Решение № 3975 от 24.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14767/2013 г.

Решение № 3975 от 24.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14767/2013 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 145 сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Ивайло Василев Христов, от гр. Враца, против заповед рег. № К-1709/03.10.2013 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) служебното му правоотношение е прекратено поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) - по инициатива на органа по назначаването. Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед като постановена в нарушение на материалноправните норми на ЗМВР, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на предписаната от закона форма. Моли заповедта да бъде отменена. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Моли същата да бъде отхвърлена и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Жалбата е подадена в срок (предвид изричното изявление на процесуалния представител на ответника) и е допустима. За да се произнесе по съществото й, настоящият състав на Върховния административен съд приема за установено следното: До прекратяване на служебното му правоотношение Ивайло Василев Христов е заемал длъжността началник на сектор в Районно управление "Транспортна полиция" - Мездра при Главна дирекция "Национална полиция" на МВР. С предложение рег. № У-97887/26.09.2013 г. директорът на Главна дирекция "Национална полиция" е предложил на министъра на вътрешните работи да прекрати служебното правоотношение на главен инспектор Христов на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР - поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО. Към предложението е приложена справка рег. № У-9788/26.09.2013 г., установяваща, че към 13.09.2013 г. служителят има общ осигурителен стаж 27 години, 11 месеца и 12 дни, от които 25 години, 11 месеца и 12 дни са прослужени на длъжности в МВР. С оспорената заповед, издадена на 03.10.2013 г. министърът на вътрешните работи е прекратил служебното правоотношение на жалбоподателя на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. С оглед на така установената фактическа обстановка настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, направи следните изводи: Оспорената заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл. 246, т. 1 от ЗМВР орган, при спазване формалните изисквания на чл. 269 от Правника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР). Заповедта е в писмена форма и съдържа законовите реквизити, съобразно цитираната норма, поради което доводът на жалбоподателя, че административният акт е издаден в нарушение на предписаната от закона форма е неоснователен. При постановяване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена при спазване на предвидените в чл. 268, ал. 1 от ППЗМВР процедурни изисквания - по инициатива на органа по назначаването след предложение на директора на Главна дирекция "Национална полиция" съгласно правомощията му по чл. 268а, ал. 2 от ППЗМВР във вр. с чл. 186, ал. 1 от ЗМВР. В тази връзка твърдението на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, е неоснователно. Неоснователен е и доводът за нарушение на чл. 8, ал. 2 от АПК и за осъществена дискриминация спрямо жалбоподателя по признак възраст. Жалбоподателят навежда доводи за пряка дискриминация, като твърди, че е поставен в по-неблагоприятно положение по признак възраст, в сравнение с други служители за които също са налице условията по чл. 69 от КСО, но служебните им правоотношения не са прекратени на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. От една страна не са посочени конкретно сходните случаи в сравнение с които жалбоподателят е третиран неравностойно, липсват конкретни фактически твърдения за извършена дискриминация. От друга страна от посочените разпоредби на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, във връзка с чл. 69 от КСО е видно, че служебното правоотношение на жалбоподателя не е прекратено поради достигане или недостигане на определена възраст, а поради придобиване на право на пенсия, поради което не е налице признакът "възраст", по който жалбоподателят твърди, че е извършена дискриминация. Неоснователни са доводите за нарушение на чл. 168, т. 1 от ЗМВР. Цитираната норма регламентира изискванията при постъпването на държавна служба в МВР и професионалното развитие на служителите и е неотносима към законосъобразността на оспорената заповед. Твръдението, че Христов не е запознат със справката за прослужено време в системата на МВР не води до незаконосъобразност на административния акт, тъй като същата не е оспорена в съдебното производство. По отношение на жалбоподателя са осъществени и материалноправните предпоставки на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР за прекратяване на служебното му правоотношение. Съгласно цитирания текст, служебното правоотношение на държавния служител се прекратява при придобиване право на пенсия по чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) - по искане на служителя или по инициатива на органа по назначаване. Разпоредбата на чл. 69, ал. 2, т. 2 от КСО регламентира, че държавните служители от МВР придобиват право на пенсия при освобождаване от служба независимо от възрастта им при осигурителен стаж от 1 януари 2012 г. - 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по ЗМВР. В конкретния случай е установено, че жалбоподателят към датата на издаване на оспорената заповед има общ осигурителен стаж 27 години, 11 месеца и 12 дни, от които 25 години, 11 месеца и 12 дни са прослужени на длъжности в МВР, т. е. повече от две трети. С оглед на изложеното съдът намира, че изискванията на чл. 69, ал. 2 от КСО са изпълнени - жалбоподателят е придобил право на пенсия, поради което правото на органа да прекрати служебното правоотношение на това основание е упражнено в съответствие с нормативно установените предпоставки. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, в съответствие с материалноправните норми на ЗМВР и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което същата е законосъобразна, а жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Предвид изхода на делото следва да се осъди Ивайло Василев Христов да заплати на министерството на вътрешните работи сумата 150 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК Върховният административен съд, пето отделение,