Решение № 2623 от 25.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6435/2012 г.

Решение № 2623 от 25.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6435/2012 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Ивайло Иванчев Тодоров от гр. Видин, чрез пълномощника му адв. Ирена Александрова, срещу Решение № 37 от 21.03.2012 г., постановено по адм. дело № 157/2011 г. от Административен съд Видин. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК, иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество. Претендират се разноски. Ответната страна - Община Видин, чрез процесуалния си представител юрк. Луканов, оспорва основателността на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение и се прилага списък на разноските. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил, като неоснователен, предявеният от Ивайло Тодоров против община Видин иск за обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица на общината по повод административна дейност - неизпълнение на обществено инфраструктурно задължение - изграждане на уличен канал и заустване в общата градска канализационна мрежа, с оглед въвеждане в експлоатация на строеж "магазини и две жилища", находящ се в гр. Видин, ул. "Искър" и неизпълнение на задълженията за изграждане на прилежащата инфраструктура - тротоар и улична настилка пред магазинните му помещения в размер на 9 700 лева - за проектиране и изграждане на канал; 8 640 лева - за неустойка във връзка с прекратяването на договор за наем на магазин № 1 и 10 600 лева - за неустойка във връзка с прекратяването на договор за наем на магазин № 2. За да постанови този резултат съдът е приел, че в случая не са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за реализиране на отговорността на общината, тъй като не е налице незаконосъобразно бездействие от страна на нейни органи или длъжностни лица по повод административна дейност. Налице са гражданско-правни отношения, в които общината е встъпила като равноправна страна, поради което претърпените от ищеца вреди следва да бъдат реализирани по общия исков ред. Решението като краен резултат е правилно и ще следва да се остави в сила. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Пред съда от първата инстанция е предявен иск от Ивайло Иванчев Тодоров срещу община Видин, квалифициран с определение № 80 от 26.10.2011 г., постановено по адм. дело № 47/2011 г. от петчленен състав на ВАС, като иск по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). В исковата молба се твърди бездействие на общината, в резултат на което ищецът е претърпял имуществени вреди, поради неизпълнение на задължения по инфраструктурата - изпълнение на уличен водопроводен канал и заустване с градската канализационна мрежа, както и асфалтиране на участък от ул. "Искър" и изграждане на тротоарна настилка, в резултат на което той е възпрепятстван в ползването на имотите по предназначение - магазини № 1 и № 2, както и в извличането на ползи от тях чрез отдаването им под наем, което от друга страна води до невъзможност да обслужва кредит към Банка, изтеглен за построяването на обектите, които имуществени вреди претендира в размер съответно на: 9 700 лева - за проектиране и изграждане на канал; 8 640 лева - за неустойка във връзка с прекратяването на договор за наем на магазин № 1 и 10 600 лева - за неустойка във връзка с прекратяването на договор за наем на магазин № 2. От анализа на писмените доказателства, приложени по делото; разпита на свидетелите и вещите лица от техническата и съдебно-икономическа експертизи решаващият съд е установил вярна фактическа обстановка. Съдът е направил правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав със следните допълнения и уточнения: Отговорност за вредите, които потребителят на водоснабдителните и канализационни системи твърди, че е претърпял не носи общината, макар цялостната дейност по строителство - от издаването на разрешение за строеж до издаването на удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежа - да е строго регламентирана в Закона за устройство на територията и в специалните подзаконови нормативни актове по неговото приложение и да представлява административна дейност, при която съответните органи на общината действат като органи на власт, а не като гражданско-правни субекти. Съгласно разпоредбата на общия закон - чл. 64, ал. 3 от ЗУТ: "Проводите и съоръженията на техническата инфраструктура се изграждат, поддържат и ремонтират от и за сметка на държавата, общините или съответните експлоатационни дружества, освен ако в специален закон е предвидено друго". Специална процедура по присъединяване на недвижимите имоти и потребителите към водоснабдителните и канализационни мрежи и съоръжения, какъвто е и настоящият случай, е разписана подробно в Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството и обн. ДВ, бр. 88 от 8.10.2004 г.), представляваща "специален закон" по смисъла на чл. 64, ал. 3 от ЗУТ. По-точно това са нормите на чл. 12 - 15, чл. 16, чл. 18, т. 2, чл. 24, чл. 25, ал. 1, чл. 42, ал. 1, т. 2, чл. 47, ал. 2, т. 2 вр. т. 1. В същия подзаконов нормативен акт - чл. 47, ал. 1, изр. последно - изрично е предвидено, че: "Вреди и пропуснати ползи се търсят по общия съдебен ред". Пред вид посочените специални разпоредби, претенцията на ищеца за вреди е следвало да бъде насочена към търговското дружество с предмет на дейност водоснабдяване и канализация, а не към общината, и тези вреди е следвало да се търсят по общия исков ред, а не по реда на ЗОДОВ пред административния съд. По същият ред следва да се търсят и вредите, представляващи заплатени от Ивайло Тодоров неустойки във връзка с прекратяване на два договора за наем. Тези вреди не са в пряка причинна връзка с бездействие на общината, както се твърди от ищеца, а са резултат на неизпълнение на договорни задължения, поети от ищеца с анекса от 31.08.2008 г., както правилно е приел решаващият съд. Общината е собственик на прилежащата към недвижимите имоти инфраструктура - тротоари и улични настилки и именно в качеството си на собственик е длъжна да ги поддържа в добро състояние и в нормите, установени от чл. 80 и чл. 81 от ЗУТ. При така изложените обстоятелства и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение