Решение № 1861 от 11.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7351/2013 г.

ВАСV отделение11.02.2014 г.докладчик т Андрей Икономов

Диспозитив

ОТМЕНЯ Заповед № РД 49-82/19.02.2013 г. на министъра на земеделието и храните в частта, с която е определен като поземлен имот в горска територия имот № 000487, с площ 3.115 дка, находящ се в землището на с. Осиковска Лъкавица, с ЕКАТТЕ 54211, община Правец. ОСЪЖДА Министерството на земеделието и храните да заплати на Райна Николова Лазарова от с. Осиковска Лъкавица, община Правец, София област, сумата 10 (десет) лева разноски по делото. Решението може да се обжалва с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Мотиви

Решение № 1861 от 11.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7351/2013 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 126 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с § 4, ал. 6 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Закона за горите (ЗГ). Образувано е по жалба на Райна Николова Лазарова от с. Осиковска Лъкавица, Община Правец, област София, против Заповед на министъра на земеделието и храните (МЗ) № РД 49-82/19.02.2013 г. в частта, в която е определен като поземлен имот в горски територии съсобствения й с други наследници на Пена Николова Григорова (същата и с име Пена Вутова Гергова, съгласно Удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх. № 10/04.02.2014 г., издадено от кметски наместник на с. Осиковска Лъкавица), имот № 00487, с площ 3.115 дка, находящ се в землището на с. Осиковска Лъкавица, с ЕКАТТЕ 54211, община Правец. Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваната МЗ, на основание § 4, ал. 5 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на ЗГ (обн. ДВ бр. 19/08.03.2011 г.) и утвърдителен протокол от заседание на областна комисия, назначена със Заповед № РД 49-302/05.08.2011 г. на министъра на земеделието и храните (министъра/ът), са определени като поземлени имоти в горски територии, притежаващи характеристиката на гора по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗГ имоти в землището на с. Осиковска Лъкавица, между които и имот с № 000487, с площ 3,115 дка, който жалбоподателката притежава в съсобственост с друго физическо лице, като наследница на Пена Николова Григорова. Недоволна от МЗ, Лазарова я обжалва. Поддържа, че тя е незаконосъобразна, неправилна и необоснована, издадена е при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Прави искане същата да бъде отменена и претендира направените по делото разноски. Ответникът - министърът на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, приема следното: С Решение № 6Е-А за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с. Осиковска Лъкавица, ЕКАТТЕ 54211, община Правец от 11.10.2007 г., издадено от Общинска служба по земеделие и гори в гр. Правец, на наследниците на лицето Пена Николова Григорова е възстановен имот - пасище, мера от 3,115 дка, пето категория, местност Станков трап, имот № 000487 по картата на землището, при посочени граници. Видно от Удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх. № 10/04.02.2014 г., издадено от кметски наместник на с. Осиковска Лъкавица, имената Пена Вутова Гергова и Пена Николова Григорова са имената на едно и също лице. Същата, видно от Удостоверение за наследници изх. № 7/23.01.2014 г. на същия кметски наместник, е починала на 03.01.1988 г. и е оставила като наследници дъщерите си Цветана Николова Григорова и Райна Николова Лазарова - жалбоподател по делото. При така установеното, настоящият състав на ВАС прави следните изводи: Подадената жалба е основателна. Оспореният акт е издаден от компетентен орган (заместник-министър на земеделието и храните) при условията на заместване на министъра съгласно МЗ № РД 09-121/18.02.2013 г., в предписаната от закона писмена форма. При издаването й обаче са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалноправните норми на ЗГ. Съгласно § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗГ, в едномесечен срок от влизането в сила на закона (09.04.2011 г.) министърът на земеделието и храните със заповед назначава областни комисии, които изготвят списъци на поземлени имоти в горски територии, притежаващи характеристиката на гора по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1, които към деня на влизане в сила на закона не са отразени като такива в кадастралната карта или в картата на възстановената собственост. В случая областната комисия за Софийска област е назначена след изтичането на посочения в ЗГ срока с МЗ № РД 49-302/05.08.2011 г., в персонален състав съгласно изискванията на § 4, ал. 2 от с. з. Няма данни за датата на предоставяне на изготвения от комисията протокол от 07.10.2011 г. в изискуемия според § 4, ал. 4 от ПЗР на ЗГ 6 месечен срок от влизане на закона в сила в МЗХ, но утвърждаването му съгласно същата норма е извършено едва на 13.02.2012 г., видно от поставения печат и цитираната, но неприложена по делото МЗ за заместване № РД 09-125/13.02.2012 г. Просрочие е налице и по ал. 5 на § 4 от ПЗР на ЗГ, тъй като процесната МЗ е издадена не до 28.02.2012 г., а след почти година - на 19.02.2013 г. Най-същественото нарушение в процедурата обаче е това, че дейността на комисията е проведена при несъответствие с предписанията на нормата на § 4, ал. 3 от ЗГ. Същата предвижда, че нейно задължение е да извърши на място по документи и чрез цифровата ортофотокарта проверка за наличието на имоти по ал. 1 в териториалния обхват на дейност на съответното държавно горско стопанство или държавно ловно стопанство и да изготви протокол за работата си, към който прилага списък на имотите. В протокола се описват размерът на имотите, видът и произходът на гората и се прилага скица на имота и таксационна характеристика. По делото не са представени доказателства назначената комисия да е извършила проверка на място на процесния имот по документи и чрез цифровата ортофотокарта. В приложения протокол е описан размера на имотите, вида и произхода на гората. Има приложена скица на имот № 000487, но таксационна характеристика за него липсва. Не е ясно каква информация и за кой имот съдържа таксационното описание, приложено в административната преписка след скицата на имота. Видно е, че то се отнася за отдел/подотдел по действащия ЛУП № 171ш, но в този отдел (подотдел), съгласно стр. 9 на Таблица 1 (Приложение 1) към Протокол от 07.10.2011 г. има общо 5 имота с № № 000481, 000487, 000483, 000486 и 000492, поради което не може да се приеме, че конкретно за имот № 000487 е изготвена таксационна характеристика. Следователно в протокола на комисията не се съдържат задължителните, съгласно посочената по-горе норма реквизити, от които да се направи извод за данните, характеризиращи конкретния имот като гора. В заключение, по делото не е установено, че имотът притежаван в съсобственост от жалбоподателката, е гора по смисъла на цитираната разпоредба. Напротив, такъв извод се опровергава от издадената скица, където начинът на трайно ползване е посочен като "пасище, мера", както и от съдържанието на Решение № 6Е-А, за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с. Осиковска Лъкавица, ЕКАТТЕ 54211, община Правец на наследниците на Пена Николова Григорова от 11.10.2007 г. При тези данни следва да се приеме, че оспорената заповед относно поземлен имот № 000487, с площ 3.115 дка, е постановена и в нарушение на материалния закон. С оглед изложеното настоящият състав приема, че заповедта в оспорената част е незаконосъобразна, поради което следва да бъде отменена. Съобразно изхода на спора, направеното от жалбоподателката искане за разноски е основателно и Министерството на земеделието и храните следва се осъди да й заплати сумата 10 лв., представляваща заплатена държавна такса. По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 4