Решение № 32 от 7.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 286/2019 г.

Решение № 32 от 7.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 286/2019 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Даниела Стоянова Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 494/18.06.2019 г., постановено по настоящето дело, по жалба на "Юробанк България" АД, [населено място], е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 5978 от 18.09.2018 г. на Софийския градски съд, постановено по в. гр. д. № 14088/2017 г., с което по предявените от Х. А. Х. против касатора искове, квалифицирани по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ, е признато за незаконно и е отменено уволнението, извършено със Заповед № 2133/17.05.2016 г., издадена на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, и ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 8515. 40 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 01.06.2016 г. до 01.12.2016 г., ведно със законната лихва от 29.07.2016 г. до окончателното й изплащане, като е разпределена отговорността за разноските по делото. Обжалването е допуснато при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса "Налице ли е закриване на част от предприятието, когато работодателят оптимизира дейността си чрез закриване на относително обособено звено?" Този правен въпрос е включен във въпроса, предмет на тълк. д. № 5/2019 г., ОСГК, ВКС, а именно: " Кога е налице закриване на част от предприятието, вътрешна реорганизация и съкращение на щата и какво правно значение имат тези три форми за правото, съответно за задължението на работодателя да извърши подбор, когато се преустановява осъществяването на някоя дейност и когато същата дейност продължава да се осъществява в същото или друго населено място?" По задължителен за всички съдилища в страната този въпрос е разрешен с Тълкувателно решение № 5/2019 от 26.10.2021 г. по тълк. д. № 5/2019 г., ОСГК, ВКС. Закриване на част от предприятието по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 пр. 1 КТ е налице, когато от структурата на предприятието е премахнато определено негово организационно обособено звено и е прекратена дейността на това звено. При закриване на част от предприятието работодателят има право, но не и задължение за подбор, т. е. извършването му е по негова преценка. Работодателят може да упражни правото на подбор, когато в оставащите организационно обособени звена на предприятието в същото населено място има работници или служители на длъжности с еднакви или с несъществено отличаващи се трудови функции. Същевременно към настоящия момент в практиката на ВКС неколкократно е изяснено /пр.: решение № 105/26.06.2019 г. по гр. д. № 3326/2018 г., ІІІ г. о., решение № 10/03.02.2022 г. по гр. д. № 2665/2019 г., 4-то Г0/, че когато работодателят е търговец, неговото предприятие е цялата съвкупност от права, задължения и фактически отношения, създадени от търговеца във връзка с осъществяваната от него конкретна търговска дейност. Търговското предприятие като съвкупност е част от имуществото, с която се осъществява търговската дейност на търговеца. В това си съдържание предприятието може да бъде предмет на разпоредителна сделка /чл. 15, ал. 1 ТЗ/, но няма пречка предмет на такава да бъде и част от него - т. е. реално обособена съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Необходимо и достатъчно за идентификацията на въпросната самостоятелно осъществявана търговска дейност /част от предприятието/ е тя да бъде обособена счетоводно и организационно в отделна структура, която я персонализира. Съдържанието на понятието "част от предприятието" на търговеца не разкрива съществени различия в признаците на своята самостоятелна обособеност и в случаите, когато той е банка, която за нуждите на извършваната от нея специфична стопанска дейност наема работници и служители. Такава организационно обособена структура в системата на търговските банки в страната, която извършва от името на кредитната институция публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране за сметка и на риск на банката, с което изчерпва изцяло или отчасти сделките в предмета й на дейност, е банковият офис /част от клоновата мрежа на банката - акционерно дружество на територията на страната, наименуван някъде и като финансов център/. Той притежава освен сочената обособеност и възможността да провежда относително самостоятелна политика, очертана от общата стратегия по управление на банката и одобрените от ръководството бизнес инициативи, като осъществява от нейно име и за неин риск специфичната й търговска дейност. Няма пречка в едно населено място да бъдат открити и да функционират повече от един банкови офиси на една и съща банка, след като нуждата от извършването на дейността го изисква. Ето защо, при преустановяване на дейността от единият от офисите и неговото цялостно закриване /премахване/ като част от структурата на предприятието на търговеца /кредитна институция/ работещите в него подлежат на уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 пр. 1 КТ. Обжалваното решение противоречи на така установената практика, защото въззивният съд е извел незаконност на уволнението от обстоятелството, че е извършено вътрешно-организационно преустройство на дейността на работодателя- пренасочване на дейността на закрития офис към другия действащ в [населено място] офис на банката, а не закриване на част от предприятието. Изводът е направен в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 281, т. 3 пр. 1 ГПК – защото, съгласно посочените по-горе правни разрешения, които се споделят напълно от настоящия състав, когато от структурата на предприятието е премахнато определено негово организационно обособено звено и е прекратена дейността на това звено е налице закриване на част от предприятието и за работодателя не съществува задължение да извърши подбор. Той има право да извърши подбор, когато в оставащите организационно обособени звена на предприятието в същото населено място има работници или служители на длъжности с еднакви или с несъществено отличаващи се трудови функции, но не и задължение за това. По тези съображения въззивното решение следва да бъде отменено, а спорът - да бъде разрешен по същество от настоящата инстанция, тъй като не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия (арг. чл. 293, ал. 3 ГПК). Установено е по делото, че между ищеца и ответното