Решение № 4246 от 23.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 395/2012 г.

Решение № 4246 от 23.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 395/2012 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на юрк. Стефанов, надлежно упълномощен процесуален представител на Район"Витоша", Столична община, против решение № 4137/31.08.11 г. по адм. д. № 8717/10 г. по описа на Административен съд София-град с молба за обезсилването му като недопустимо или отмяната му като неправилно. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответниците, Мария Асенова Клисурска-Стоичкова, представлявана от адв. Кирилова, Васил Асенов Клисурски и Димитър Първанов Бонев, представляван от адв. Кирова, поддържат становища за неоснователност на касационната жалба с молба оспореното с нея решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оплакване за недопустимост на обжалваното решение. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима и като я разгледа по същество, констатира: С обжалваното решение по оспорване на инж. Мария Асенова Клисурска-Стоичкова Административен съд София-град е отменил като незаконосъобразна Заповед № РД-50-16/24.01.07 г. на кмета на Район "Витоша", Столична община, с която на основание § 4, ал. 1, т. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за кадастъра и имотния регистър /ПЗРЗКИР/ е одобрена поправка на кадастралния план, изразяваща се в нанасяне на вярната имотна граница между имоти пл. № № 843 и 875 и попълване на нови имоти пл. № № 843 и 875, в кв. 255 по плана на ж. к. "Гърдова глава" съобразно графична част, неразделна част от заповедта. Касационният довод за недопустимост на решението /чл. 209, т. 2 АПК/ е основателен. Първоинстанционното производство е образувано по повод жалба на ответницата по касация Клисурска-Стоичкова, входирана в СО, район "Витоша" с № 94-00-6704/15.11.10 г. Административният акт е надлежно съобщен на оспорващата на 9.02.07 г. В четиринадесетдневния срок по чл. 54, ал. 2 ЗКИР с вх. № 94-П-327-06/22.02.07 г. Клисурска-Стоичкова и Клисурски са подали жалба до кмета на район "Витоша", СО, в която са изразили несъгласие с издадената от него Заповед № РД-50-16/24.01.07 г. и подробно са изложили становището си относно хода на административната преписка и съществото на спора. С вх. № 94-П-327-06/25.01.08 г. Клисурска-Стоичкова и Клисурски са подали до кмета на район "Витоша, СО молба, с която са заявили оттегляне на възражението си относно Заповед № РД-50-16/24.01.07 г. При тези данни изводът на първоинстанционния съд за допустимост на оспорването по жалба с вх. 94-00-6704/15.11.10 г. е необоснован и възприет в нарушение на закона. В тази връзка следва да се има предвид, че подадената в срока за съдебно оспорване жалба с дата 22.02.07 г. не съдържа искане за отмяна на административния акт, предвид което по нея не е било дължимо администриране по реда на чл. 152, ал. 2 АПК. Подалите жалбата лица не са се възползвали от правото си по ал. 4 на цитирания текст - да представят копие от нея в съответния съд с оглед образуване на съдебно производство. Вместо това, с молбата от 25.01.08. г., тази жалба изрично е оттеглена. От датата на това волеизявление процесната заповед следва да се счита влязла в сила. Ето защо жалбата от 15.11.10 г., като подадена при преклудирано право на съдебно оспорване, не е могла да обуслови надлежното учредяване на съдебноадминистративното производство, от което следва извод за недопустимост на постановеното в това производство решение. Следва последното да бъде обезсилено, жалбата на Клисурска -Стоичкова от 15.11.10 г. - оставена без разглеждане, а производството по делото-прекратено. С оглед изложеното, претенцията за присъждане на разноски, своевременно заявена в двете съдебни инстанции, се явява основателна и следва да бъде уважена в размер на 300 лв. съгласно чл. 8 вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение