Решение № 1035 от 10.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11109/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 251 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/. Образувано е по касационна жалба на Н. В. Д. от гр. София, чрез процесуалния му представител адв. Хайрединска, против решение 1287 от 24.10.2024г., постановено по адм. дело 936/2024г. по описа на Административен съд София област /АССО/, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед РД 654 от 06.06.2024г. на Командира на Командване за логистична поддръжка, с която на основание чл. 245 ал. 2 ЗОВСРБ, чл. 137 ал. 4 и чл. 136 ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗОВСРБ /ППЗОВСРБ/, във връзка с чл. 241, чл. 242 т. 1 и т. 9 от ЗОВСРБ е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", прекратяване на договора военна служба, освобождаване от длъжност и военна служба и зачисляване в запаса на военнослужещия старши сержант Н. В. Д. старши оператор в участък Съхранение на бойни припаси на военно формирование 22780 Долно Камарци. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Не се оспорва извършването на вмененото на жалбоподателя нарушение, но навежда съображения, че съдът не е изяснил всички относими към спора факти и обстоятелства, като не е отчел, че при издаване на заповедта не са съобразени изискванията на чл. 247 ЗОВСРБ, изискващ да бъде оценено цялостното поведение на военнослужещия до извършването на нарушението. В тази връзка посочва, че е необоснован извода за законосъобразност на наложеното най тежко наказание. Твърди и неправилност на извода на съда за липса на допуснати нарушения на административно производствените правила при издаване на заповедта, като напротив навежда такива довели до ограничаване на правото му на защита в административното производство. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът Командирът на Командване за логистична поддръжка, чрез процесуалния си представител юрк. Радев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АССО е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган на основание чл. 137 ал. 4 ППЗОВСРБ и във връзка с т. 4, подт. 4.4 от представена по делото заповед ОХ 672 от 15.08.2023г. на министъра на отбраната, като е приел, че Командира на Командване за логистична подкрепа е оправомощен да прекратява договорите за военна служба на военнослужещите в подчиненото му военно формирование. Посочил е, че заповедта е издадена в предвидената от закона форма и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, тъй като са спазени изискванията за провеждане на дисциплинарното производство, Командира на Командването за логистична подкрепа е провел беседа с жалбоподателя, обективирана в протокол, както и са спазени другите изисквания и предвидени в закона срокове. Посочил е, че Н. Д. е изслушан, дал е обяснения и не е направил възражения във връзка с констатациите от проверката и е подписал протокола, като не отрича извършеното, за което е образувано дисциплинарното производство. Приел е, че от фактическа страна е установено, че на 04.05.2024г. старши сержант Н. Д. около 01,30ч., управлявайки собствения си лек автомобил, е спрян в [населено място] от патрул на РУ на МВР Елин Пелин, като след проверка с техническо средство Алкотест дрегер 7510 е установена концентрация на алкохол в издишания въздух 2,77 промила, с което е допуснал нарушение на чл. 5 ал. 3 т. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/. На жалбоподателя е съставен АУАН и е задържан в помещение за временно задържане на РУ на МВР Елин Пелин, като са издадени и заповеди за налагане на ПАМ временно отнемане на СУМПС и прекратяване на регистрацията на МПС. Приел е, че жалбоподателят е допуснал нарушение на т. 6 от заповед ОХ 743 от 12.08.2022г. на министъра на отбраната, забраняваща на военнослужещи да управляват МПС в работно или извън работно време след употреба на алкохол, нарушението на която заповед е прието от дисциплинарно наказващия орган като част от неизпълнението на служебните задължения. Направил е извода за материална законосъобразност на заповедта, тъй като са били доказани неизпълнение на други вменени на военнослужещия задължения, а именно на чл. 114 т. 1 и т. 3 и чл. 115 ал. 1 т. 7 от Устава за войсковата служба на Въоръжените сили на РБ, забраняваща на военнослужещите да нарушават законите и обществения ред, а в случая е установено такова нарушение на чл. 5 ал. 3 т. 1 ЗДвП., както и че е установено нарушение на т. 5.8.2 от Етичния кодекс за поведение на военнослужещите. Направил е извод въз основа на приетото и позовавайки се и на заповед ОХ 743 от 12.08.2022г. на министъра на отбраната, че установените нарушения изпълняват фактическия състав на чл. 245 ал. 2 във връзка с чл. 242 т. 1 от ЗОВСРБ, допускаща налагане на най тежкото наказание уволнение. Поради това е приел, че заповедта е законосъобразна и е отхвърлил оспорването. Решението е правилно. Правилно съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, при спазване изискванията за форма и в съответствие с административно производствените правила. Неоснователно е възражението в касационната жалба за неправилен извод на първоинстанционния съд за липса на допуснати съществени нарушение при издаване на заповедта. Чл. 246 ал. 2 ЗОВСРБ предвижда, че Когато на военнослужещия се налага дисциплинарно наказание уволнение, съответният командир или началник назначава извършване на служебна проверка за събиране на доказателства за извършеното нарушение, изслушва нарушителя или приема писмените му обяснения. Материалите от служебната