Решение № 1674 от 7.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 94/2017 г.

Решение № 1674 от 7.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 94/2017 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Й. П. Х., от гр. С., подадена чрез пълномощника адвокат С. К. против решение № 103 от 1.11.2016 г. по адм. дело № 159/2016 г. на Административен съд Г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 43 от 24.08.2016 г. на директора на ТП на НОИ Г., с което на основание чл. 117, ал. 3 от КСО и чл. 88, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от АПК е оставена без разглеждане жалбата му срещу Разпореждане № 072-00-21-3 от 15.07.2016 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ-РУ "СО" Г., и производството по делото е прекратено. В жалбата се поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че жалбата е подадена в срок. Иска се отмяна на решението и връщане преписката на административния орган за произнасяне по същество. Ответникът по касационната жалба - директорът та ТП на НОИ - гр. Г. не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 103 от 1.11.2016 г. по адм. дело № 159/2016 г. Административен съд Г. е отхвърлил жалбата на Й. П. Х., от гр. С., срещу Решение № 43 от 24.08.2016 г. на директора на ТП на НОИ Г., с което на основание чл. 117, ал. 3 от КСО и чл. 88, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от АПК е оставена без разглеждане жалбата му срещу Разпореждане № 072-00-21-3 от 15.07.2016 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ-РУ "СО" Г., и производството по делото е прекратено. За да постанови този резултат съдът е приел, че срокът за обжалване на разпореждането е пропуснат. Решението е правилно. Касационните доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебното решение са неоснователни. Първоинстанционният административен съд е установил правилно фактите по делото, а правните изводи са изложени ясно и последователно. Установено е по делото, че предмет на оспорване пред Директора на ТП на НОИ Г. в качеството му на горестоящ административен орган е било Разпореждане № 072-00-21-3 от 15.07.2016 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в РУ "СО" Г., с което на жалбоподателя е отпуснато парично обезщетение за безработица в размер на 54.49 лева дневно, считано от 12.10.2015 г. до 11.06.2016 г. Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от КСО, разпорежданията за отказ, неправилно определяне, изменение, спиране или прекратяване на обезщетенията за безработица, се обжалват пред ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ в 14-дневен срок от уведомяването. Това обстоятелство изрично е упоменато и в обжалваното пред директора на ТП на НОИ Г. разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица. Видно от приложените по делото доказателства Разпореждане № 072-00-21-3 от 15.07.2016 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в РУ "СО" Г. е било връчено с обратна разписка на майката на Христов, на посочения от него адрес за връчване на книжа на 21.07.2016 г. Жалбоподателят е бил уведомен относно този факт от получилия разпореждането, което става ясно от кореспонденцията, която впоследствие е провел по ел. поща със служители от ТП на НОИ в отдела по осигуряването за безработица. Срокът за обжалване от 14 дни е изтекъл на 4.08.2016 г. - четвъртък, присъствен ден. Жалбата срещу заповедта е депозирана от Христов до Директора на ТП на НОИ гр. Г. по електронната поща на 9.08.2016 г. и е регистрирана в ТП на НОИ с дата 10.08.2016 г., тъй като е подадена след изтичане на работното време на поделението на НОИ в гр. Г. При това положение както към датата на постъпване на жалбата в деловодството на административния орган, така и към посочената от подателя дата на подаване, срокът за оспорване на Разпореждане № 072-00-21-3 от 15.07.2016 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - РУ "СО" е бил изтекъл. С оглед на изложеното законосъобразно съдът е приел, че жалбата срещу процесното разпореждане е подадена след изтичането на 14-дневния преклузивен срок по чл. 117, ал. 2 от КСО. Неоснователни са оплакванията, че отправеното запитване от Христов на 3.08.2016 г. по същество представлява жалба срещу процесното разпореждане. С този имейл Христов е заявил единствено запитване, че "в случай, че не се чувства удовлетворен от решението във връзка с поставения, с имейла въпрос, ... пред кой орган или институция може да го обжалва". При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделени