Решение № 15181 от 29.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2491/2012 г.

Решение № 15181 от 29.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2491/2012 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Конкорт" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Добрич, представлявано от управителя Димитър Стоянов, против Решение № 3032/21.12.2011 г. на Варненски административен съд, по адм. дело № 3035 по описа за 2011 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт /РА/ № 031100761/17.05.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 441/5.08.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Варна при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата са изложени подробни съображения в подкрепа на касационните оплаквания. Иска се отмяна на решението и на РА, както и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Варна при ЦУ на НАП не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените с нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима, а по съществото - неоснователна. Спорът пред първоинстанционния съд е бил относно правото на данъчен кредит на ревизираното лице по фактури, издадени от: 1."Агрогруп ДБ" ЕООД в данъчни периоди м. 04-08.2010 г. за доставка на рапица и слънчоглед, 2. "Кайнак" ЕООД в данъчен период м. 06.2010 г. за доставка на рапица, 3. "Монтерей" ЕООД за данъчни периоди м. 07.-09.2010 г. за доставка на пшеница и слънчоглед и 4. "Винд" ЕООД през д. п. м. 08.2010 г. за доставка на строителни материали и извършени СМР. За да отхвърли жалбата на дружеството срещу РА, с който е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от горепосочените доставчици в съответните данъчни периоди, съдът е приел на първо място, че актът е издаден от компетентен орган, в установената форма и при спазване на приложимите процесуални разпоредби. На следващо място съдът, като е съобразил, че наличието на реално осъществена доставка е предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит, а доказателствената тежест за нейното установяване лежи върху лицето, което твърди, че в негова полза е възникнало това право, въз основа на събраните по делото доказателства и след съвкупната им преценка, е приел, че не е установено осъществяването на доставките чрез прехвърляне на право на собственост върху стоките и услугите, предмет на фактурите, за които се е претендирало право на приспадане на данъчен кредит. Съдът е счел, че не е доказано доставянето на стоките /пшеница, рапица, слънчоглед/ досежно обсъдените от него доказателства относно релевантните обстоятелства относно материалните възможности на доставчиците за извършване на доставка във фактурираните количества, прехвърляне на право на собственост, транспорт, съхранението и натоварване на стоките. Въз основа на направените фактически изводи съдът е счел, че не е налице данъчно събитие по смисъла на чл. 6 и чл. 25 ЗДДС, поради което данъкът /ДДС/ се явява начислен неправомерно, при която отрицателна предпоставка, на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС, не възниква право на приспадане на данъчен кредит. Досежно извършените строителни услуги и доставка на материали от "Винд" ООД, съдът, въз основа на събраните доказателства, е приел, че липсва реално доставяне на строителни материали и услуги предвид липсата на данни за наличие на строителни материали при доставчика, на транспортиране на такива, както и предвид недоказаните материални, технически и кадрови възможности на доставчика да извърши фактурираните СМР. Решението е правилно. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, обоснованост и правилно приложение на материалния и процесуалния закон. Неоснователни са оплакванията за необоснованост на решението относно направения фактически извод за недоказаната реалност на доставките, първоинстанционното решение е постановено в съгласие и при правилна и съвкупна преценка на доказателствата. Законосъобразно е направеното от съда тълкуване на приложимия закон. Наличието на реално осъществена доставка е кумулативно необходима предпоставка за възникване на право на приспадане на данъчен кредит, тъй като само при наличие на извършена доставка на стока или услуга е налице данъчно събитие като условие за начисляване на ДДС. Доказателствената тежест за установяване наличието на предпоставките за възникване и упражняване на право на приспадане на данъчен кредит е върху лицето, което претендира, че в негова полза е възникнало това право, т. е. върху получателя. Релевантните обстоятелства, които подлежат на доказване, при условията на пълно доказване, се определят конкретно предвид характера и вида на доставките. В процесния случай, относно доставките, представляващи стоки - пшеница, рапица, слънчоглед, строителни материали, е необходимо да се установи наличието на тези стоки при доставчика, т. е. материалната възможност на същия да се разпореди с тях, също така - прехвърлянето на право собственост върху стоките между доставчика и получателя, при спазване на правилото на чл. 24, ал. 2 ЗЗД предвид извършеното фактуриране на родовоопределени стоки, съхранението на стоките, транспортирането и натоварването им. Релевантно е и извършването на последващи облагаеми доставки със стоките - разпореждане, влагане в производство и. т. н. Относно доставките на услуги от значение е обезпечеността на доставчика за извършването им предвид материалните му, кадрови и технически възможности за това, надлежното предаване и приемане на изпълнението на услугите, наличието на краен обективно установен резултат от тях. По отношение на решението на АС Варна, в частта му относно РА, с който е отказано право на приспадане на данъчен кредит по доставки, извършени от "Агрогруп ДБ" ЕООД, касаторът възразява срещу извода на съда за липса на доставка, тъй като счита, че в хода на ревизията доставчикът е представил всички изискани от него документи. Позовава се на кантарни бележки и пътно-прехвърлителни разписи относно прехвърлянето на правото на собственост, натоварването и транспортирането на стоките, както и на регистри на сметки 412 и 701 на доставчика, писмени обяснения на представляващия и данни за регистрация като земеделски производител относно фактурирането на продадените количества рапица и слънчоглед като продукция собствено производство. Касаторът възразява и срещу изводите на съда за липса на доставка от "Кайнак" ЕООД като се позовава на доказателства относно: 1/наличие на стоката при доставчика, закупена от земеделски производител и надлежно осчетоводена, 2./заплащане на стоката, 3/натоварване на стоката, при което е извършено индивидуализирането и отделянето й, по силата на редовно издадени товарителници. Касаторът намира за необосновани и изводите на съда относно липсата на доставки на пшеница и слънчоглед по фактури, издадени от "Монтерей" ЕООД. Счита, че са представени достатъчно доказателства относно отделянето, натоварването и транспортирането на стоките, заплащането им, редовното счетоводно отразяване на операциите. Относно услугите и стоките, фактурирани от доставчика "Винд" ЕООД, касаторът се позовава на извършеното договаряне за извършване на СМР и доставка на строителни материали, приемането на извършеното по силата на издадената фактура, на редовното счетоводно отразяване на операциите, на извършеното заплащане на доставките, както и писмени обяснения на представляващия доставчика и представени от него договори за наем на МПС и граждански договор с водач на МПС, имащи отношение към транспорта и разтоварването на строителните материали. Оплакванията са неоснователни. Както правилно е приел първоинстанционният съд, възоснова на събраните доказателства в хода на ревизионното производство, не може да се направи ползващият ревизираното лице извод, че доставките, по които му е отказано право на приспадане на данъчен кредит, са реално извършени. В хода на съдебното обжалване не са представени нови доказателства. На първо място съдът правилно е ценил доказателствената сила на представените частни документи - пътно-прехвърлителни разписки с непълни реквизити и товарителници. Само въз основа на тях, при липса на данни за мерене, натоварване и индивидуализиране на стоката, не може да се направи извод, че фактурираната стока е предадена в уговорения вид и количество, а оттам не може да се направи извод, че е прехвърлено правото на собственост. Отделно, липсват доказателства и твърдения правото на собственост да е прехвърлено " по съгласие на страните", чрез изрично индивидуализиране на фактурираните родово определени вещи. Не е установено при условията на пълно доказване, че стоките са били налични при доставчиците. Както правилно е отбелязал съдът, фактът на отразени счетоводни наличности при доставчиците, не е достатъчен, за да се приеме, че доставчиците са разполагали със стоката, която са фактурирали като доставена на РЛ. Още повече, че по делото липсват категорични данни и експертно становище относно редовността на воденото счетоводство на доставчиците. Липсват събрани доказателства и относно извършени последващи облагаеми доставки от страна на РЛ с фактурираните стоки. Неоснователни са оплакванията и относно доставката на СМР и строителни материали от страна на доставчика "Винд" ЕООД. Не са представени и събрани доказателства относно наличието на кадрова и техническа обезпеченост за извършване на услугите от доставчика, за фактическото им извършване с негови работници и машини, относно наличностите на строителни материали при него, за транспортирането на такива, както и относно изричното приемане на извършените услуги по начин, различен от фактурирането им. Предвид изложеното дотук касационният съд намира жалбата и оплакванията в нея за неоснователни. Обжалваното решение е валидно и допустимо, при служебна проверка на материалната му законосъобразност не се констатираха пороци на същото, поради което решението на АС Варна следва да се остави в сила. При този изход на процеса, юрисконсултско възнаграждение на ответника не се дължи поради липсата на процесуално представителство за него в касационното производство. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение