Решение № 8440 от 4.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 9396/2021 г.

Решение № 8440 от 4.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 9396/2021 г., VIII о., докладчик съдията Таня Комсалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Номер едно АДВ" ЕООД, [ЕИК], чрез процесуален представител адв. Сръндев, против Решение № 2042 от 30.03.2021 г., постановено по адм. дело № 8669/2020 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № 32-241045/18.08.2020 г. към МД № 20BG002002026493R7 от 10.03.2020 г., издадено от директора на ТД "Северна морска" към Агенция "Митници" /сега вече ТД Митница Варна/. В касационната жалба се съдържат доводи за нищожност на решението и недопустимост поради произнасяне по необжалваната част от административния акт. Алтернативно са изложени съображения за неправилност на първоинстанционното решение, поради неправилно приложение на материалния закон, съществено процесуално нарушение и необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че решението е нищожно поради пълна липса на мотиви в него. Твърди, че решението е също така недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл вкл. и по необжалвана част от административния акт. В касационната жалба се съдържат доводи, че проведената процедура за оспорване на митническата стойност и определяне на нова такава не съответства с целта на закона и представените писмени доказтелства. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се обезсили обжалваното решение, а алтернативно същото да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции по приложен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за понасянето им. Ответникът по касационната жалба – директора на ТД Митница Варна към Агенция "Митници", чрез процесуалният си представител юрк. Сърбинска, по съображения, изложени в представен писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва подадената касационна жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд – София-град е Решение № 32-241045/18.08.2020 г. към МД № 20BG002002026493R7 от 10.03.2020 г., издадено от директора на ТД "Северна морска" към Агенция "Митници" /сега ТД Митница Варна/, с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, вр. чл. 66 "в" от ЗМ, вр. с чл. чл. 74, пар. 2, буква "б" от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, вр. 71, пap. 1, б. а), вр. чл. 5, т. 39 и чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 77, пap. 1, буква а), вр. чл. 85, nap. 1, вр. чл. 101. nap. 1, вр. чл. 102 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. с чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ и чл. 19, ал. 1 и 7 от ЗМ. вр. с чл. 54, ал. 1, чл. 56 от ЗДДС, вр. чл. 59 от АПК, решаващият орган е отказал да приеме митническата стойност на декларираната стока № 1 по митническа декларация MRN 20BG002002026493R7/10.03.2020 г., определил митническата стойност на стока № 1 по митническа декларация: MRN 20BG002002026493R7/10.03.2020 г. в размер на 148607, 00 лв. (85900 бр х 1,73 лв. /бр.) и разпоредил да се коригира митническа декларация MRN 20BG002002026493R7/10.03.2020 г., разпоредил на основание чл. 104, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и чл. 56 от ЗДДС да се вземе под отчет начисленият с решението размер на дължимите вземания. Начислените и взети под отчет суми са: МИТО (А00) 0, 00 лв., ДДС (В00) 30479, 70 лв., които са заплатени. Дължима сума за доплащане са: ДДС (В00) 2838, 56 лв., ведно с лихва за забава върху размера на дължимите вземания на основание чл. 59, ал. 2 от ЗДДС, вр. чл. 114, пap. I от Регламент (ЕС) № 952/2013. От фактическа страна съдът е приел, че на 10.03.2020 г. дружеството вносител декларирало на режим "допускане на свободно обращение" 2 бр. стоки, 966 колета. 15617 кг. бруто, държава на износ Бангладеш., условие на доставка DАР София, обща фактурна стойност 77870, 11 EUR при курс за митнически цели 1.9.5583 лв. за 1 EUR. Към митническа декларация за режим "Допускане за свободно обращение" били приложени: фактура №KKCL/SEBL/20/014 от 08.01.20 г., опаковъчен лист от 06.01.2020 г., линеен коносамент № COSU6256112460, спедиторски коносамент № EL-VAR 2546, сертификат за произход - Формуляр А № А1166504/26.01.2020 г., фактура за митническо агентиране oт 09.03.2020 г. За стока № 1 било установено: "тениски с къс ръкав от памук /мъжки, дамски, детски/- 85900 бр. код по ТАРИК 6109100010, 12883,00 кг. нето, декларирана митническа стойност 132983, 26 лв. или 10. 32 лв. /бр., декларираната цена е 1. 56 лв. /кг., а справедливата цена за ЕС била 21, 49 лв. /кг. Стоката попадала в Списъка на стоки с висок риск за финансовите интереси на ЕС. С писмо № 32-79279/11.03.2020 г. от дружеството са изискани за нуждите на допълнителната проверка съгласно нормата на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2447/2015 допълнителни документи в подкрепа на декларираната митническа стойност на стоките. Писмото е връчено на представителя на дружеството вносител. С писмо № 32-83972/16.03.2020 г. дружеството вносител представило такива документи. С писмо № 32-93096/24.03.2020 г. от дружеството било подадено искане за корекция на данни в процесната митническа декларация след вдигане на стоките. В подаденото искане, получателят на стоките дружеството, чрез своя пряк представител заявило, че е допусната грешка при изписването на валутата в кл. 4/10 - посочено EUR, вместо USD. Също на получателя на стоката била направена отстъпка от 5 %, която не е отразена в кл. 4/11 от МД, като била посочена стойност от 77870. 11 USD, а реално платената сума е 73976. 60 USD. След преглед на представените документи основателно оставали съмненията относно реалността на декларираната митническа стойност и нямало категорични доказателства за реално платената или подлежаща на плащане цена на стоката. След извършен сравнителен анализ на база наличната информация в митническата информационна система, митническите органи установили, че за процесните стоки са декларирани по-високи стойности, които съществено се различавали от декларираните. Извършен бил анализ на митническата стойност на стоки с код по КН 61091000 /таблица 1 с произход Бангладеш във всички държави членки за 2017 г., 2018 г. и 2019 г. От данните по долу се установило, че стойността на процесната стока за 1 кг. е значително по-ниска от стойността на сходни стоки в останалите държави членки за наблюдавания тригодишен период, както и от средностатистическата стойност за ЕС за 1 кг. за същия период. При изследване на метода, регламентиран в чл. 74, пар. 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 бил достигнат извод, че не може да се определи митническа стойност, въз основа на идентични стоки, тъй като описанието на стоките в Е. Д. 6/8 на митническите декларации за допускане за свободно обращение, регистрирани в приблизително същия период било недостатъчно. При изследване на метода съгласно чл. 74, пар. 2, буква "б" от Регламент (ЕС) № 952/2013, бил направен анализ в митническата база данни за декларации за допускане за свободно обращение с крайно потребление на сходни стоки "по същото или приблизително същото време. След направения анализ в националната база данни за оформени митнически декларации за допускане на свободно обращение в същия или приблизително същия момент на сходни стоки били намерени резултати за декларирани и приети митнически стойности, от други вносители и от същия вносител, които не били необичайно ниски. Същите били декларирани и приети в съответствие с член 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., стойности от други вносители в рамките на 1, 73 лв. /бр. до 3. 63 лв. /бр). База за определяне на нова митническа стойност на стоката по процесната митническа декларация била митническа декларация с MRN 19ВG002002015806R2/17.09.19 г. - 1, 73 лв. /бр. С писмо peг. № 32-14863/27.05.2020 г. в съответствие с чл. 22, пар. 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013, дружеството било уведомено за мотивите, на които ще се основава решението на митническите органи, като му е била предоставена възможност за отговор. Съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган. С оглед на така установеното съдът е стигнал до извод, че действително декларираната от жалбоподателя стойност на внасяните стоки е необичайно ниска по смисъла на цитираните норми, в сравнение с установените данни от информационната система на митническите органи. Констатациите се доказвали при сравняване на данните от сайта на Европейската комисия https: //trade. ec. europa. cu/tradelielD/statistics, като посочените в колона EUR/kg стойности представляват митническата стойност на стоката в EUR, включваща цената на стоката при условие на доставка FOB Китай, разходите за транспорт и застраховка, както и всички останали разходи за въвеждането на стоката до митническата територия на ЕС. Предвид това АССГ е направил извода, че декларираната договорна стойност на внасяните изделия за килограм е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на митническата стойност при сходни стоки в ЕС. При тези мотиви АССГ е отхвърлил жабата срещу процесния административен акт. Така постановеното решението на АССГ е валидно, но частично недопустимо и неправилно в останалата му част. По касационните оплаквания за нищожност на обжалваното решение: Нищожно е решение, което