Решение № 2346 от 19.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8827/2020 г.

Решение № 2346 от 19.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8827/2020 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на Агенция "Митници", чрез гл. юрк. Димитрова срещу Решение № 228 от 17.06.2020 г., постановено по адм. дело № 127/2020 г. по описа на Административен съд Хасково с доводи за неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяна му, като бъде постановено ново по същество с което да бъде отхвърлен искът като неоснователен и недоказан. Ответната страна – Т. Сидеров, от гр. Харманли, не се явява, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед мотивите на Тълкувателно решение на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., както и правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Хасково е осъдил Агенция "Митници" да заплати на Т. Сидеров сумата от 400 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в съдебното оспорване на наказателно постановление № 732 от 12.02.2019 г., издадено от заместник-директора на Териториална дирекция Югозападна при Агенция "Митници", ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.09.2019 г. до окончателното й изплащане, както и разноски по делото в размер на 310 лева. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с Наказателно постановление № 732 от 12.02.2019 г. издадено от заместник-директора на Териториална дирекция Югозападна при Агенция "Митници" на ищеца е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1 200 лв. за извършено, на 19.09.2018 г., административно нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от Закон за пътищата (ЗП) и на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗП. Същото е обжалвано и с Решение № 426 от 12.06.2019 г., постановено по АНД № 186/2019 г. по описа на Районен съд - Петрич е отменено. Съдебният акт е обжалван и с Решение № 2132 от 27.09.2019 г., постановено по КАНД № 545/2019 г. по описа на Административен съд Благоевград е оставено в сила. От доказателствата по делото е установено, че в производството по оспорване на НП ищецът Сидеров е заплатил в брой на адв. М. Петкова сумата в от 400 лева, за което по същото дело е представен договор за правна защита и съдействие. С оглед на установените факти съдът е приел, че са налице кумулативно изискуемите се законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника по отношение на претендираните имуществени вреди. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първостепенният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи за основателност на исковата претенция за претърпените имуществени вреди в посочения от съда размер. При разглеждане на съдебния спор, съдът не е установил посочените касационни нарушения. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон – ЗОДОВ - трябва да са налице точно изброени от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, в условията на кумулативност, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че в случая са установени всички елементи от фактическия състав на изведената от закона отговорност. Първоинстанционното решение е обосновано и постановено при правилно приложение на материалния закон. Въз основа на установената фактическа обстановка от съда е изведен единствено възможният и правилен извод за доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди по приложимия закон, в приетия от съда размер. Не се оспорва факта, че с влязло в сила съдебно решение е отменено наказателно постановление, с което на ищеца е наложено административно наказание – глоба, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност. В настоящия случай е доказано от ищецът, чиято е доказателствената тежест, че е налице реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното производство, приключило с отмяна на акта. В производството, развило се пред Районен съд Петрич е представен изискуемия се от чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) договор между адвоката, осъществил правната защита и клиента, основаващ възмездността на положения от адвоката труд и доказващ реалното заплащане на договорените суми, подлежащи на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Претендираните вреди, доказани по размер, са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт. Договорните отношения между адвоката и клиента имат за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност - чл. 24, ал. 1 и чл. 36 ЗА. При тях адвокатът следва да получи възнаграждение за положения труд, а клиентът да го заплати в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. От доказателствата по делото е установено, че лицето е било надлежно представлявано от адвокат в съдебното производство по обжалване на отменения акт. В това производство са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение, тъй като в договора по чл. 36, ал. 2 ЗА е отбелязано извършеното плащане. Плащането в хода на делото е за осъществена по него правна защита. В случая е доказана реално причинена вреда от отменения административен акт и съответно - право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Претендираните в производството по чл. 203, ал. 1 АПК вреди, изразяващи се в направени разходи в производството по обжалване на незаконосъобразния акт на администрацията са доказани по размер и са пряка и непосредствена последица от този акт. Изрично в този смисъл е Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г. При това положение правилно е приет за основателен и искът за присъждане на лихва върху претендираното обезщетение, в случая така както е предявено искането – от датата на влизане в сила на решението, с което е отменено НП. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че не са налице сочените от касатора отменителни основания, съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение