Решение № 844 от 18.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4753/2010 г.

Решение № 844 от 18.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4753/2010 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Регионална инспекция за опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ) гр. Бургас, против решение № 64 от 29.01.2010 г., постановено по адм. д. № 1374/2009 г. по описа на Административен съд гр. Бургас. Жалбоподателят навежда доводи за недопустимост на решението и в условия на евентуалност за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Постъпила е и частна жалба от "Интер къмпани" ООД, гр. Шумен срещу определение № 653 от 4.03.2010 г., постановено по делото по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК. Ответникът по касационната жалба - "Интер къмпани" ООД, чрез процесуалния си представител, оспорва същата и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прави искане за преюдициално запитване до съда на Европейския съюз за тълкуване на разпоредбата на § 3 от т. 47 на Приложение № 17 от Регламент (ЕО) 1907/2006 г. на Европейския парламент и Съвета. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе съдът взе предвид следното: Възражението за недопустимост на решението е неоснователно. По несъмнен начин по делото е установено, че оспорената заповед е връчена на дружеството на 17.04.2009 г. като в същата не е посочен срок за обжалване. На 8.05.2009 г. "Интер къмпани" ООД е обжалвало заповедта по административен ред. По безспорен начин по делото е установено, че жалбата е постъпила в министерство на здравеопазването на 19.05.2009 г., от който момент, съгласно чл. 97, ал. 1 от АПК е започнал да тече срокът за произнасяне. В законоустановения 14-дневен срок органът не се е произнесъл, поради което с изтичане на срока за произнасяне - 2.06.2009 г. (чл. 149, ал. 3 от АПК) е започнал да тече и едномесечния срок за обжалване на заповедта по съдебен ред. Жалбата е депозирана на 23.06.2009 г., поради което изводът на първоинстанционния съд, че е спазен преклузивния срок за оспорване, е законосъобразен. С обжалваното решение е отменена заповед № КНОС-49/17.04.009 г., издадена от директора на РИОКОЗ Бургас, с която е наложена принудителна административна мярка, изразяваща се в спиране реализацията на цимент в биг бег торби - 134 бр. х 1500 кг. Заповедта е издадена на основание чл. 33, ал. 1 и 2 от Закона за защита от вредното въздействие на химични вещества и смеси (ЗЗВВХВС). За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е издадена поради установено над допустимите норми съдържание на шествалентен хром във внесения цимент. Принудителната административна мярка била наложена на основание т. 47 от Приложение към чл. 1, ал. 2 от Наредбата за опасните химични вещества и препарати, подлежащи на забрана или ограничение при търговия и употреба (отменена, но в сила към издаване на оспорената заповед). Прието е, че при извършеното изпитване по отношение на съдържание на разтворим хром (шествалентен) след хидратиране в изследвания цимент е установено съдържание на разтворим хром над допустимия. С оглед на това съдът е направил извод, че цимента не подлежи на свободно пускане на пазара и употреба, но с оглед предвидената възможност в наредбата, то тази забрана не се отнася за употребата на цимента в контролирани, затворени и напълно автоматизирани процеси, при които същият се обработва напълно автоматично и липсва възможност за контакт с кожата. Направено е заключението, че след като законодателят е предвидил такава възможност, то издадената заповед е незаконосъобразна, тъй като не е предоставена възможност на дружеството да се възползва от предвиденото от законодателя изключение. Първоинстанционния съд е приел, че постановената мярка не отговаря на изискванията на чл. 33, ал. 1 от ЗЗВВХВС, тъй като с разпоредбата е предвидена възможност за спиране на дейностите по употреба, пускането на пазара и вноса на химични вещества и препарати. Със заповедта, с която е наложена принудителната административна мярка е разпоредено спиране на реализацията на цимента, поради което съдът е направил извод, че не става ясно, коя от дейностите е спряна - по употребата, пускането на пазара, вноса на цимента или на всички заедно. Посочено е, че на 11.05.2009 г. административният орган е дал срок на жалбоподателя да представи информация за действията, които ще бъдат извършени по отношение на цимента - реекспорт, унищожаване и др. При тези мотиви съдът е направил заключението за незаконосъобразност на оспорената заповед и е отменил същата. Решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства и въз основа на тях не е установил фактическата обстановка, поради което направените изводи за незаконосъобразност на оспорената заповед са необосновани и незаконосъобразни. От събраните по делото доказателства е установено, че административното производство е започнало по сигнал на Българската асоциация на циментовата индустрия за внос на турски цимент в България, който не отговаря на нормативните изисквания и поражда сериозна опасност за здравето на работещите в строителството и нарушава безопасните условия на труд. Установено е, че министерството на здравеопазването е издало конкретни указания на РИОКОЗ относно вноса на цимент, като е разпоредено в случай на липса на анализи от акредитирана лаборатория на страна членка на Европейския съюз да се извършат такива, като изпитването следва да е по метода съгласно стандарт EN196-10/2006 - "Определяне на съдържанието на разтворим хром (VI) в цимента", пратките следва да се задържат, да се вземат проби и се изпратят в акредитирана лаборатория. В оспорената заповед е отбелязано, че поради наличие на информация, че цимента, внесен от "Интер къмпани" ООД съдържа хром - шествалентен е налице голяма и непосредствена опасност за човешкото здраве и с оглед предотвратяване на вредните последици от прякото въздействие върху човешкото здраве, стоката следва да се постави под възбрана, като са взети проби за лабораторен анализ с цел установяване съдържанието на хром (VI) в цимента. Принудителната административна мярка е наложена до излизане на резултатите от лабораторния анализ на взетите проби цимент и установяване на съответствието им по отношение на разтворим хром (VI) след хидратиране. След извършените лабораторни анализи е установено, че цимента, който е внесен в опаковки - хартиени торби в слингове отговаря на стандарта, поради което административния орган е отменил наложената принудителна административна мярка по отношение на този цимент. За останалия, опакован в биг бег торби е установено, че същият надвишава допустимото съдържание на разтворим хлор, поради което заповедта е запазила действието си. След установяване, че посоченият цимент не отговаря на нормативните изисквания, РИОКОЗ с писмо от 11.05.2009 г. дава срок на "Интер къмпани" ООД да посочи какви действия ще бъдат извършени по отношения на цимента. В отговор дружеството посочва, че заповедта е обжалвана по административен ред, а цимента в биг бегси от 1500кг., които представляват меки затворени контейнери е предназначен за употреба чрез контролирани затворени и изцяло автоматизирани процеси, където няма контакт с кожата. С писмо от 5.06.2009 г. Главният държавен инспектор е уведомил вносителя и РИОКОЗ Бургас, че възможните варианти за процедиране са - последващ реекспорт в трети страни, унищожаване или използване на цимента в напълно затворени автоматизирани системи. На 29.06.2009 г. РИОКОЗ уведомява дружеството, че не е информирало административния орган за решението относно цимента, предмет на заповедта. Посочено е, че при решение за използване на цимента за производство на бетонови изделия - бетонови блокчета, тротоарни плочки и други, където се прилагат напълно затворени автоматични системи е необходимо да се посочи и предприятието, в което ще бъде употребено количеството цимент, с цел извършване на предварителна проверка съвместно с Инспекцията по труда за преценка валидността на "Изключения" по т. 47 от Приложение 17 към чл. 67 на глава I от Регламент (ЕО) 1907/2006 (REACH). На 17.07.2009 г. "Интер къмпани" ООД е посочило две дружества, които са изявили интерес от закупуване на цимента. С писмо от 30.07.2009 г. РИОКОЗ е уведомила вносителя, че е извършена съвместна проверка на посочените производители, при което е установено, че циментът може да бъде вложен в производството на бетонови изделия, като са поставени условия за сключване на договори, съдържащи клаузи, че циментът няма да бъде използван за ръчно производство. Горната фактическа обстановка се установява въз основа на събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства, които не са обсъдени от съда. Това е довело и до необоснованост на направените правни изводи. Необсъждането на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност е съществено нарушение на процесуалните правила, но тъй като такова оплакване не е налице в касационната жалба и за него съдът не следи служебно по арг. от чл. 218 от АПК, то и допуснатото нарушение не може да бъде основание за отмяна на постановеното решение. С оглед на установеното изводите на първоинстанционният съд, че при издаване на заповедта административният орган е следвало да даде възможност на вносителя да се възползва от изключението, предвидено в приложението към чл. 1, ал. 2 от Наредбата за опасните химични вещества и препарати, подлежащи на забрана или ограничения при търговия и употреба (отм.), е незаконосъобразен и необоснован. Принудителната административна мярка, предмет на заповедта, има превантивен характер и е с цел да предотврати вредните последици от прякото въздействие върху човешкото здраве, поради което и същата е издадена до излизане на резултата от лабораторния анализ на цимента и установяване на съответствието му по отношение на съдържанието на разтворим хром (VI), след хидратиране не по-високо от 0,0002 % от общото сухо тегло. Следователно към момента на издаване на заповедта, предвид вида на наложената принудителна административна мярка, не е налице установено несъответствие на съдържанието на цимента със законовите изисквания, поради което