не отговаря на изискванията за валидност на решението. Например постановено е еднолично, вместо от съдебен състав, устно, вместо писмено, не е подписано и др. За да е нищожно едно решение, то изцяло трябва да е лишено от законова опора. Нищожността на решение предполага постановяването му от съдебен орган, функциониращ в ненадлежен състав или извън пределите на правораздавателната власт на съда. В случая решението не е нищожно. Липсата на собствени мотиви би предположила решението да бъде отменено като неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и делото да бъде върнато за ново разглеждане. В случая макар и лаконични не липсват мотиви в решението. По допустимостта на съдебното решение: Съдът със своето решение е отхвърлил жалбата на дружеството срещу Решение № 32-241045/18.08.2020 г. към МД № 20BG002002026493R7 от 10.03.2020 г., издадено от директора па ТД "Северна морска" към Агенция "Митници", с което е отказано да се приеме митническата стойност на стока № 1 по МД MRN 20BG002002026493R7/10.03.2020 г., определена е нова митническа стойност на същата, коригирани са клетки на МД и е определена за доплащане сума в размер на 2838. 56 лева - ДДС, представляваща разлика между заплатените по МД вземания и новоопределените такива във връзка с промяната на митническата стойност, на основание чл. 74, § 2, буква "б" от Регламент 952/2013 г., вр. чл. 140 и чл. 141 от Регламент 2015/2447. В жалбата на дружеството срещу административния акт изрично е отбелязано, че не се обжалва решението на митническия орган в частта по т. 3 тире 1 и 2 – промяната на вида валута от EUR в USD и ЕД "Обменен курс" да се чете 1, 81095 за 1 USD, промяната за стока 2 на ЕД 8/6 статистическата стойност да се чете 17 886, 48 и данните в поле задължения за стока 2. С оглед на гореизложеното решението на първоинстанционния съд следва да се обезсили в горепосочената част и да се прекрати делото в същата част. В останалата му обжалвана част решението е валидно и допустимо, но неправилно: Безспорно митническата стойност на стоките във връзка с прилагането на Общата митническа тарифа и нетарифните мерки, установени от разпоредби на Съюза, уреждащи специфични области, отнасящи се до търговията със стоки, се определя в съответствие с чл. 70 и 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от "а" до "г", докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност. С чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение /ЕС/ № 2015/2447 е регламентирано, че при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, § 2, буква а) или б) от Регламент (ЕС) № 952/2013 се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорната стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Член 141, § 3 от Регламента за изпълнение предвижда, че когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности. Понятията "идентични стоки" и "сходни стоки" са дефинирани съответно в чл. 1, § 2, т. 4) и т. 14) от Регламента за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, сочещи, че "идентични стоки" са стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговорят на определението, от третирането им като идентични. "Сходни стоки" са стоки, произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговската марка. Най-сетне, независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за прилагане, те могат да отхвърлят декларираната цена. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения обаче лежи върху митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. В Решението по дело С-263/06, т. 52 Съдът на ЕС разяснява, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална при процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане, то съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани, а изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му. Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламента за прилагане и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило на чл. 22, § 7 от МКС, изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. Зачитането на правото на защита представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен - Решение от 18 декември 2008 г., Sopropе, C-349/07, т. 36. В рамките на процедурата по чл. 140 от Регламента за прилагане гарантирането на този принцип изисква лицето да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност. Аргументи за това се черпят и от регламентацията на общата процедура във връзка с правото на изслушване - в чл. 8, § 1, б. "а" от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 изрично е предвидено, че в съобщението, упоменато в член 22, § 6, първа алинея от Кодекса, се посочват: документите и информацията, които митническите органи възнамеряват да използват като основание за своето решение. Не може да се приеме и че митническите органи надлежно са обосновали съмненията си по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение в декларираната от вносителя договорна стойност на процесните стоки. В решението на Директора на ТД "Северна Морска" при Агенция Митници /тогава/ липсва анализ, че посочените средни стойности на вносове в рамките на Съюза, касаят стоки, които имат сходни функционални характеристики и са от сходни или подобни материали със сходен състав и имат обективната способност да заменят внасяните по декларацията в рамките на нормалната търговия. Не става ясно при какви условия на доставките са изведени същите, не става ясен и конкретния вид стоки. Извън казаното митническите органи не са извършили необходимия анализ съгласно чл. 141 от Регламента и не са обосновали първо невъзможността за приложение на метода в чл. 74, § 2, б. "а" от МКС, следователно приложимостта на метода по б. "б" от същата норма (безспорно същите са в условията на субсидиарност, както това нееднократно е разяснявано вкл. и в цитираната по-горе практика на СЕС). При провеждане на административното производство не е извършен анализ на характеристиките и съставните материали на стоките, нито е изследвано дали те могат да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Не са изследвани видът транспорт и условията на доставките, вкл. начин и срок на плащане, договорените количествата и качеството на износителя /производител или търговец/, за да се прецени какво влияние те оказват на цената на стоките. Освен това, факторите, които определят дали стоките са сходни са качество, авторитет, доверието и известността на стоките, както и съществуването на търговка марка. В обжалвания административен акт няма данни да е извършен анализ на който и да е от посочените по-горе фактори. По изложените съображения митническият орган не е извършил изискуемия от чл. 141 от Регламента за изпълнение анализ при определянето на митническата стойност по реда на чл. 74, § 2, б. "б" МКС. Според чл. 141, § 1, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества, но тогава тази договорна стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. § 2 изисква корекция, за да се вземат предвид значителните разлики в разходите и таксите между внесените стоки и въпросните идентични или сходни стоки, дължащи се на разликите в разстоянията и видовете транспорт, а съгласно § 5 договорна стойност за стоки, произведени от различно лице, следва да се взема предвид само когато не може да се установи договорна стойност за идентични или сходни стоки, произведени от лицето, което е произвело стоките, чиято стойност се определя. По изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното решение следва да се обезсили в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу частта на решението на митническия орган, в частта по т. 3 тире 1 и 2 – промяната на вида валута от EUR в USD и ЕД "Обменен курс" да се чете 1, 81095 за 1 USD, промяната за стока 2 на ЕД 8/6 статистическата стойност да се чете 17 886, 48 и данните в поле задължения за стока 2 и делото да се прекрати в същата част. Решението в останалата част следва да се отмени като неправилно и вместо него да се отмени административния акт в обжалваната от дружеството част. При този изход на спора и своевременно направено искане от процесуалния представител на ответника по касация, в полза на "Номер едно АДВ" ЕООД следва да се присъдят сторените пред двете инстанции разноски. Същите се констатираха в размер на 530 лева разноски за първоинстанционното производство в това число държавна такса и уговорен и изплатен адвокатски хонорар. За касационното производство разноските са в размер 875 лв. за държавна такса и изплатен адвокатски хонорар. Общо за двете инстанции на дружеството следва да бъдат изплатени разноски в размер на 1405 лв. Разноските следва да бъдат понесени от Агенция Митници /така § 1, т. 6 от ДР на АПК/. Относно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение. При съобразяване само общия размер на допълнително вменените публични задължения от 2 838, 56 лева главница (без тук да се включват и лихвите за забава), минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен в Наредба № 1/2004 г., е 429 лева. Или заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева, т. е. малко по-високо от посочения минимум, не може да се приеме за прекомерно, вкл. и при съобразяване фактическата и правна сложност на казуса и осъществения обем процесуално представителство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,