Решение № 8320 от 31.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3743/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на Държавен Фонд (ДФ) Земеделие, чрез ст. юрк. И. Велева против Решение 1868/17.01.2025 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. дело 3670/2024 г., с което е отменен по жалба на Агро Проект 2013 ЕООД Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 01-2600/425 от 17.01.2024 г., преписката е върната на заместник-изпълнителния директор на ДФ Земеделие за ново произнасяне в 14-дневен срок; и ДФ Земеделие е осъден да заплати сторените разноски по делото в размер на 1 050,00 лв. В касационната жалба са посочени касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК като се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорват се изводите на съда, че актът за прекратяване на многогодишен ангажимент не е надлежно връчен на АГРОПРОЕКТ 2013 ЕООД, по съображения, че след като съдът е посочил точния изходящ номер, следователно му е служебно известно съществуването на такъв акт. Посочва се, че на административния орган не е указано изрично, че следва да представи този акт, като не го представя и с касационната жалба. Излагат се подробни съображения за спазена процедура по издаване на АУПДВ, в хода на която не било задължително предварителното издаване на акт за прекратяване на многогодишен ангажимент, а това правомощие можело да се осъществи едновременно с издаването на АУПДВ, в съответствие с принципа за бързина и процесуална икономия, залегнал в чл. 11 АПК. Иска се отмяната на първоинстанционното решение и отхвърляне на жалбата срещу процесния АУПДВ. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. При условията на евентуалност е направено и възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на другата страна. Ответникът - АГРОПРОЕКТ 2013 ЕООД, чрез адвокат М. Стоянова оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като необоснована, по съображения, че по същество тя не съдържа касационни основания. Претендира присъждане на разноски. Заключението на прокурора от Върховна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. При разглеждането й по същество съдът съобрази следното: Предмет на оспорване пред Административен съд София - град е бил АУПДВ 01-2600/425 от 17.01.2024 г. издаден от заместник-изпълнителен директор на ДФ Земеделие, с който на АГРОПРОЕКТ 2013 ЕООД е установено публично държавно вземане в размер на 8 614,58 лева, представляващо изплатена субсидия по направление Биологично растениевъдство за кампании 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г. на основание чл. 15, ал. 4, т. 1 и т.2, б. в от Наредба 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 Биологично земеделие. С обжалваното съдебно решение съдът е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден в противоречие с материалния закон и неговата цел, както и в нарушение на административнопроизводствените правила, поради което го е отменил. За да постанови решението си, съдът е установил от фактическа и правна страна следното: АУПДВ е издаден от компетентен орган от заместник-изпълнителния директор на ДФ Земеделие, надлежно оправомощен от изпълнителния директор със Заповед 03-РД/3203#1/24.07.2023 г. Като фактическо основание за издаване на АУПДВ е посочено, че се издава във връзка с влязъл в сила Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014 г. 2020 г. с изх. 01-2600/425 от 31.01.2022 г. Дружеството-жалбоподател е възразило, че такъв акт не му е бил връчван, поради което няма как да е влязъл в сила. Посоченият административен акт не е бил представен в първоинстанционното производство, поради което съдът е приел, че административният орган не е установил фактическите основания по издаването на АУПДВ и го е отменил. На основание чл. 173, ал. 2, вр. чл. 4 АПК е постановил връщане на делото като преписка на компетентния административен орган за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно постановено. Не са налице посочените в касационната жалба пороци съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е извършил дължимата проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт в съответствие с чл. 168, ал. 1 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдът е указал на административния орган доказателствената тежест, съгласно чл. 170, ал. 1 АПК, а именно че трябва да установи фактическите основания, посочени в АУПДВ и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че на съда му било служебно известно съществуването на Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014 г. 2020 г. с изх. 01-2600/425 от 31.01.2022 г., тъй като този акт е цитиран в процесния АУПДВ. Същият не е представен и в настоящото касационно производство, поради което касаторът и към настоящия момент не е установил съществуването на посоченото в АУПДВ фактическо основание за издаването му. Предвид изложеното, правилно съдът го е отменил, но неправилно е постановил на основание чл. 173, ал. 2 АПК изпращане на преписката на заместник-изпълнителния директор на ДФ Земеделие, поради което решението в тази част следва да се отмени, тъй като е постановено в нарушение на закона. При отмяна на АУПДВ, съдът разрешава спора по същество, поради което разпоредбата на чл. 173, ал. 2 АПК е неприложима и преписката не подлежи на връщане. Административното производство не е започнало по заявление на заинтересовано лице, а по служебен почин, тоест административният орган може, но не е длъжен се произнесе отново по случая. При този изход от спора, ответникът по касация има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски, но въпреки направеното искане в тази насока в приложения писмен отговор на касационната жалба, доказателства за размера на сторените разноски не са представени. Водим от горното, Върховният административен съд, Осмо отделение,