Решение № 4965 от 14.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13316/2008 г.

Решение № 4965 от 14.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13316/2008 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на РДНСК-Бургас и на Темелко Петров Киров, от гр. Приморско, чрез неговия пълномощник срещу решение № 644 от 10.07.2008 г. по адм. д. № 722/2007 г. на Административен съд гр. Бургас. Считат обжалваното решение за неправилно поради противоречието му с материалния закон и претендират отмяната му. Ответникът по касационната жалба "Хемусхотел" АД гр. София чрез своя представител намира касационната жалба за неоснователна. Останалите ответници по делото не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Хемусхотел" АД гр. София срещу заповед № 24/08.06.2007 г. на началника на РДНСК-Бургас, с която е отхвърлена жалбата му срещу разрешение за строеж № 20/26.02.2007 г. на главния архитект на община Приморско, издадено в полза на Темелко Петров Киров да построи като собственик на 1/2 ид. част от УПИ IV 33 в кв. 29 по плана на града семеен хотел с височина 10 м. С обжалваното решение е отменена оспорената заповед и издаденото разрешение за строеж. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Нарушена е разпоредбата на чл. 183, ал. 1 ЗУТ - както в предишната, така и в настоящата редакция. Според съда дори да се приеме, че нотариално завереният договор за доброволна делба на правото на строеж по своята същност представлява съгласие по смисъла на чл. 183, ал. 1 ЗУТ в редакцията му към момента на сключване на договора, не би могло да се приеме, че е налице съгласие от всички съсобственици на имота. Видно от нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по регулация, съсобственик на имота се явява и съпругата на Петков Валентина Петкова. От нея липсва съгласие за учредяване и извършване на строеж. Освен това правото на строеж не е реализирано в 5-годишен срок съгласно чл. 67 ЗС и за такова закъснение няма обективни причини. Предприетата и извършена промяна на ПУП не е такава причина, тъй като е по инициатива на заинтересовано лице и не може да се приеме, че тя е и извършена по независещи от него причини. Решението е постановено при противоречие с материалния закон при следните съображения: На първо място нотариално завереният договор за взаимно учредяване на право на строеж (договор за доброволна делба на правото на строеж) изпълва материалноправните изисквания на чл. 183, ал. 1 ЗУТ и в двете му редакции. След като се касае за взаимно учредено право на строеж и реално поделяне правото на ползване на имота с договор в нотариална форма, то е налице необходимото съгласие в изискуемата се от закона форма на всички съсобственици на имота. Към момента на взаимното учредяване на правото на строеж съпругата на единия съсобственик не притежава никакви съсобственически права, поради което вписването й като такава върху придобитата по регулация и присъединена част към имота е ирелевантно. На второ място съдът не може да разсъждава по въпроси с гражданскоправна характеристика-дали е погасено по давност правото на строеж съгласно чл. 67 ЗС. В административното производство са относими само регламентите за погасяване на разрешението за строеж съгласно чл. 153 ЗУТ. Следва да се има предвид още, че нормата на чл. 67 ЗС (макар че не следва да се обсъжда въпроса дали е погасено или не едно ограничено вещно право в административен процес), касае право на строеж в чужд имот. Има се предвид хипотеза, при която собственикът на земята е различен от носителя на учреденото ограничено вещно право на строеж. В настоящия казус тези фигури се съчетават в едни и същи правни субекти - съсобствениците на терена и носители на правото на строеж. На последно място от заключението на вещото лице е видно, че няма отклонения при издаденото разрешение за строеж и не са налице твърдяните пред административния орган и пред първоинстанционния съд нарушения на норми и нормативи при издаване на разрешението за строеж. По изложените съображения обжалваното решение ще следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго в смисъл на отхвърляне на жалбата срещу оспорения административен акт. С оглед изхода на спора на касатора-физическо лице ще следва да се присъдят направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение