Решение № 2124 от 28.2.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба от С. Славчева от гр. Луковит, [ЕГН], против Решение 2 от 10.01.2022 г., постановено по адм. д. 102/2020 г. по описа на Административен съд Ловеч, с което е отхвърлена жалбата й срещу Ревизионен акт Р-04001119001822-091-001/15.11.2019 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите Велико Търново, в обжалваната и потвърдена част с Решение 22 от 10.02.2020 г. на Директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите, с която са й установени допълнителни задължения за данък върху доходите на физическите лица върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2014 г. в размер на 99,75 лева и лихви в размер на 46,02 лева, за 2015 г. в размер на 29,69 лева и лихви в размер на 10,67 лева, за 2016 г. в размер на 2 083,43 лева и лихви в размер на 537,68 лева и за 2017 г. в размер на 305,70 лева и лихви в размер на 47,90 лева, както и в частта, с която са установени допълнителни задължения за вноски за здравно осигуряване на самоосигуряващи се лица за 2016 г. в размер на 1 610,08 лева и лихви в размер на 415,52 лева и за 2017 г. в размер на 38,37 лева и лихви в размер на 6,01 лева, и С. Славчева е осъдена да заплати на НАП разноски по делото. В касационната жалба са изложени доводи, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и че е необосновано касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Жалбоподателката твърди, че ревизиращите е следвало да установят какви средства е получавала със семейството си в Германия, а съдът не е взел предвид всички събрани по делото доказателства. Посочва, че е декларирала обичайно местоживеене в Германия от 2015 г. и е представила доказателства за получавани там социални помощи и помощи за двете си деца. Възразява срещу невзетите предвид при изготвяне на съдебно-икономическата експертиза получени средства по нейни банкови сметки в Германия. Иска отмяна на решението в обжалваната част или в условията на евентуалност делото да бъде върнато за ново разглеждане. Не претендира разноски. Ответникът, Директорът на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Велико Търново при ЦУ на НАП оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли решението да бъде оставено в сила и претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 592 лева съобразно представен списък. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на VІІІ отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. от 2 АПК, приема следното: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна по съображения, различни от изложените в нея. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е бил Ревизионен акт Р-04001119001822-091-001/15.11.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново. С ревизионния акт в потвърдената му част в тежест на жалбоподателката са установени допълнителни задължения за данък върху доходите на физическите лица за 2014 г. в размер на 99,75 лева и лихви в размер на 46,02 лева, за 2015 г. в размер на 29,69 лева и лихви в размер на 10,67 лева, за 2016 г. в размер на 2 083,43 лева и лихви в размер на 537,68 лева и за 2017 г. в размер на 305,70 лева и лихви в размер на 47,90 лева, както и вноски за здравно осигуряване на самоосигуряващи се лица за 2016 г. в размер на 1 610,08 лева и лихви в размер на 415,52 лева и за 2017 г. в размер на 38,37 лева и лихви в размер на 6,01 лева. Задълженията за данък върху доходите на физическите лица са определени върху обща годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за съответния период, формирана по реда на чл. 122 от ДОПК. При формиране на годишната данъчна основа органите по приходите са установили извършените от ревизираното лице разходи и получените от него приходи, доходи и финансиране, като са констатирали превишение на разходите над приходите в размер на 464,89 лева за 2015 г., 22 646 лева за 2016 г. и 3316,20 лева за 2017 г. За тези суми е прието, че представляват облагаем доход от неустановен източник, квалифициран като доход по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. За 2014 г. е установен получен превод от физическо лице на стойност 997,47 лева, за който при ревизията не е дадено обяснение и не са представени доказателства за основанието му, поради което сумата е приета за облагаем доход по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Първоинстанционният съд отхвърля жалбата на Славчева срещу ревизионния акт, като съобразява, че актът е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. С жалбата пред административния съд са били изложени твърдения за налични парични средства към 01.01.2013 г. началото на ревизираните периоди и за получени средства от роднини, като въпреки дадените указания твърденията не са били конкретизирани и не са били представени доказателства в тяхна подкрепа. Съдът посочва още, че жалбоподателката не е представила доказателства за получаване на твърдяното подпомагане от социалните служби на Германия, за което носи доказателствената тежест съгласно чл. 116, ал. 1, изр. първо от ДОПК. Предвид това приема за обоснован и законосъобразен ревизионния акт в частта по ЗДДФЛ, като не констатира пороци при определяне на превишението на разходите над приходите през ревизираните периоди. По отношение на здравно-осигурителните вноски съдът посочва, че за част от ревизирания период Славчева не е осигурявана на основанията, посочени в чл. 40, ал. 1, 2 и 3 от ЗЗО и изводът, че подлежи на осигуряване по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО е правилен. Поради това потвърждава установените задължения за допълнителни вноски за здравно осигуряване на самоосигуряващи се лица за 2016 г. и за 2017 г. върху облагаемия доход по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, определен с ревизионния акт. Касационният състав намира, че при установяване на относимите факти административният съд не е допуснал изложените в касационната жалба съществени нарушения при събирането и цененето на доказателствата. Мотивите на съда, че съгласно чл. 116, ал. 1 от ДОПК в случай, че за установяване на задълженията на ревизираното лице е необходимо да се изяснят факти и обстоятелства извън територията на страната, задължение на ревизирания е да представи доказателства за изясняването им, са правилни. В съдебното производство жалбоподателката също не е успяла да прецизира и да обоснове твърденията си относно получени приходи и доходи на правно основание по банкови сметки в страната или чужбина. Направените изводи от първоинстанционния съд относно доказателствената сила на представените документи са обосновани и законосъобразни и изцяло се споделят от касационната инстанция, която на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд в това отношение. От съображения за изчерпателност, касационният състав отбелязва, че при формирането на данъчната основа за 2015 г., 2016 г. и 2017 г. по реда на чл. 122 от ДОПК не са отчетени разходите за живот по статистически данни, а единствено точно установени извършени разходи за придобиване на движими и недвижими вещи и получени услуги извън обичайните нужди на едно семейство съответно за 2015 г. разходи за придобиване на движими вещи, за 2016 г. разходи за придобиване на недвижим имот и за 2017 г. разходи за специфична услуга и за придобиване на два леки автомобила. За 2014 г. данъчната основа е формирана от получена по банков път сума, за основанието на която жалбоподателката не е дала обяснения, и която е приета за доход по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. При това положение евентуално получените социални плащания в Германия са покривали издръжката на семейството, но наличието на неразходвани наличности от тези суми за извършване на констатираните разходи е подлежало на пълно и главно доказване от страна на жалбоподателката, каквото не е проведено нито при ревизията, нито в съдебната фаза. Що се отнася до установените задължения за здравно-осигурителни вноски на основание чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, касационният състав приема, че действително за 2016 г. и 2017 г. жалбоподателката не е подлежала на осигуряване по чл. 40, ал. 1, 2 и 3 от ЗЗО. При ревизията е установено, че Славчева е внесла за 2016 г. и 2017 г. осигурителни вноски по чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО, но не е направила годишно изравняване. Определените с ревизионния акт допълнителни задължения за здравно-осигурителни вноски обаче са изчислени въз основа на данъчната основа, формирана по чл. 122 от ДОПК. Съгласно Тълкувателно решение 2/02.02.2022 г. по т.д. 8/2020 г. на ОСС на съдиите от ВАС, І и ІІ колегия, постановено след обжалваното решение, доходът на физическо лице с неустановен източник при ревизия по чл. 122 и сл. от ДОПК не следва да се приема за осигурителен доход, върху който да се начисляват задължителни осигурителни вноски за здравно осигуряване. Според тълкувателното решение в тежест на органите по приходите е да докажат, че установеният недостиг на парични средства и/или укрит доход е от трудова дейност. Такова доказване при ревизията не е проведено. Източникът на паричните средства, с които Славчева е извършила посочените в ревизионния доклад покупки не е установен, не е установено и че основанието за получения през 2014 г. превод е заплащане за положен труд. При това положение ревизионният акт и потвърждаващото го решение следва да бъдат отменени в частта, с която в тежест на Славчева са установени задължения за осигурителни вноски по ЗЗО за 2016 г. в размер на 1 610,08 лева и лихви в размер на 415,52 лева и за 2017 г. в размер на 38,37 лева и лихви в размер на 6,01 лева. Независимо от констатацията, че размерът на задължителните осигурителни вноски е приспаднат от облагаемия доход за двата данъчни периода, поради забраната по чл. 160, ал. 6 от ДОПК за влошаване на положението на оспорващия, установените задължения за ДДФЛ за 2016 г. и за 2017 г. не могат да бъдат коригирани. Съответно в останалата част решението следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика е основателно за потвърдените задължения в общ размер 3 160,84 лева, при което полагащото се възнаграждение е 342,24 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на VІІІ отделение,