Решение № 5582 от 29.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14109/2009 г.

Решение № 5582 от 29.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14109/2009 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс АПК). Образувано е по касационна жалба от Павлин Георгиев Паунов чрез пълномощника му - адв. Венко Пенчев против решение № 62 от 24.08.2009 г. постановено от Административен съд - София-град. С него е отхвърлено, като неоснователно оспорването срещу заповед № 1421 от 06.04.2009 г. на Директора на Главна дирекция "Гранична полиция". Релевира доводи за противоречие с материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна не се представлява и не изразява становище по касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че по отношение на жалбоподателя са налице предпоставките в чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР за прекратяване на правоотношението. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК във връзка с чл. 250 от ЗМВР. Образувано е по жалба от Павлин Паунов против заповед № 1421 от 06.04.2009 г. на Директора на ГД " Гранична полиция " - МВР. С нея на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител от МВР и е постановено да му се изплатят дължимите обезщетения по ЗМВР и по чл. 106, ал. 4 от ЗДС. Основно възраженията му в касационната жалба могат да се групират в две групи: първата е, че е прекратено служебно правоотношение от длъжност, на която той не е бил преназначаван, индивидуална заповед не е издавана и от структура която не съществува и втората е за материална незаконосъобразност на заповедта, като издадена в нарушение на чл. 68, ал. 1 от КСО и съответно на ЗМВР тъй като няма навършени 60 години. От писмените доказателства по приложената административна преписка съдът е установил, че със заповед № АЗ -2234 от 12.09. 2007 г. касатора е назначен на длъжност старши полицай при ГКПП Капитан Андреево. Съдът се е позовал на разпоредбата на § 110, ал. 1 от ЗИД на ЗМВР където е регламентирано, че служебните правоотношения на служителите не се прекратяват във връзка с извършените реорганизации в системата на МВР, а се уреждат по реда на чл. 87а от ЗДСл. Не е спорно по делото, че към датата на издаване на оспорения акт жалбоподателят е имал всичко осигурителен стаж от 26 години, 11 месеца и 20 дни. От тях 23 години, 6 месеца и 06 дни са служебен стаж в МВР на длъжности за държавни служители. Органът по назначението се е възползвал от предоставената му правна възможност за прекратяване на трудовото правоотношение в чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР и го е прекратил с оспорената заповед. При тези доказателства по делото, съдът е приел, че по отношение на жалбоподателя са налице законовите предпоставки в цитираната правна норма, послужила, като основание за издаване на заповедта - лицето има изискуемия по чл. 69 КСО 25 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени, като държавен служител по посочените закони. Прекратяването на правоотношението в този случай не е поставено в зависимост от възрастта на осигуреното лице. По тези съображения е приел оспорената заповед за законосъобразна и е отхвърлил подадената срещу нея жалба, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба под формата на касационни доводи се повтарят възраженията, направени и в първоинстанционното производство. На първо място се твърди, че служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено от длъжност, на която той не е бил назначен, но видно от приложения акт за встъпване в длъжност - на 8.10.2007 г. жалбоподателят е встъпил именно в длъжността от която по-късно е пенсиониран. През 2008 г. е извършена реорганизация в системата на МВР. Заварените служебни правоотношения са уредени с нормата на § 110, ал. 1 от него, който изрично постановява тяхното запазване. Жалбоподателя независимо, че няма изричен акт за преназначаване е работил на посочената длъжност, получавал е възнаграждение. Поради това и той е подписал саморъчно акта за напускане на длъжност на 18.04.2009 г. С него е сдал длъжността от която е освободен. Това е и посочената длъжност в заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Поради това и доводите му в тази насока са напълно неоснователни и се опровергават от писмените доказателства по приложената административна преписка. На второ място в касационната жалба отново се възразява за материална незаконосъобразност на заповедта, тъй като тя противоречала на чл. 106, ал. 1, т. 5 ЗДС - прекратяване на служебното правоотношение поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и при наличие на втората кумулативна предпоставка - навършена възраст. Доводът е неоснователен. С нормата на чл. 268, ал. 3 ППЗМВР се препраща към чл. 106, ал. 1 и ал. 4 от ЗДС, но само по отношение на реда за прекратяване на служебното правоотношение. При така съществуващата редакция на правилника, се прилага само изискването по чл. 106. ал. 1 ЗДС за даване на едномесечно предизвестие, съответно правилата на чл. 106, ал. 4 ЗДС в случаите на неспазване на срока на предизвестието от органи по назначението. Следва да се отбележи, че тази възможност не е задължение за административния орган, а една възможност която той може използва по своя преценка. Не е налице нормативна препратка, към материално правните изисквания за прекратяване на правоотношението, залегнали в чл. 106, ал. 1 ЗДС. Специално по отношение на служителите в МВР предпоставките за прекратяване на служебните правоотношения са уредени в чл. 245, ал. 1 от ЗМВР. С изменението на ЗМВР, обн. ДВ, бр. 69/2008 г. е законово уредено правомощието на органа по назначението да прекрати служебното правоотношение на държавен служител в системата на МВР при придобиване право на пенсия по чл. 69 от КСО. Тези държавни служители попадат в приложното поле на ал. 2 на чл. 69 КСО. Съгласно въведеното в нея правило те придобиват право на пенсия независимо от възрастта, при 25 години осигурителен стаж, от който две трети по ЗМВР. Поради това всички възражения в тази връзка, направени в касационната жалба са неоснователни. Оспорената заповед е законосъобразна. Като е отхвърлил подадената срещу нея жалба, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 229, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение