Решение № 1273 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3535/2018 г.

Решение № 1273 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3535/2018 г., VI о., докладчик съдията Любомир Гайдов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба и частна жалба на Б. Комбаков от [населено място], против решение № 341/16.02.2018 г. постановено по адм. д. № 2061/2017 г. на Административен съд Пловдив. Частната жалба е подадена срещу тази част от решението на Административен съд Пловдив, която има характер на прекратително определение. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Претендира разноски. Ответникът - Директорът на ТП на НОИ - Пловдив чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Г. Вълчанова е депозирал писмено становище за неоснователност на касационната жалба и възражение срещу частната жалба. Поддържа, че са налице предпоставките за изменение пенсията за осигурителен стаж и възраст на касатора. Счита за правилна преценката на съда, че служебно установеният стаж и доход в административното производство е действителният такъв на лицето. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оплакванията в касационната жалба. От административната преписка приложена по делото се установява следното: Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба и частната жалба за процесуално допустими като подадени в срок срещу подлежащ на оспорване съдебен акт и от активно легитимирана страна. Разгледани по същество жалбите са основателни. С разпореждане №[номер]/ протокол № 2141-15-7/29.03.2017 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив: 1 е отменено разпореждане № 30/26.06.2001 г. на ТП на НОИ Пловдив за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Б. Комбаков, както и всички последващи го разпореждания, 2 в резултат на проведено наново производство по отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, е преизчислена и отпусната пенсията на Комбаков в нов размер, считано от 06.04.2008 г., като не му е зачетен целият осигурителен стаж, защото не е могъл да представи оригинални документи от пенсионната си преписка – от 2001 г. /не по негова вина/.. С процесното решение № 2153-15-77/09.05.2017 г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив: 1 е отменено разпореждане №[номер]/ Протокол № 2141-15-7/29.03.2017 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив, в частта, с която на Комбаков, считано от 06.04.2008 г. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 4 от КСО в редакцията до 31.12.2010 г., а пенсионната преписка е върната на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО съобразно изложените мотиви и 2 е потвърдено разпореждането, в частта му, с която се отменя разпореждане № 30/26.06.2001 г. на ТП на НОИ Пловдив за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Б. Комбаков, както и всички последващи го разпореждания. С решението си Административен съд Пловдив: 1 Оставя без разглеждане жалбата на Комбаков срещу решение № 2153-15-77/09.05.2017 г. на директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив, в частта, с която е отменено разпореждане №[номер]/ протокол № 2141-15-7/29.03.2017 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив, в частта му, с която считано от 06.04.2008 г. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Комбаков по чл. 68, ал. 4 от КСО, а пенсионната преписка е върната на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО и е прекратено съдебното производство в тази му част; 2 Отхвърля жалбата на Б. Комбаков срещу решение № 2153-15-77/09.05.2017 г., в частта му, с която е потвърдено разпореждане №[номер]/ Протокол № 2141-15-7/29.03.2017 г., в частта му, с която е отменено разпореждане № 30/26.06.2001 г. на ТП на НОИ Пловдив за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Б. Комбаков, както и всички последващи го разпореждания. Първоинстанционният съд е приел, че от събраните в хода на административното и съдебно производство доказателства безспорно се установява, че оспорените административни актове са издадени при наличие на хипотезата по чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО, при правилно прилагане на относимата редакция на чл. 68, ал. 1-3 от КСО, след изясняване на фактите и обстоятелствата по случая, като от административния орган служебно е събрана необходимата и относима информация. Приета е за недопустима жалбата на Комбаков, поради липса на правен интерес от обжалване на решение № 2153-15-77/09.05.2017 г. на директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив в отменителната му част, поради липса на неблагоприятен за Б. Комбаков правен резултат. Така постановеното решение е неправилно. Съобразно разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 2 от КСО, пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане, издадено