Решение № 6815 от 7.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3727/2016 г.

Решение № 6815 от 7.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3727/2016 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение № 2734 от 18.12.2015 г., постановено по адм. д. № 1063/2015 г. Административен съд - гр. Варна, 32 състав, е отменил по жалба на "Перфект Ауто Лукс" ЕООД, ЕИК: 201065540, представлявано от управителя С. Ж. К., гр. Варна ул. "Капитан Райчо" № 20, ет. 1, ап. 3, Ревизионен акт /РА/ № Р-03-1402160-091-01/19.12.2014 г. издаден от началник сектор "Ревизии" при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 32/20.03.2015 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна /ОДОП/ при ЦУ на НАП, с който са установени задължения по ЗДДС за периода м. 11/2011 г., м. 02.2012 г. общо в размер на 22046,67 лв. и са начислени лихви в размер на 6637,01 лв. С определение № 375/12.02.2016 г. Административен съд - Варна е допълнил решение № 2734/18.12.2015 г., в частта за сторените от "Перфект Ауто Лукс" ЕООД разноски, като е осъдил Дирекция "ОДОП" - Варна да заплати сумата от 1718.20 лв. (хиляда седемстотин и осемнадесет лева и двадесет стотинки).

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от С. Х. П. в качеството му на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Варна. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд - Варна е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Варненския административен съд. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение.

Ответното по касационната жалба дружество "Перфект Ауто Лукс" ЕООД, редовно призован, представлява се от адвокат К., оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира заплащане на разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е основателна.

Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

С решението си Варненския административен съд е отменил по жалба на "Перфект Ауто Лукс" ЕООД, Ревизионен акт /РА/ № Р-03-1402160-091-01/19.12.2014 г. издаден от началник сектор "Ревизии" при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 32/20.03.2015 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна /ОДОП/ при ЦУ на НАП, с което е отказано право на данъчен кредит, по фактури издадени от "Семов" ЕООД и "Рента транс" ЕООД, на жалбоподателя са установени задължения по ЗДДС за периода м. 11/2011 г., м. 02.2012 г. общо в размер на 22046,67 лв. и са начислени лихви в размер на 6637,01 лв. Първоинстанционният съд е описал подробно фактическата обстановка по извършване на ревизията, насрещните проверки на "Семов" ЕООД и "Рента транс" ЕООД и констатациите на органа по приходите. В съдебния акт е възпроизведена и много подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията и основанията, поради които органът по приходите е приел, че не е налице право на данъчен кредит по процесните фактури, които по същество се свеждат до липса на реални доставки, с предмет употребявани автомобили.

Първоинстанционният съд е обсъдил събраните в хода на съдебното производство, писмени и гласни доказателства, с оглед изследването на реалността на доставките на описаните в РА автомобили, като е приел, че ревизираното дружество е разполагало със стоката - 4 броя употребявани автомобили, приело е същите в сервизната си база и се е разпоредило със стоката - предмет на доставката. Съдът е кредитирал, като годно доказателство договорите за продажба на четири автомобила, като е посочил, че данните в тях съвпадат с техническите характеристиките и индивидуализиращите белези на автомобилите по процесните фактури. В подкрепа на тези свои изводи, решаващият състав е отбелязал, че цени като последователни и логични показанията на управителя на сервизната база на дружеството. Съдът е посочил, че сделките с процесните автомобили не са обсъждани от ревизиращия орган и от органа който е извършил административния контрол при вземане на извода за "недоказаност на реалността на доставката" и тези факти не са били оспорени в хода на съдебното производство. Административният съд е възприел извода, че в случая е без значение при преценка за реалността на доставката и за упражняването на правото на данъчен кредит, обстоятелството дали доставчикът на стоката по сделката е притежател на правото на собственост. Съдът е приел, като неоспорим факт, че автомобилите предмет на доставката са използвани от получателя във връзка с осъществяваната от него икономическа дейност - внос и търговия с употребявани автомобили, покупко - продажба на нови и употребявани автомобили. Решаващият състав е извел извод за реалност на доставката. Относно констатацията на административния орган, че дружеството е участвало в данъчна измама, тъй като не е държало и не е предоставило доказателства, че реално е получило стоките предмет на доставката, решаващият състав е отбелязал, че този извод не кореспондира с доказателствата по делото и е в противоречие с практиката на Съда на ЕС, обективирана в Решение по дело С-285/11 г. Позовавал се е на тълкуването на закона, дадено в решението С- 285/11 г., чл. 2, 9, 14, 62, 63, 167, 168 и 178 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г.

В касационната жалба се правят оплаквания, за наличие на отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се аргументи, че административният съд е извел неверни правни изводи в резултат на които неправилно е прието, че са налице реални доставки и ревизионният акт следва да бъде отменен като незаконосъобразен. Защитава тезата, че дружествата, сочени за доставчици по спорните фактури - "Семов" ЕООД и "Рента транс" ЕООД не са доказали материалната си, ресурсната си, техническата си и кадрова обезпеченост, за да изпълнят процесните доставки. Навеждат се доводи, че проверяваните доставчици по спорните фактури не са предоставили изискваната от тях в хода на ревизията информация. Моли Върховния административен съд да отмени решение № 2734 от 18.12.2015 г., постановено по адм. д. № 1063/2015 г. Административен съд - гр. Варна, 32 състав, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-03-1402160-091-01/19.12.2014 г. издаден от началник сектор "Ревизии" при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 32/20.03.2015 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна /ОДОП/ при ЦУ на НАП, включително и в частта за разноските.

Направените оплаквания са частично основателни.

