Решение № 8066 от 24.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7181/2019 г.

Решение № 8066 от 24.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7181/2019 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" срещу решение № 109 от 17.05.2019 г., постановено от Административен съд - Ямбол по адм. дело № 9/2019 година. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и в противоречие, и при необсъждане на събраните по делото доказателства, което съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение. Претендира присъждане на направените в производството разноски - юрисконсултско възнаграждение и платена държавна такса. Ответникът И. И., действащ като ЕТ "ДЕШУНЕВ – И. Г. ", ЕИК 128567908, в представен по делото писмен отговор на касационната жалба излага доводи за нейната неоснователност, поради което прави искане обжалваното съдебно решение като правилно да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като неправилно да бъде отменено. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на Акт за прекратяване на ангажимент по Мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., за кампания 2017 г. с изх. № 01-6500/1260 от 14.11.2018 г., издаден от заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" – Разплащателна агенция. Ангажиментът е прекратен поради обстоятелството, че за текущата кампания допустимата площ за прилагане на агроекологичните дейности е намалена с повече от 10 на сто спрямо площта, за която е поет ангажимент. В Приложение 1 към акта, в Таблица 1 - Основание за прекратяване са посочени: референтната /одобрена/ площ от 232. 1 ха и заявената допустима за подпомагане площ в текущата кампания от 193. 55 ха. В същото Приложение 1 към акта, в Таблица 2 - Заявени недопустими за подпомагане площи и основание за недопустимост са посочени три парцела, индивидуализирани по номер от ИСАК и площ, както следва: парцел № 05952-70-2-1 със заявена площ 13. 14 ха; парцел № 05952-1206-2-1 със заявена площ 10. 66 ха и парцел № 05952-1206-3-1 със заявена площ 14. 75 ха. За всички като основание за недопустимост е посочено, че заявеният парцел или част от него попада извън териториите, определени в чл. 5, ал. 3, т. 1 и/или чл. 4, ал. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г (Наредба № 7/2015 г.) и съгласно чл. 26, т. 6 от посочената наредба парцелите не са одобрени за участие. Основният аргумент, развит в жалбата срещу индивидуалния административен акт е това, че декларираните и посочени по-горе парцели са допустими за подпомагане по Мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. по направлението по чл. 3, т. 2 "поддържане на местообитания на зимуващи гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение", тъй като цялата им площ попада в списъка на землищата, в които има местообитания на зимуващи видове гъсти, съгласно Приложение № 1 към наредбата и в специализирания слой на орнитологични значими места и са изпълнени условията на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Наредба № 7/2015 година. По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, според което физическите блокове, в които попадат процесните парцели /и по това обстоятелство не се спори между страните/ не попадат изцяло в слоя със зимуващи гъсти. Също така е установено по безспорен начин, че и площите и на трите парцела попадат изцяло в този слой. По този начин, основният правен въпрос, който следва да намери отговор в съдебното решение е дали за подпомагането по направлението по чл. 3, т. 2 от Наредбата има значение фактът, че физическият блок, където се намира парцела, не попада изцяло в специализирания слой в случай, че площта на парцела е изцяло в него. Постановявайки решението си, първоинстанционният съд е приел, че правнорелевантният факт за допускане на подпомагане по направлението "поддържане на местообитания на зимуващи гъски и ливаден блатар в обработваеми земи" визиран от чл. 3, т. 2 на Наредбата е дали парцелът попада изцяло в специализирания слой, а това дали физическият блок попада в него изцяло или не е без правно значение. Обжалваното решение е правилно от гледна точка на резултата, но поради следните мотиви: Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Наредба № 7/2015 г., за прилагане на агроекологичните дейности по направление поддържане на местообитания на зимуващи гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение, допустими за подпомагане са земеделски парцели, които с цялата си площ попадат в специализиран слой на местообитания на зимуващи гъски, съгласно приложение № 1. За прилагане на подпомагането по заявеното направление, законодателят е предвидил определени специални предпоставки в съотносимост на кумулативност. /Решение № 1028 от 22.01.2020 г. по адм. д. № 14860/2018 на Върховния административен съд; Решение № 7520 от 14.06.2017 г. по адм. д. № 3861/2017 на Върховния административен съд/. Първата предпоставка за предоставяне на финансовата помощ е заявените парцели да попадат с цялата си площ във физически блокове, попадащи в специализирания слой на земи с висока природна стойност – чл. 4, ал. 1 от Наредба № 7/2015 година. В основата на тази предпоставка стои понятието "физически блок". Легална дифиниция на това понятие е дадена от § 1, т. 7 от допълнителните разпоредби на Наредба № 7/2015 година. Според нормата "физически блок" е непрекъсната площ земя, ограничена от трайни топографски елементи. Разновидности на това понятие са дефинираните съответно в т. 1 и т. 3 на същия параграф от допълнителните разпоредби на Наредбата: "Блок на земеделското стопанство", който представлява физически блок или част от него, регистриран в СИЗП, притежаващ уникална идентификация и стопанисван от един земеделски стопанин и "земеделски парцел", който представлява блок на земеделското стопанство или част от него, върху който се отглежда само една земеделска култура или е оставен като угар през текущата стопанска година. Принципът, който е въвел законодателят /той е виден от чл. 5, ал. 1 и 2 от Наредбата/ е, че за прилагането на агроекологични дейности по чл. 3, т. 1 от Наредбата допустими за подпомагане са земеделски парцели, попадащи във физически блокове, които имат географско пресичане със специализиран слой с ВПС, с повече от 100 кв. м. Логическото тълкуване на разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Наредбата, съпоставена с разпоредбите на чл. 5, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата води до извод, че за прилагането на агроекологичните дейности по направлението по чл. 3, т. 2 са допустими за подпомагане земеделски парцели, попадащи във физически блокове, които имат географско пресичане със специализиран слой с ВПС, с площ не по-малка от площта на съответния парцел, който пък от своя страна следва с цялата си площ да попада в специализирания слой с ВСП /арг. от чл. 5, ал. 3 от Наредбата/. Крайният извод е, че се допуска подпомагане по направлението по чл. 3, т. 2 от Наредбата и тогава, когато не целият физически блок се намира в специализирания слой, а само един или няколко парцела от него, които с цялата си площ попадат в този слой. От събраните по делото доказателства по безспорен начин е установено, че процесните три парцела попадат във физически блок, който попада в специализирания слой на земи с висока природна стойност. Следователно първата предпоставка е налице. Второто кумулативно базово изискване е земеделските парцели да попадат в землища, включени в списъка по Приложение № 1, като по делото са събрани безспорни доказателства, че и тази предпоставка е налице. Третото и основно базово изискване е земеделските парцели да попадат с цялата си площ в специализирания слой на местообитания на зимуващи видове гъски – чл. 5, ал. 3, т. 1 от Наредба № 7/2015 година. Наличието и на тази предпоставка е безспорно установено от доказателствата по делото. Следователно в настоящия случай не е налице намаляване на референтната площ с площта на процесните парцели по прилаганата мярка с повече от 10% и няма основание за прекратяване на ангажимента за подпомагане от страна на ДФ "Земеделие". С оглед на изложените доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение е постановено в съответствие на съдопроизводствените правила, в съответствие на материалния закон и е обосновано. Поради неналичието на касационни основания за обжалване по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, същото следва да бъде оставено в сила. На ответника по касационната жалба следва да се присъдят 500 лв. направени разноски пред настоящата инстанция, представляващи заплатен адвокатски хонорар за един адвокат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - пето отделение