проверка се изпращат на наказващия орган, като в случая тези изисквания са изпълнени. Това е така, тъй като е назначено извършването на служебна проверка, събрани са доказателства във връзка с вмененото нарушение на военнослужещия, снети са писмените му обяснения, които са приобщени към преписката, същият е поканен и се е явил за беседа и предявяване на протокола от извършената проверка, като е подписал протокола, с отбелязване, че не му е предоставено копие, което да покаже на адвокат. Това обаче не съставлява нарушение на административно производствените правила, тъй като не съществува законово изискване за предоставяне на копие от една страна, а от друга в административното производство с приключването му не се преклудира възможността да бъдат наведени всички възражения, както и да бъде поискано събиране на всички доказателства и в съдебното производство, т.е. жалбоподателят може да осъществи защитата си в пълен обем и в съдебното административно производство, което той е и сторил. Съответен на закона и събраните доказателства е и извода на първоинстанционния съд за материална законосъобразност на заповедта. В случая уволнението на касатора е наложено в хипотезата на чл. 241 и чл. 245, ал. 2 във връзка с чл. 242, т. 1 и т. 9 от ЗОВСРБ, поради това че на 04.05.2024г. около 01:30 ч. в [населено място] е спрян за проверка от служители на РУ на МВР Елин Пелин при управление на личното му МПС и при извършена проверка за употреба с техническо средство на място за алкохол е отчетена положителна проба 2,77 промила. При тези факти дисциплинарно наказващият орган е приел, че старши сержант Д. е нарушил изискванията на т. 6 на заповед ОХ 743 от 12.08.2022г. на министъра на отбраната, забраняваща управлението на ППС от военнослужещи в служебно и извънслужебно време под въздействие на алкохол и наркотични вещества или техните аналози. Заповедта е издадена и за допуснато нарушение на т. 5.8.2 от Етичния кодекс за поведение на военнослужещите, въвеждаща аналогична забрана; чл. 114 т. 1 и т. 3 от Устава за войсковата служба на Въоръжените сили в Република България /УВС на ВС/, а именно нарушил е военната клетва да спазва законите на страната и военните устави; чл. 115 ал. 1 т. 7 от УВС на ВС, забраняващи на военнослужещите да нарушават законите и обществения ред в страната, както и нарушения на Закона за движение по пътищата и Наказателния кодекс. При тези установени нарушения е прието, че военнослужещият е допуснал виновно нарушение на военната дисциплина по смисъла на чл. 242 т. 1 и т. 9 ЗОВСРБ. По несъмнен начин по делото е установено, че жалбоподателят в първата инстанция е извършил описаното в оспорената заповед нарушение, което се квалифицира като тежко такова на служебната дисциплина. Безспорно с действията си Н. Д. е нарушил изискванията на чл. 245, ал. 2 ЗОВСРБ, според който дисциплинарно наказание уволнение може да се наложи и при други тежки нарушения на военната дисциплина, а съгласно чл. 145, ал. 2 ППЗОВСРБ тежестта на нарушението се определя с оглед значимостта на неизпълненото задължение и степента на неизпълнението. Управляването на МПС след употреба на алкохол с концентрация над 0,5 промила в кръвта е виновното неизпълнение на служебните задължения, което представлява нарушение на военната дисциплина съгласно дефиницията на чл. 241 ЗОВСРБ. Конкретното нарушение е квалифицирано като такова по чл. 242, т. 1 неизпълнение на задължение по военната служба. Правилен е извода на съда, че жалбоподателят е нарушил изискванията на Заповед ОХ 743 от 12.08.2022 г. на министъра на отбраната, както и норми на УВС на ВС на РБ, което обосновава извод за нарушение на вменени задължения, представляващи нарушение на военната дисциплина. Нарушението е квалифицирано и като такова по т. 9 на чл. 242 ал. 1, според която неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на военнослужещите в частност т. 5. 8.2, както и неспазването на изрично посочени разпоредби от Устава на въоръжените сили да спазва дадената клетва, да не нарушава законите и обществения ред, да изпълнява уставите и другите нормативни и административни актове на органите по ръководство на отбраната. В случая фактическият състав по чл. 245 ал. 2 ЗОВСРБ предвижда налагане на най тежкото дисциплинарно наказание уволнение при тежки нарушения на военната дисциплина, които съобразно цитираните по горе разпоредби е всяко виновно неизпълнение на служебните задължения и всяко неспазване на правилата на Етичния кодекс. Достатъчно е от обективна страна да е изпълнен фактическият състав на посочените разпоредби, за да е налице възможност и задължение на дисциплинарно наказващия орган да наложи най тежкото дисциплинарно наказание. По отношение на служителите на реда и военнослужещите с оглед упражняваната от тях професия по охрана на обществения ред, критериите са завишени и с оглед фактическия състав, само нарушението на военната дисциплина и нормите по етичния кодекс за поведение на военнослужещите, каквито в случая са безспорно установени, изпълняват предпоставките по фактическия състав, допускащ налагане на най тежкото дисциплинарно наказание уволнение. Поради изложеното изводът на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е материално законосъобразна е правилен. Поради това оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски. Искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение като основателно съгласно чл. 143 ал. 3 АПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ следва да бъде уважено в размер на 100 лева в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.