от длъжностното лице, при наличие на изброените в чл. 99, ал. 1 хипотези. С представено по делото /л. 8 от пенсионната преписка/ разпореждане № 30/26.06.2001 г., на Б. Комбаков първоначално му е била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по негово заявление от 19.08.2001 г., считано от тази дата, пожизнено по § 4, ал. 1 от ПЗР на КЗОО. Към датата на подаденото заявление същият има навършена възраст 58 г. и 2 м. Размерът на пенсията е определен при: осигурителен стаж от ІІ категория труд – 11 г. 10 м. 16 дни, от ІІІ категория – 18 г. 00 м. 22 дни, осигурителен стаж по чл. 104, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 КЗОО и общ осигурителен стаж превърнат към ІІІ категория по чл. 104 КСО – 48 г. 07 м. 09 дни. Изчисленият индивидуален коефициент е 1, 702 при базисен период 01.01.1991 г. – 31.12.1993 г. и доход за същия период – 143568, 00 лева и от 10.07.1999 г. - 31.03.2001 г. и доход за същия период – 5896, 26 лева. Пенсията е отпусната в размер 179, 51 лева месечно, на основание § 6 ПЗР на КЗОО – 176. 00 лева. Така определената пенсия е била осъвременявана и преизчислявана през годините с издаване на съответните разпореждания на пенсионния орган, приложени в административната преписка по делото. Безспорно е установено, че през 2013 година е проведена инвентаризация в ТП на НОИ-Пловдив, след която е отчетена липсата на пенсионни досиета, сред които и пенсионното досие на Комбаков, така също и на други лица. Вследствие на това административният орган е предприел действия за възстановяване в цялост на пенсионната преписка, като изискал от касатора да представи всички документи удостоверяващи осигурителния му стаж и доход. Проведена е процедура по установяване на осигурителния стаж на лицето, по извършване на проверка, като от лицето отново е изискана цялата информация и документация относно периодите на осигуряване и осигурителите, при които е положен трудът му. След събиране на приложените по делото документи е издадено обжалваното разпореждане №[номер]/Протокол № 2141-15-7/29.03.2017 г., с което е отменено е разпореждане № 30/26.06.2001 г. и всички последващи го и е отпусната от 06.04.2008 г. пожизнено лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 4 КСО в редакцията му до 31.12.2010 г. С процесното разпореждане от 29.03.2017 г. е формиран извод за промяна в размера на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на база новоприетия осигурителен стаж на Комбаков и то в посока на нейното намаляване, като не е признат осигурителен стаж на лицето от І и ІІ категория труд, който да е основание за отпускане на пенсия по § 4 ПЗР но КСО, а е отпусната същата на основание чл. 68, ал. 1-3 КСО. Прието е, че лицето има само осигурителен стаж от III категория от 26 г. 01 м. 19 дни, който превърнат по чл. 104 КСО е 26 г. 01 м. 19 дни. Определена е пенсия в минимален размер по чл. 70, ал. 9 КСО от 137,17 лева., платима считано от 06.04.2008 г., а считано от 01.07.2016 г. – 137, 42 лева. Според касационния състав на Върховен административен съд, шесто отделение неправилно административният орган, съответно и първоинстанционният съд, са приели, че е налице хипотезата на чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО. Съгласно разпоредбата на чл. 98, ал. 1 от КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане, издадено от съответното длъжностно лице. Обстоятелствата, при които може да бъде изменено или отменено разпореждането по чл. 98 КСО за отпускане на пенсия, са посочени в чл. 99, ал. 1, т. 1-6 от КСО, когато: 1. пенсионерът представи нови доказателства за придобит осигурителен стаж, осигурителен доход, гражданско състояние и др.; 2. пенсията е отпусната въз основа на неистински или подправен документ или на документ с невярно съдържание; 3. инвалидността, за която е отпусната пенсията, е причинена умишлено от лицето или в резултат на извършено от него умишлено престъпление; 4. смъртта на наследодателя, от когото е получена пенсията, е причинена умишлено от наследника или е в резултат на извършено от него умишлено престъпление; 5. пенсията е неправилно отпусната или неправилно е отказано отпускането; 6. пенсията е определена в по-голям или в по-малък размер. Изгубването на пенсионната преписка не е посочено в чл. 99, ал. 1 от КСО като основание за изменение на пенсията и цитираната норма следва да се тълкува ограничително. Неправилно административният орган се е позовал на чл. 99, ал. 1, т. 5 включвайки факта на изгубване пенсионната преписка на Комбаков в тази хипотеза. В случая не е налице неправилно определена пенсия. Жалбоподателят е добросъвестен и няма никакво отношение към действията на служителите от ТП на НОИ Пловдив във връзка с изгубване на пенсионната му преписка. Определената в разпореждане № 30/2001 г., по условията на § 4 от ПЗР