Настоящата съдебна инстанция намира за основателни оплакванията на касатора, относно неправилност на решението на административния съд в частта му, в която е бил отменен процесния ревизионен акт в частта му за непризнато право на данъчен кредит по фактура № 307/14.11.2011 г., издадена от "Семов" - ЕООД с предмет на доставка VW Таурег. От данните по административната преписка е видно, че в хода на ревизията е извършена проверка В КАТ - гр. Варна, при която е установено, че този лек автомобил е бил регистриран на 11.11.2011 г. от ревизираното лице "Перфект ауто лукс" - ЕООД, като за придобиването му дружеството е представило декларация в заверен препис от италиански на български език, според която продавачът "M. I. CAR s. t." е продал автомобила на купувача "Перфект Ауто лукс" - ЕООД. Предвид на това се явява обоснован довода на касатора, че при наличие на два комплекта документи, обосноваващи придобиване на собствеността върху автомобила, е логично да се приеме, че лекият автомобил е придобит от ревизираното лице с документите, представени при регистрацията пред "Пътна полиция", а вторият комплект документи, свързан с фактура № 307/14.11.2011 г., е създаден, за да бъде представен за целите на ревизията в подкрепа на упражненото право на данъчен кредит. В съдебното производство от страна на ревизираното лице не са ангажирани доказателства относно изясняване на констатираните по-горе обстоятелства. Тези обстоятелства не са съобразени от първоинстанционния съд и същият неправилно е приел, че с ангажираните от жалбоподателя доказателства е установено придобиването на автомобила с процесната фактура.

В тази си част като неправилно решението на административния съд следва да бъде отменено и при условията на чл. 222, ал. 1 АПК вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което тази част от жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

В останалата си част решението на административния съд е правилно и законосъобразно.

С оглед на данните по делото по отношение на останалите три броя фактури е прието, че се налице реални доставки и по тях неправилно с ревизионния акт е отказано право на данъчен кредит. В своята практика Върховният административен съд приема, че наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС и качество на данъчнозадължено лице на получателя, нормата включва и установяването на реално получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, както и последващото им използване за целите на извършваните от получателя облагаеми доставки. Визираните норми транспонират разпоредбите на Директива 2006/112/ ЕО, при тълкуването на които СЕС многократно е подчертавал, че за възникването и признаването на правото на данъчен кредит е необходимо да се установи действителното извършване на доставките, по които то се претендира. В Решението от 18 юли 2013 г. по дело С-78/12, "Евита-К" ЕООД, Съдът уточнява, че "Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че във връзка с упражняването на правото на приспадане на данъка върху добавената стойност понятието "доставка на стоки" по смисъла на тази директива и доказването на действителното осъществяване на такава доставка не са свързани с формата на придобиване на право на собственост върху съответните стоки. Доставката на стоки по чл. 14, § 1 от Директива 2006/112 не се отнася до прехвърлянето на собственост в предвидените от приложимото национално право форми, а включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик (така и Решение от 8 февруари 1990 г. по дело Shipping and Forwarding Enterprise Safe, C-320/88, точка 7, Решение от 14 юли 2005 г. по дело British American Tobacco и Newman Shipping, C-435/03, т. 35 и C-237/09, точка24). Във всеки отделен случай националният съд следва да определя в зависимост от фактите по делото дали е налице прехвърляне на правото на разпореждане със съответната вещ като собственик, без за това да е от значение формата на придобиване на право на собственост върху въпросната вещ. По същия начин доказването на действителното осъществяване на такава доставка на стоки, което обуславя наличието на право на приспадане, не бива да зависи от способа за придобиване на право на собственост върху съответните стоки /в този смисъл обстоятелството, че автомобилите са прехвърлени без договор с нотариална заверка на подписите, не може да бъде разглеждано като решаващо обстоятелство за липса на реална доставка/. В Решението по дело С-18/13 г. се разяснява, "че само по себе си, за да се откаже признаване на правото на приспадане, не е достатъчно да липсва материална и персонална обезпеченост на доставчика или негов подизпълнител или в някои документи да липсват подписи на посочените като доставчици лица. Необходимо е още тези обстоятелства да сочат за наличието на измама и от обективните данни, предоставени от органите по приходите да се установява, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от измама."

В конкретния случая от доказателствата по делото не се установява ревизираното лице да е участвало в данъчна измама. Обстоятелствата, че по време на ревизията двамата доставчици не са били открити на деклариран данъчен адрес и не са оказали необходимото съдействие за изясняване на фактическата обстановка по придобиване и прехвърляне на въпросните автомобили, не зависят от волята на ревизираното лице. Съобразно установената съдебна практика на СЕС, то не носи отговорност за поведението на своя доставчик и не може да търпи неблагоприятни последици от това поведение. В случая касационните основания на жалбата се изразяват в преразказване на установената фактическа обстановка по време на ревизията и констатациите на приходния орган, които констатации са опровергани от ревизираното лице чрез ангажиране на писмени доказателства. Тези доказателства не са оспорени от касатора и оглед на останалите доказателства по делото правилно са ценени от първоинстанционния съд.

Като правилно и законосъобразно решението на Административен съд - гр. Варна в останалата му отменителна част следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2 АПК.

При този изход на процеса:

1. следва да бъде отменено определение № 375/12.02.2016 г., с което Административен съд - Варна е допълнил решение № 2734/18.12.2015 г., в частта за сторените от "Перфект Ауто Лукс" ЕООД разноски, като е осъдил Дирекция "ОДОП" - Варна да заплати сумата от 1718.20 лв, за разликата над 1 381,27 лв.

1. Ответното по касация дружество следва да бъде осъдено да заплати на Д "ОДОП" - гр. Варна разноски по делото по компенсация за двете инстанции в размер на 556,82 лв.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,