дружество е съществувало валидно трудово правоотношение, възникнало през 2006 г. по силата на трудов договор от 16.06.2006 г., сключен с "Алфа Банк" АД, уредено по правилата на чл. 123, ал. 1, т. 4 КТ след извършеното на 29.02.2016 г. прехвърляне търговското предприятие на "Алфа Банк" АД на "Юробанк България" АД, по което считано от 01.03.2016 г. ищецът заел длъжността "Ръководител офис, банка" в "Юробанк България"АД с място на работа: "Юробанк България" АД, "Алфа Банк - клон България", "507- офис Л. ". Впоследствие приобретателят на търговското предприятие преустановил дейността на 49 офиса на "Алфа банка – клон България", които били закрити изцяло и премахнати от щатното разписание, а останалите 31 офиса били прехвърлени към клоновата мрежа на ответника. Офисът, в който работил ищецът, бил сред закритите офиси, като в [населено място] останал да функционира единствено офис "Л. - ФЦ 711" с увеличена щатна численост. В закрития офис "507- офис Л. " са работили 5 служители /вкл. ищецът/, трима от които са преназначени в офис "Л. - ФЦ 711" на ответната банка по силата на сключени през м. 04. и м. 05. 2016 г. допълнителни споразумения, а останалите двама /вкл. ищецът/, са уволнени, без да е извършен подбор. Конкретно трудовото правоотношение с ищеца е прекратено едностранно от работодателя – ответник, със Заповед № 2133/17.05.2016 г. при неспазен срок на предизвестие / връчено на 13.05.2016 г. / на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ- "поради закриване на част от предприятието", считано от 1.06.2016 г. При така установените факти извършеното уволнение е законно. Банковият офис притежава характеристиката на относително самостоятелна организационна структура с различни длъжности за обслужването на клиенти и ръководство на звеното. Преустановяването на дейността на банковия офис, в който работи ищецът и премахването му от структурата на предприятието на банката-ответник е основание да бъде прекратено трудовото правоотношение на работниците и служителите в закриваната част от предприятието. Работодателят не е бил длъжен да извършва подбор, той е разполагал с правото да осъществи такъв. Неупражняването на това право не прави уволнението незаконно. Неоснователни са доводите на ищеца, че не е налице закриване на част от предприятието, тъй като дейността на закритото звено не е преустановена изцяло за в бъдеще. Задължителното тълкуване е в смисъл, че следва да се преустанови изцяло за в бъдеще дейността, осъществявана в закритото звено, а не дейността на работодателя въобще. В специфичната хипотеза, когато работодателят е банка, той има право да прецени в кое населено място каква клонова мрежа да поддържа. При наличие на повече от един клон той може да закрие други и това съставлява закриване на част от предприятието по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, независимо, че не е преустановена банковата дейност на друг клон. Неоснователен е и доводът, че е налице вътрешно-организационно преустройство, а не закриване на част от предприятието. Съгласно установената практика /срв. решение № 228/02.05.2019 г. по гр. д. № 782/2018 г., ІІІ г. о., ВКС/ вътрешно-организационно преустройство на дейността би било налице, когато банката-работодател закрива свое структурно звено, но неговата дейност не е преустановена окончателно, а се слива или се разпределя между други структурни звена или когато се създава ново, което продължава дейността на закритото. Когато банката закрива окончателно и занапред едно или повече свои структурни звена, действали на една и съща територия (населено място, община, област или регион), които са били част от структурата на предприятие на друга банка, вляла се в нея или на придобито предприятие на друга банка или на клон на чуждестранна банка, регистриран на територията на Република България, се касае за закриване на част от предприятието. Неоснователно е и твърдението, че офисът, в който е полагал труд ищецът до уволнението, не съставлявал обособено звено. Схемата на клоновата мрежа на банката, щатното разписание и длъжностните характеристики на служителите в закрития клон сочат обратното. Офисът е бил обособен структурно, има самостоятелно ръководство /управител/ и подчинени служители. Това е достатъчно, за да се приеме, че същият е самостоятелна част от предприятието на търговеца, която той може да реши да закрие. Както е изяснено в цитираното по-горе решение, организационно-управленската обособеност е решаващият критерий за установяване дали се касае за самостоятелно структурно звено, представляващо част от предприятието на банката. Този критерий може да е съчетан с териториална, функционална и с финансово-икономическа обособеност, но наличието на такива не е решаващо за дефиниране на понятието "част от предприятието" на работодателя. Що се касае до доводите за липса на представителна власт на лицата, подписали предизвестието и заповедта за уволнение, като основание на искането за обявяване на уволнението за незаконно – тези доводи също са неоснователни. Още в първоинстанционното производство е прието като доказателство нотариално заверено пълномощно № 6215 от 02.08.2012 г., съгласно което на подписалите предизвестието и заповедта лица надлежно е учредена представителна власт. Д. на такава представителна власт е допустимо и с оглед постановките на ТР № 6 от 11.01.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГК на ВКС. По тези мотиви искът за установяване на незаконността на процесното уволнение и отмяната му е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Съответно следва да бъде отхвърлен и акцесорният иск за заплащане на обезщетение за оставане без работа, като на ответника - касатор, следва да бъдат присъдени направените в производството разноски в размер 1290, 61 лв. Релевираното от насрещната страна възражение за прекомерност на разноските за възнаграждение на представителя на касатора е неоснователно - възнаграждението съответства на фактическата и правна сложност на производството, съобразено е с характера на предявените искове, естеството на повдигнатите правни въпроси и обема на извършените процесуални действия от представителя, не е и в нарушение на чл. 9 от Наредба № 1, издадена въз основа на законова делегация по чл. 121, ал. 1 във връзка с чл. 36 и чл. 38 от Закона за адвокатурата. Разноски за ответника по касационната жалба и ищец в производството не се следват. По изложените съображения съдът