органът не е следвало да прилага изключението на т. 47 от Приложението към чл. 1, ал. 2 от Наредбата за опасните химични вещества и препарати, подлежащи на забрана или ограничения при търговия и употреба (отм.). Аналогични на посочената т. 47 са нормите в Приложение № 17, т. 47 Регламент (ЕО) 1907/2006 (REACH). Освен това от събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че административният орган е предложил на "Интер къмпани" ООД да се възползва от изключението и след посочване от страна на дружеството на две предприятия, отговарящи на изискванията за обработване на цимента в затворени, автоматизирани системи е направена съвместна проверка, установена е възможност за обработване на цимента съгласно законовото изключение, за което е уведомено дружеството. От тук следва, че органът е изпълнил задължението си е дал възможност на "Интер къмпани" ООД да реализира цимента по предвидения за това в закона ред. Незаконосъобразен е и изводът на първоинстанционния съд, че наложената принудителна административна мярка не съответства на закона, тъй като не е посочено точно в какво се изразява. Съгласно нормата на чл. 33, ал. 1 от ЗЗВВХВС (в редакцията му към момента на издаване на заповедта) министърът на здравеопазването и министърът на околната среда и водите или оправомощени от тях длъжностни лица в съответствие със своите правомощия спират употребата, пускането на пазара и вноса на химични вещества и препарати. Разпореденото със заповедта спиране на реализацията е достатъчно ясно, а ако адресата на акта е счел, че това не е така е имал възможност да иска тълкуване по реда на чл. 62, ал. 3 от АПК. В случая вносът е осъществен, а употребата на стоката е свързана с продажбата й. Доводът на ответника по касация, че не следва да се ценят доказателствата, представени в касационната жалба по същество е правилен. Но с изключение на протоколите за осъществена съвместна проверка, всички останали доказателства са приложени в първоинстанционното производство, но не са обсъдени от съда. Съдържанието на протоколите е подробно обсъдено в писмо изх. № 03-00-791/30.07.2009 г., приложено, както в първоинстанционното производство, така и с касационната жалба. Ето защо в случая не са налице нови доказателства, установяващи различна фактическа обстановка. С оглед на изложеното се налага извода, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което същото следва да бъде отменено. Заповедта, с която е наложена принудителната административна мярка е законосъобразна, като издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, в съответствие с материалноправните норми и целта на закона и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което жалбата срещу нея следва да се отхвърли. Искането за преюдициално запитване до съда на Европейския съюз относно тълкуването на § 3 от т. 47 от Приложение № 17 от Регламент (ЕО)1907/2006 е неоснователно. Съгласно т. 47 от посоченото приложение: 1. забранява се употребата и пускането на пазара на цимент и смеси, съдържащи цимент, ако съдържанието на разтворим хром VI след хидратиране е по-високо от 2 mg/kg (0,0002 %) от общото сухо тегло на цимента. 2. Ако бъдат използвани редуциращи агенти, тогава, без да се засяга прилагането на други разпоредби на Общността, свързани с класифицирането, опаковането и етикетирането на вещества и смеси, доставчиците гарантират, че преди пускането на пазара върху опаковката на цимента и смесите, съдържащи цимент, е поставена ясна, четлива и незаличима информация за датата на опаковане, условията и периода на съхранение, при които се запазват активността на редуциращия агент и съдържанието на хром VI под граничната концентрация, посочена в § 1. 3. Чрез дерогация параграфи 1 и 2 не се прилагат за пускането на пазара и употребата на цимент и смеси, съдържащи цимент в контролирани, затворени и напълно автоматизирани процеси, при които циментът и смесите, съдържащи цимент, се обработват изцяло от машини и при които няма възможност за контакт с кожата. От изложеното следва, че ограниченията отпадат, при наличие на подробно посочените условия, като целта е да се елиминира възможността на цимента и смесите съдържащи хром над допустимите норми с контакт с кожата на човека. Нормата е ясна и не се нуждае от тълкуване. По отношение на частната жалба, то същата е неоснователна. С обжалваното определение съдът е допълнил постановеното по делото решение в частта му за разноските, като е осъдил РИОКОЗ Бургас да заплати на "Интер къмпани" ООД сумата 50 лв. разноски по делото. От една страна с оглед изхода на спора - отхвърляне на жалбата срещу заповедта, с която е наложена принудителната административна мярка, то разноски на дружеството не се дължат, но тъй като определението не е обжалвано от административния орган, то същото за него е влязло в законна сила. От друга страна определението е правилно, тъй като по делото не са представени доказателства уговореното адвокатско възнаграждение да е заплатено т. е. да са направени разноски. С оглед на изложеното обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,