Решение № 494 от 1.11.2013 г. на ВКС по н. д. № 1557/2013 г.

Решение № 494 от 1.11.2013 г. на ВКС по н. д. № 1557/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Николай Дърмонски Касационното производство е образувано по касационен протест от апелативна прокуратура - Велико Търново и касационна жалба на повереника на частните обвинители А. Й. Й. и М. А. Й. адв. Ст. Р. от АК-Велико Търново, имащи за предмет въззивна присъда № 62 от 18.03.2013 г., постановена по ВНОХД № 41/2013 г. от Великотърновския апелативен съд, която се атакува с оплакване за неправилно приложение на материалния закон и с искане за отмяната й и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста и моли да бъде уважен, с изразено такова становище и от повереника на частните обвинители, чиято жалба също поддържа. Повереникът на частните обвинители адв. Ст. Ч. от САК поддържа жалбата им и моли същата да бъде уважена, наред с касационния протест на апелативна прокуратура - Велико Търново. Подсъдимият Т. Д. Д. от В. не взема участие в третоинстанционното производство, като защитникът му адв. Ив. Л. от САК с писмено становище оспорва протеста и жалбата и моли да бъдат оставени без уважение. Върховният касационен съд провери правилността на въззивната присъда в пределите по чл. 347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 23 от 21.12.2012 г., постановена по НОХД № 384/2012 г. от окръжен съд - Ловеч подсъдимият Т. Д. Д. от В. е признат за виновен в това, че на 28.09.2011 г. по път П 1-3 от В. за София в землището на Я., при управляване на МПС - лек автомобил "Рено", модел "...." с рег.№ .... е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил смъртта на К. Н. Й. от София, като след деянието направил всичко, зависещо от него, за оказване помощ на пострадалата и на основание чл. 343а, ал. 1, б. "б" вр. чл. 343, ал. 1, б. "в" вр. чл. 342, ал. 1 от НК, при условията на чл. 54 от НК му е било наложено наказание от 1 г. лишаване от свобода, чието изпълнение било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от 3 години от влизане на присъдата в законна сила, като на основание чл. 343г от НК бил лишен от право по чл. 37, т. 7 от НК - право да управлява МПС за срок от 1 г. от "отнемане на свидетелството му за правоуправление", като бил признат за невинен и оправдан по първоначалното му обвинение по чл. 343, ал. 1, б. "в" от НК. В тежест на подсъдимия са присъдени направените по делото разноски общо в размер на 2 749 лв. Разпоредено е с веществените доказателства по делото, които е постановено да се върнат на собствениците им. Присъдата е била обжалвана от защитника на подсъдимия адв. Ив. Л. от САК с оплаквания за неправилност, състояща се в необосноваността й, постановяването й при непълнота на доказателствата, при неправилно приложение на материалния закон относно хипотезата на чл. 15 от НК и поради явната несправедливост на наложеното му кумулативно наказание с искане за отмяната й и постановяване на нова, оправдателна по предявеното му обвинение, алтернативно за намаляване на размерите и на двете наложени му санкции. Тя е била обжалвана и от повереника на частните обвинители заради занижеността на наложената на подсъдимия кумулативна санкция с искане за двойно увеличение на размера на лишаването от свобода с приложението на чл. 66, ал. 1 от НК, но и значително увеличение на лишаването от правоуправление към предвидения максимум на това наказание, съобразено и с наказанието лишаване от свобода. С присъда № 62 от 18.03.2013 г. по ВНОХД № 41/2013 г. Великотърновският апелативен съд е отменил обжалваната присъда и като е признал подс. Д. за невинен да е осъществил състава на престъплението по чл. 343а, ал. 1, б. "б" от НК, го е оправдал изцяло по предявеното му обвинение. В касационните протест и жалба на повереника на частните обвинители се навеждат доводи за неправилно приложение на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 от НПК и се претендира отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд с указания по правилното приложение на закона. В