Решение № 9628 от 26.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9831/2012 г.

Решение № 9628 от 26.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9831/2012 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Иво Стоянов Ванков, в качеството му на управител на "Скай Груп" ООД срещу решение № 393 от 09.07.2012 г. по адм. дело № 284 по описа за 2012 г. на Административния съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 061102038 от 22.11.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 84 от 15.02.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново (сега дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика") относно отказано право на данъчен кредит в размер на 117 300.00 лв. и съответната лихва за забава за данъчен период м. 05.2008 г. по фактура, издадена от "Агрокомерс" ЕООД. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител юрисконсулт Милена Найденова. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна и разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред Административния съд - Велико Търново е бил ревизионен акт № 061102038 от 22.11.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 84 от 15.02.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново. С него на ревизираното дружество "Скай Груп" ООД е отказано правото на ползване на данъчен кредит по ЗДДС в размер на 117 300.00 лв. и е определена лихва за забава в размер на 47 617.84 лв. за данъчен период м. 05.2008 г. по фактура № 18 от 23.05.2008 г., издадена от "Агрокомерс" ЕООД, с предмет на доставката "посредническа услуга по договор за покупко-продажба на недвижим имот". В хода на ревизията е установено, че не е налице реално извършена доставка на услуга по издадената на "Скай Груп" ООД фактура, поради което са отказали право на приспадане на данъчен кредит по нея на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. За да отхвърли жалбата срещу ревизионния акт, съдът е установил, че правото на данъчен кредит е отказано законосъобразно, тъй като дружеството не е доказало реалност на доставките по тези фактури, като едно от условията по чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за признаване правото на данъчен кредит. При липсата на реално осъществени облагаеми доставки, данъкът е начислен неправомерно и на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, не се дължи възстановяването му. В тази връзка по делото е установено, че предмет на процесната фактура издадена от "Агрокомерс" ЕООД, е посредническа услуга по договор за продажба на недвижим имот. По делото безспорно е установено наличието на сключен договор за продажба между жалбоподателя и "Максима България" ООД, за което е издаден нот. акт № 85/23.05.2008 г., както и фактура № 169 от 23.05.2008 г. от продавача - "Скай Груп" ООД. Спорно е наличието на реални действия по осъществяване на посредническа услуга от страна на доставчика им - "Агрокомерс" ЕООД. Съдът, след като е анализирал съдържанието на сключения комисионен договор за посредничество при сделка с недвижими имоти от 03.10.2007 г. и анекс към него от 18.04.2008 г., между касатора и доставчика, протокол за приемане на извършена услуга от 23.05.2008 г. между "Агрокомерс" ЕООД и "Скай Груп" ООД, както и данните по делото във връзка с изпълнението на договора, е констатирал, че липсват каквито и да е доказателства за реално изпълнение на услугата по смисъла на чл. 9 от ЗДДС, т. е. останало е недоказано извършването на услугата спрямо поетите задължения по този договор. При извършената насрещна проверка на доставчика "Агрокомерс" ЕООД не са представени доказателства за отчетени в счетоводството му разходи по изпълнението на фактурираната посредническа услуга, което според съда също води до извод, че не са изпълнени законовите предпоставки за наличие на данъчно събитие и доставка на услуга, по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ППЗДДС. Съдът се е позовал на обяснението, дадено от дружеството купувач по сделката за покупко-продажба "Максима България" ЕООД при извършена насрещна проверка, според което при сключването й не са ползвани услуги на посредник и че не е имало взаимоотношения с посредника "Агрокомерс" ЕООД. Решението е правилно постановено. Настоящият състав намира за правилни изводите на съда. Действително по делото не е установено наличието на факти и обстоятелства, свързани с наличието на данъчно събитие поради изпълнение на сключения между касатора и "Агрокомерс" ЕООД комисионен договор от 03.10.2007 г. При изследване съдържанието на този договор и на поетите с него задължения от страна на доставчика, законосъобразно е установено, че липсват доказателства за наличието на реално изпълнение на тези задължения. Няма данни за осъществяване на дейности по изпълнение на поетите от изпълнителя по договора задължения за извършена реклама на имота в печатни и електронни издания, за проведени срещи или кореспонденция между "Агрокомерс" ЕООД и потенциални купувачи на имота, огледи на този имот и др. Тези констатации се подкрепят и от декларацията на представителя на купувача на имота "Максима България" ЕООД, че при закупуването на имота не са били ползвани услугите на посредник. Логични и обосновани са съображенията на първоинстанционния съд за липсата на отчетени в счетоводството на изпълнителя "Агрокомерс" ЕООД разходи по изпълнението на фактурираната посредническа услуга. При липсата на доказателства по тези спорни въпроси не би могло да се приеме, че услугата по този договор е изпълнена, а оттук и че касатора има правото на данъчен кредит по тази фактура. Както пред първоинстанционния съд, така и пред настоящия, не са ангажирани доказателства за такова реално изпълнение, по смисъла на чл. 9, вр. с чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. Освен подписания протокол от 23.05.2008 г. между "Агрокомерс" ЕООД и "Скай Груп" ООД за приемане на извършената услуга, който е оспорен като неистински от ответника в съдебното производство, други доказателства за изпълнение липсват. Настоящата инстанция не споделя твърдението в касационната жалба, че съдът не е съобразил издадения на дружеството РА № 900090 от 13.03.2009 г., тъй като ревизията е обхващала други данъчни периоди по ЗДДС, а именно м. 08.2008 г. - м. 11.2008 г., а отказания данъчен кредит по процесната фактура е за м. 05.2008 г. Предвид изложеното и при липса на твърдяните в касационната жалба отменителни основания, решението като правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат на касатора, а на ответната страна по касационната жалба такива са присъдени в съответствие с чл. 161, ал. 1 от ДОПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,