на КСО, лична пенсия на Комбаков е отпусната при представянето на всички необходими документи по чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от НПОС и е актуализирана с последващи разпореждания на пенсионния орган. Изгубването на пенсионната преписка по вина на ТП на НОИ не може да се тълкува във вреда на касатора. В базата данни на НОИ се е съхранявала информация и данни за осигурителния стаж на лицето, за начина на изчисляване на отпуснатата му лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С издаване на обжалваното разпореждане административният орган не е изменил пенсията на Комбаков, а на практика му е отпуснал нова пенсия, определена въз основа на други изискани доказателства. Неправилно ТП на НОИ - Пловдив е изискало вече представени от касатора през 2001 г. и приети по изгубената пенсионна преписка документи. Неправилно също административният орган прехвърля тежестта по възстановяване на пенсионната преписка върху Комбаков. В настоящия случай не може да се направи категоричен извод, че пенсионното досие на Б. Комбаков е възстановено. В КСО и НПОС не е предвиден и регламентиран ред за възстановяване на пенсионни досиета, което означава, че следва да се ползва аналогично регламентирана процедура – например по чл. 90 от Правилника за администрацията на съдилищата, /преди това Правилник за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища (отм.); /. Подобна процедура в случая не е провеждана. Крайният акт по възстановяването на пенсионното досие би следвало да подлежи на обжалване по реда на АПК. Едва след това ще може да се пристъпи към процедура по чл. 98, ал. 1 от КСО. В настоящия случай разпореждането на органа по чл. 98, ал. 1 от КСО №[номер] / протокол № 2141-15-7 от 29.03.2017 г. не е и не следва да се приеме като акт за възстановяване на пенсионно досие, тъй като подобни правомощия не са предоставени на това длъжностно лице в КСО. С разпореждане съответното длъжностно лице може да отпуска, изменя, осъвременява, спира, възобновява, прекратява и възстановява пенсия, но не може да възстановява изгубени или унищожени пенсионни досиета. Отговорността за съхраняването на досиетата е възложена на други длъжностни лица. В горния смисъл е и съдебната практика – напр. решение № 3910/07.04.2015 г. по адм. д. № 14456/2014 г. по описа на ВАС, VІ отд., решение № 11309 от 28.10.2015 г. по адм. д. № 3577/2015 г., VІ отд. на ВАС. Гореизложеното налага обжалваното съдебно решение да бъде отменено като неправилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК. Налице е условието на чл. 222, ал. 1 от АПК за постановяване на решение по същество от касационния съд, с което да се отмени оспореното от Б. Комбаков решение № 2153-15-77 от 09.05.2017 г. на директора на ТП на НОИ- гр. Пловдив, и измененото с него разпореждане №[номер]/ протокол № 2141-15-7 от 29.03.2017 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Пловдив. Законосъобразно с влязлото в сила разпореждане № 30/26.06.2001 г. на пенсионния орган при ТП на НОИ Пловдив на Б. Комбаков е била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/ на основание § 4, ал. 1 ПЗР на КСО, считано от 19.06.2001 г., която е изменяна и актуализирана с последващи разпореждания. В случая не са били налице законоустановените предпоставки за изменение на пенсията, отпусната с това разпореждане и последващите го разпореждания, с които е актуализирана пенсията. Касационният състав намира също, че не са налице предпоставки за връщане на административния орган с указания за ново преизчисляване на пенсията на касатора, тъй като личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Б. Комбаков трябва да се възстанови в размера, който е определен с разпореждането от 2001 г. и актуализиран с последващите разпореждания на ТП на НОИ. Индивидуалният коефициент на Комбаков и реалният размер на личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст вече са били определени с влязъл в сила, стабилен административен акт – разпореждане № 30/26.06.2001 г. и последващите го и не следва да бъдат преизчислявани, каквито указания е дал първоинстанционният съд. Касаторът е направил искане за заплащане на разноски и в двете инстанции. Искането следва да бъде уважено с оглед изхода на спора, като размерът на дължимите се разноски възлиза на: пред първата инстанция - 100 (сто) лева за възнаграждение на вещо лице по ССчЕ, 1.80 лева държавна такса за незаверени копия по адм. д. № 2061/2017 г. и 500 (петстотин) лева за адвокатско възнаграждение, общо 601, 80 (шестотин и един лева и осемдесет стотинки). Пред касационната инстанция въпреки направеното от касатора искане за присъждане на разноски, не е представен документ удостоверяващ заплащането на такива, поради което разноски не следва да се присъждат. Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,