Решение № 10764 от 14.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13786/2015 г.

Решение № 10764 от 14.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13786/2015 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Кюстендил срещу решение № 113 от 23.10.2015 г. по адм. д. № 178/2015 г. на Административен съд - гр. Кюстендил.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

I. Между страните няма спор по фактите:

1. С експертно решение № 1661 от 18.10.2013 г. СТЕЛК по психични болести - София област е определила на Ф. А. В. от с. Ябълково, община Кюстендил, 100 % степен на увреждане без чужда помощ, причинена от изброените в решението болести.

1. Със заповед № ТУ-1548 от 03.12.2013 г. директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Кюстендил (касационният жалбоподател) е отпуснал на Ф. А. В. месечна добавка за социална интеграция по чл. 42 от Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ) в общ размер 29,25 лв за покриване на допълнителните й разходи за:

а) транспортни услуги - чл. 42, ал. 2, т. 1 ЗИХУ;

б) диетично хранене и лекарствени продукти - чл. 42, ал. 2, т. 7 ЗИХУ;

в) достъпна информация - чл. 42, ал. 2, т. 5 ЗИХУ.

1. С експертно решение № 700 от 09.03.2015 г. ТЕЛК по общи заболявания към МБАЛ "Д-р Никола Василев" - гр. Кюстендил е определила на Ф. А. В. отново 100 % степен на увреждане, но този път с чужда помощ.

1. Със заповед № ТУ-1548 от 07.05.2015 г. касационният жалбоподател на основание чл. 34, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания (ППЗИХУ) е прекратил отпуснатата на Ф. А. В. месечна добавка за социална интеграция с лаконичните мотиви "ново експертно решение на ТЕЛК".

II. При тези данни директорът на Регионална дирекция за социално подпомагане с решение № РК-10-59 от 05.06.2015 г. е потвърдил заповед № ТУ-1548 от 07.05.2015 г. (с която се прекратява месечната добавка), като е приел, че "г-жа В. или неин представител не са се явили в ДСП Кюстендил за да представят документи за изготвяне на нова социална оценка (и това) налага извода, че за г-жа В. не е налице правна възможност за отпускане на месечна добавка за социална интеграция".

С оспореното от касационния жалбоподател съдебно решение Кюстендилският административен съд е отменил заповед № ТУ-1548 от 07.05.2015 г., с която се прекратява месечната добавка на Ф. А. В. За да постанови този резултат съдът е приел, че "промяна на обстоятелствата по см. на чл. 32, ал. 2, т. 2 от ППЗИХУ може да бъде само такъв факт, който сочи отпадане на някоя от положителните или наличие на някоя от отрицателните предпоставки за отпускане на месечните добавки (а) позоваването на издаденото през 2015 г. ЕР на ТЕЛК, с което не са променени вида и степента на увреждането и срока на трайно намалената работоспособност, не сочи наличие на фактическо основание - промяна в обстоятелствата по см. на чл. 32, ал. 2, т. 2 ППЗИХУ (тук е допусната техническа грешка - разпоредбата е чл. 34, ал. 2, т. 2 ППЗИХУ)".

Съдебното решение е правилно.

Според чл. 42, ал. 7 ЗИХУ директорът на дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за отпускане на месечна добавка за социална интеграция след преценка на всички обстоятелства, отразени в социалната оценка, а това са обстоятелствата, посочени в чл. 12, ал. 2 ЗИХУ. Потребността от чужда помощ е обстоятелство, което участва в оценката на потребностите от социални услуги и на възможностите за социално включване, но тя не е обстоятелство, което изключва правото на месечна добавка. Обратно - потребността от чужда помощ е самостоятелно основание по чл. 42б, т. 3 ЗИХУ за месечна добавка по чл. 42, ал. 2, т. 2 ЗИХУ за покриване на допълнителни разходи за информационни и телекомуникационни услуги. Отпадането на потребността от чужда помощ е обстоятелство, което прекратява правото по чл. 42б, т. 3 ЗИХУ за интеграционна добавка по чл. 42, ал. 2, т. 2 ЗИХУ. В процесния случай обаче промяната е призната вече от ТЕЛК потребност на Ф. А. В., а тя, както се каза, не изключва, а обуславя правото на интеграционна добавка.

С касационната жалба е направен довод, че "влязлото в сила ново ЕР на ТЕЛК прави недействащо старото такова и не е възможно да бъде продължено плащането на интеграционните добавки".

Този довод е неоснователен. Хората с трайни увреждания имат право на месечна добавка за социална интеграция според индивидуалните им потребности съобразно степента на намалена работоспособност или вида и степента на увреждането - чл. 42, ал. 1 ЗИХУ. Новото ЕР на ТЕЛК признава същия вид и степен на увреждане на Ф. А. В. - 100 %. Но вече с чужда помощ. Т. е., това ЕР на ТЕЛК сочи на една по-голяма необходимост от месечна добавка за социална интеграция. Предходното (старото) ЕР на ТЕЛК е отпаднало, поради изтичането на срока за инвалидизиране, определен в него, но то е заменено с новото ЕР на ТЕЛК, което потвърждава същия вид и степен на увреждане и не съдържа обстоятелство, прекратяващо правото на Ф. А. В. ЕР на ТЕЛК не е нито правопораждащ, нито правопогасяващ юридически факт. То е акт на медицинската експертиза, който установява факти с правно значение (степен на намалена работоспособност, вид и степен на увреждане, потребност от чужда помощ, период на инвалидизиране и т. н.). Тези факти пораждат или прекратяват правото на интеграционна добавка. Поради това замяната на едно ЕР на ТЕЛК с ново е ирелевантна. Релевантни са фактите, които се установяват с тях. Когато новото ЕР на ТЕЛК удостоверява нови факти, на преценка подлежат тези нови факти. Когато те прекратяват правото на месечна добавка за социална интеграция, е налице хипотезата на чл. 34, ал. 2, т. 2 ППЗИХУ - промяна в обстоятелствата, при които е отпусната месечната добавка за социална интеграция. Когато нови факти не прекратяват, а обуславят правото на месечна добавка, не е налице хипотезата на чл. 34, ал. 2, т. 2 ППЗИХУ. Затова направеният от Кюстендилския административен съд извод, че "промяна на обстоятелствата по см. на чл. 32, ал. 2, т. 2 от ППЗИХУ може да бъде само такъв факт, който сочи отпадане на някоя от положителните или наличие на някоя от отрицателните предпоставки за отпускане на месечните добавки", следва да бъде споделен като правилен.

По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно (законосъобразно и обосновано), поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,