Решение № 15025 от 5.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9123/2018 г.

Решение № 15025 от 5.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9123/2018 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на "Еврохем 88" ЕООД, представено от адв. Д. Миразчийска, срещу решение № 3804/6.06.2018 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по административно дело № 4862/2018 г., с което е отхвърлена жалбата на търговеца против заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 0321074/18.04.2018 г. на директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП – София. Оплакванията на касатора са за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон. Сочи пропуск на съда да възприеме допуснато при издаването на акта съществени нарушения на административнопроизводствените правила в широкия смисъл на понятието – липса на мотиви относно срока на мярката. Иска отмяна на решението и на заповедта за налагане на ПАМ, а евентуално намаляване на срока на мярката. Ответникът по касация директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - София изразява становище за неоснователност на жалбата. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. При обсъждане на доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорената пред Административен съд София-град заповед по отношение на "Еврохем 88" ЕООД са наложени принудителни административни мерки запечатване на обект и забрана на достъпа до стопанисвания от него търговски обект – ресторант "Хемингуей" в Банкя, ул. "Александър Стамболийски" № 3 за срок 14 дни. Фактическо основание за налагане на мерките е неизпълнението от търговеца на задължението му да издаде фискален бон от функциониращия в обекта ЕКАФП при извършена покупка от клиент на стойност 25. 23 лева на 14.01.2018 г., в 14. 52 лева, като вместо това е издаден нефискален бон на същата стойност от същите ден и час. Проверката за установяване на нарушението е извършена на 2.04.2018 г. Разпечатката от КЛЕН на ФУ за обекта била представена на 13.04.2018 г., като в нея не била отразена продажба на стойност 25. 23 лева. Правно основание за издаване на заповедта са разпоредбите на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Определянето на срока на ПАМ е мотивирано с начина на организиране на отчетността от адресата ?, степента на обществена опасност на нарушението; дефинирането като цел на търговеца да организира дейността си по начин водещ до отклонение от данъчно облагане; позоваване на принципа за съразмерност, превенцията и промяна в организацията на осъществяване на дейността в обекта. За да отхвърли оспорването на заповедта за налагане на ПАМ първоинстанционният съд е приел, че са доказани фактите, представляващи материални предпоставки за налагане на ПАМ. Изключил е да е спорно неизпълнението от жалбоподателя на задължението му за издаване на касова бележка. Според него жалбоподателя е нарушил реда за документиране на извършена продажба на стоки с издаване на фискален бон. Изключил е да са допуснати опущения от административния орган при определянето на срока на мерките. Определянето на срока било предоставено на преценката на административния орган, като в случая 14-дневният срок бил разумен. Първоинстанционният съдебен акт е неправилен. При действието на чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на издателя на акта е да докаже убедително фактическите основания за издаването му, които представляват материални предпоставки за разпоредената правна промяна. Юридически факт, пораждащ правомощието на органа по приходите да наложи принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС "запечатване на обект" е неспазването от задълженото лице на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В съответствие с чл. 118, ал. 1 ЗДДС всяко регистрирано или нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. За реда за отчитане и съхраняване на издадените от ФУ документи въз основа на законовата делегация от чл. 118, ал. 4 ЗДДС е приета Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. С арг. от чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредбата задълженото лице издава касова бележка от ФУ за всяко плащане, с изключение на случаите на плащането чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. Първостепенният съд е стеснил обхвата на доказване, като е приел за безспорно неизпълнението на задължението на търговеца за издаване на фискална бележка за извършена от него продажба на стоки. Така е ограничил процесуалната си дейност по доказването за посочване на информационните източници за тази констатация /вж. чл. 236, ал. 2 ГПК/. Всъщност не съществува доказателствено средство за правно релевантния факт на получаване на плащането и момента му, а тогава възниква задължението на лицето по чл. 3 от Наредба № Н-18 за издаване на фискалната бележка /чл. 25, ал. 3 от Наредбата/. В отлика от фискалния, нефискалният бон не установява плащане. Според приложение № 1 към Наредбата отпечатването на съобщение "нефискален бон" е от ФУ до въвеждането му в експлоатация. След това всички клиентски касови бележки следва да съдържат обозначението "фискален бон". На останалите документи се отпечатва съобщение "служебен бон". Затова и по хипотеза с касови бележки със съобщение "нефискален бон" и "служебен бон" не се установява извършено плащане. Без да е установено извършването на плащане, за лицето по чл. 3 от Наредбата не е възникнало задължението за документиране на продажбата, чието неизпълнение да е основание на мерките за административна принуда по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Основателен е доводът на касатора за пропуск на съда да възприеме липсата на относими към определяне на срока на ПАМ мотиви в заповедта за налагането им. Не е описан начинът на организиране на отчетността на търговеца и то по начин водещ до отклонение от данъчно облагане. Не представлява такова описание констатацията за еднократно неизпълнение на задължението за документиране на касова продажба на стоки/услуги с фискален бон. Тежестта на нарушението не е дефинирана /очевидно това е имал предвид издателят на акта при обсъждане на степента на обществена опасност, която иначе не е признак на отговорността по чл. 83 ЗАНН/. Тя е определима при съотнасяне на стойността на неотчетената покупка към реализирания оборот от деня и съотнасяне към дневните обороти от предните дни; съобразяване на броя на посетителите към момента на проверката /а не броя на местата за сядане и площта/; изследване на фактическата и регистрираната касова наличност и др. Неотносими към срока са и заявените от администрацията цели на мярката. Липсата на мотиви относно срока на мерките не са основание за отмяна на заповедта за налагането им, а за редуциране на срока до минимума, доколкото при наличие на материалните предпоставки на ПАМ налагането им по минимума е законосъобразно, освен в хипотезата на чл. 6, ал. 5 АПК, а тя е осъществена предвид времевата отдалеченост на твърдяното нарушение на реда за документиране на продажбите и налагането на ПАМ. В противоречие с правилото на чл. 168, ал. 1 АПК в обхвата на съдебния контрол за законосъобразност на административния акт не е включена проверка за съответствието му с целта на закона. В съответствие с чл. 25, ал. 3 от Наредбата моментът, в който лицето по чл. 3 следва да издаде фискалния бон е този на извършване на плащането и едновременно с получаването на плащането да го предаде на клиента. Доколкото едновременно със запечатването се забранява и достъпа да търговския обект /вж. чл. 187, ал. 1 във вр. с чл. 186, ал. 1 ЗДДС/, то очевидно с налагането на мерките не се цели преустановяване на нарушението по документиране на конкретната продажба или възстановяване на правомерното развитие на административното правоотношение, тъй като то предполага активно поведение на адресата на мерките в търговския обект – издаване на фискална бележка от регистрираното в обекта ФУ. Затова и от целите на ПАМ по чл. 22 ЗАНН за мерките по чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е мислима само тази на превенцията – за предотвратяване на административни нарушения. Издаването на утежняващия административен акт повече от три месеца след извършване на нарушението е несъвместимо с превантивната функция на мерките, проява е на превратно упражняване на властнически правомощия и е порок на заповедта от категорията на тези по чл. 146, т. 5 АПК. В съответствие с чл. 6, ал. 5 АПК издателят на акта е следвало да се въздържи от издаването му. Нецеленасочеността на акта е самостоятелно основание за отмяната му. При този изход на делото на касатора се дължат деловодни разноски в размер 75 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение