съдебни решения и влезли в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото (Арг.: чл. 237, ал. 1 от АПК). Способът за съдебна защита чрез искане за отмяна има изключително ограничен характер и поради това, че засяга стабилитета на влезли в сила съдебни актове, се осъществява при наличие на изчерпателно предвидените предпоставки на закона. Основанията за отмяна са изрично изброени в разпоредбата на чл. 239 от АПК, като новелата на чл. 239, т. 1 от АПК визира, че следва да има нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, каквито при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Доколкото в производството за отмяна са представени решения на Върховния административен съд, за които молителят твърди, че са нови обстоятелства, които ако са били известни на съда, биха мотивирали различен извод, досежно основателността на жалбата за отменяне на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, то не са налице условията на чл. 239, т. 1 от АПК. За да се уважи молбата за отмяна, основана на този текст, необходимо е новите обстоятелства, които дават повод да се иска отмяна на влязлото в сила решение, да са новооткрити, т. е. страната да не е могла да знае за същите обстоятелства при решаване на делото, и същите да имат съществено значение за делото. В представените решения нито се съдържат, нито се сочат нови обстоятелства или нови писмени доказателства. Посочените решения са постановени преди влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска и Сарафов е могъл да се позове на тях в инстанционното производство. Молителят не следва да сочи в искането за отмяна съображения, които имат значение за касационното обжалване. Той трябва да изтъкне новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, независимо от всякакви нарушения, извършени при постановяване на решението от съда. Евентуалното твърдение на молителя, че делото е било решено при непълнота на доказателствата, тъй като тези решения не са били включени като фактическия материал по делото, е неоснователно. Съдът решава въз основа на това, което страните са твърдели и доказали в процеса. Задължение е на страните и само на тях да установят с посочените от тях доказателства твърдените от тях обстоятелства. Освен това по делото няма данни, че съдът е отказал да допусне събирането на доказателства, свързани с установяването на наличие на съкращение в щата на учреждението, в което е изпълнявал длъжността си молителя. Съгласно чл. 239, т. 4 от АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. За да се допусне отмяна на това основание е необходимо да се установи пълно съвпадение между индивидуализиращите всяко производство страни, основания и искания, т. е. фактическият състав на приложимата разпоредба изисква пълно обективно и субективно тъждество на делата, по които са постановени решенията. Видно от данните по делото, искателят сочи като противоречиви четири решения на Върховния административен съд, пето отделение, постановени срещу четири различни акта на директора на Агенция "Митници". Отделно от това не обосновава доводи защо счита за неправилно посоченото, а не противопоставените решения, тъй като при колизия по чл. 239, т. 4 от АПК на отмяна подлежи неправилният акт, а не този, който не е в интерес на страната, инициирал производството за отмяна (Арг.: чл. 244, ал. 2, изр. 2-ро от АПК). Текстът по чл. 239, т. 4 от АПК предполага наличието на противоречие между влезлите в сила съдебни решения. Данните по делото налагат извод за липса на такова противоречие. Не е налице едно съдебно-административно производство по един и същ административноправен спор. Цитираните по-горе съдебни дела не са тъждествени, от което следва, че са с различен спорен предмет, и различни страни. В конкретния случай се касае за различни административни актове, а след като предмет на съдебните дела са различни актове и различни страни, липсва обективно тъждество по тях. Съдебната практика е константна в становището, че не е налице основание за отмяна, ако решенията, които си противоречат, са постановени по жалби срещу различни административни актове и от различни лица, дори те да са издадени по един и същи въпрос. Само на това основание искането по чл. 239, т. 4 от АПК следва да се отхвърли. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 6/25.11.2010 г., постановено по тълкувателно дело № 4/2010 г. на ВАС, където изрично е прието, че разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. Предвид изложеното, искането за отмяна се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено. С оглед изхода на спора и предвид направеното от процесуалния представител на административния орган искане за присъждане на разноски, в полза на същия се дължат направените такива, поради което и на основание чл. 143, ал. 4 във вр. с чл. 249 от АПК във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (изм. и доп. ДВ, бр. 28 от 28.03.2014 г.), Румен Стоянов Сарафов следва да бъде осъден да заплати на Агенция "Митници" сумата от 300 (триста) лева, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,