допълненията към тях жалещите се страни се позовават на съдебна практика на ВС и ВКС, която в по-голямата си част се припокрива, като се настоява за наличие на виновно поведение у подсъдимия в пряка причинна връзка с причиненото ПТП и настъпилата смърт на пострадалата. Върховният касационен съд - първо наказателно отделение намира, че протестът и жалбата са подадени в законния срок, от страни, имащи право на жалба, срещу въззивна присъда, подлежаща на касационна проверка на основание чл. 346, т. 1 от НПК и като такива, за допустими, но по съществото си за НЕОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения: Тъй като и протестът, и жалбата на повереника на частните обвинители касаят правилното приложение на материалния закон, то общото им разглеждане е належащо. Не се спори по приетата за установена фактическа обстановка. Още на досъдебното производство, а впоследствие и пред окръжния съд са били уважени всички доказателствени искания на страните, като са поставяни множество допълнителни задачи главно на АТЕ, изяснено е било здравословното, включително психическото състояние на пострадалата Й. чрез СМЕ и СПЕ, разпитани са всички възможни очевидци на случилото се ПТП и са изяснени всички обстоятелства относно скоростта и извършваните маневри от водачите на МПС, движещи се пред и встрани от автомобила, управляван от подсъдимия и неговите действия, както и поведението на пострадалата на пътното платно до момента на удара. Спорното между страните е доколко правилно е съобразена създадената пътна ситуация от подс. Д. при предприемане и осъществяване на маневрата за изпреварване на колоната автомобили, пътуващи в дясната по посока на движението му пътна лента и дали същият е нарушил забраната на чл. 90, т. 1 от ППЗДвП да я предприеме, с което се е поставил в положение да няма видимост към неправилно пресичащата пешеходка и да я увреди и причини смъртта й, резултат, според прокурора и повереника, в пряка причинна връзка с допуснатото нарушение на посочената забрана. Апелативният съд е подходил изключително отговорно към изясняване на понятието "ограничена видимост" като обстоятелство от обективната страна на инкриминираното деяние. Правилно са коментирани разпоредбите на чл. 15, чл. 16, ал. 1, т. 2, чл. 25 и чл. 26 от ЗДвП, § 6, т. 56 от ДР на ЗДвП, както и чл. 90, ал. 1, алт. 1-ва и § 1, т. 21 от ДР на ППЗДвП. Законодателят свързва "ограничената видимост" с характера на пътя - "при хоризонтални или вертикални криви", "при стръмнини, завои", "крайпътни насаждения, сгради, пътни съоръжения" и "други препятствия, които пречат на видимостта" "в обхвата на пътя". Към това ВКС намира за необходимо да добави, че незаконосъобразно повереникът на частните обвинители включва в понятието за "препятствие" на пътя и пешеходката, изхождайки от случаи на използване на това понятие в съдебната практика в най-общ смисъл. Нормативно то е уредено в § 6, т. 37 от ДР на ЗДвП и § 1, т. 19 от ДР на ППЗДвП. Пешеходецът обаче не е просто препятствие на пътя, а е участник в движението и когато, правомерно или неправомерно се намира, в движение или не, на пътното платно, той следва да бъде своевременно, според обективната възможност, забелязан от водачите на МПС, които са длъжни да съобразят скоростта и посоката на управление на ППС с него като опасност за движението, включително с реалната степен на предвидимост на поведението му на пътя. Несъобразяването на тези обстоятелства е нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и не може да се свърже с разпоредбата на чл. 90, т. 1 от ППЗДвП, с нарушаването на която прокурорът е ангажирал отговорността на подсъдимия. В случая, за облекчаване извършването на маневра за изпреварване в конкретния пътен участък движението е било урегулирано с очертаване на три пътни ленти, от които две в посока на движение към София, като съгласно чл. 16, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, съответно чл. 68, т. 2 от ППЗДвП навлизането в лявата от тях е било допустимо само за извършване на маневри "изпреварване" и "заобикаляне".