Решение № 11916 от 14.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4063/2009 г.

Решение № 11916 от 14.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4063/2009 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) . Образувано е по жалба от Зайнеп Асан Туджар, от гр. Сърница, община Велинград, против заповед № РД 09-565/19.11.2008 г. на министъра на здравеопазването, с която на жалбоподателката е отказано признаване на професионална квалификация "магистър-фармацевт". Навеждат се доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед като постановена в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Ответникът министърът на здравеопазването, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото на жалбата настоящият състав на Върховния административен съд взе предвид следното: Процедурата по признаване на професионална квалификация "магистър фармацевт" е започнала по заявление на Зайнеп Асан Туджар от 09.07.2008 г. Видно от представените към заявлението документи, е че жалбоподателката е завършила висше образование в Ивано-Франковския държавен университет на Украйна с продължителност на обучението 5 години. Туджар се е дипломирала на 25.06.2008 г. и е получила титлата "магистър по фармация". Със заповед № РД 09-168/11.04.2008 г. на основание чл. 77, ал. 2, чл. 79 и чл. 84, ал. 3 вр. § 4, ал. 2 от Закона за признаване на професионални квалификации (ЗППК) и § 3а от ПМС 254/2005 г. министърът на здравеопазването е определил комисия за признаване на професионална квалификация в т. ч. и за професията "фармацевт". В т. IV от заповедта е разпоредено комисиите да разглеждат документите за признаване на професионални квалификации и по регулирана медицинска професия и представят на министъра на здравеопазването мотивирано предложение за признаване или отказ за признаването им. На 05.08.2008 г. министърът на здравеопазването е изискал от жалбоподателката да представи допълнително доказателства, подробно описани в писмото, като е даден двумесечен срок за представянето им. По делото не са налице доказателства, установяващи жалбоподателката да е представила изисканите й допълнително доказателства. По молбата на жалбоподателката за признаване на професионална квалификация са приложени две становища на Комисията за признаване на професионална квалификация по професиите "лекар", "лекар по дентална медицина" и "фармацевт", видно от които е, че на 18.07.2008 г. са представени всички доказателства и преписката е дадена на доц. Ламбов на 25.07.2008 г., който е дал становище на 18.09.2008 г. На 18.07.2008 г. комисията за признаване на професионална квалификация е провела заседание, приела е, че по заявлението на Зайнеп Туджар са представени всички изискуеми документи по чл. 77, ал. 2 от ЗППК и е взела решение преписката да се предостави за становище на доц. Ламбов за съответствие с нормативните изисквания за придобиване на професионална квалификация "магистър-фармацевт" в Република България. На 17.09.2008 г. доц. д-р Ламбов, декан на фармацевтичния факултет при Медицински университет гр. София, е депозирал становище по молбата на Зайнеп Асан Туджар за признаване на професионална квалификация. На проведено заседание на 26.09.2008 г. комисията за признаване на професионална квалификация е взела решение да предложи на министъра на здравеопазването да откаже признаване на професионална квалификация "фармацевт" на жалбоподателката. Като мотиви в решението е посочено становището на доц. Ламбов за наличие на съществени несъответствия по смисъла на чл. 29, ал. 2 от ЗППК в обучението на Туджар с изискванията на закона и Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността "фармация" за образователно-квалификационна степен "магистър". Към административната преписка е приложено експертно становище на доц. Ламбов, съобразно което "като цяло изучаваните учебни дисциплини и аудиторна заетост съответстват на Наредбата за единните изисквания за придобиване на висше образование по специалността "Фармация" за образователно-квалификационна степен "магистър", с малки изключения, а именно аудиторната заетост за микробиология е с 40% по-малка, за Технология на лекарствата с 22%, за Фармакогнозия с 20%, Фармакотерапия с 60% и т. н., като не са положени два от общо петте държавни изпита, съобразно изискванията на наредбата; не е проведен задължителен 6 месечен стаж в аптека съобразно изискванията на чл. 64, ал. 1, т. 3 от ЗППК . С оспорената заповед министърът на здравеопазването е отказал да признае професионална квалификация "магистър-фармацевт" на жалбоподателката. Като правно основание са посочени чл. 84, ал. 4 вр. чл. 80 от ЗППК и предложението на комисията, а като фактически основания за отказа са изложени следните обстоятелства: към заявлението са представени всички необходими документи съгласно чл. 77, ал. 2 от ЗППК . След анализа им комисията за признаване на професионална квалификация е установила, че не са налице предпоставките за признаване на професионална квалификация "магистър-фармацевт", поради наличие на съществено несъответствие между продължителността и съдържанието на преминатото обучение и изискванията за придобиване на същата професионална квалификация съгласно действащата нормативна уредба в Република България, с която са въведени изискванията на Директива 2005/36 (ЕО). Посочено е, че изучаваните от Туджар дисциплини не съответстват на задължителните учебни дисциплини, съставляващи теоретична подготовка по специалността "фармация" и на минималния им хорариум съгласно програмата по чл. 64, ал. 1, т. 4 от ЗППК и чл. 7, ал. 2 от Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността "Фармация" за образователно-квалификационна степен "магистър". В заповедта е изброено конкретно несъответствието в хорариума на задължителните учебни дисциплини, както и тези които не са изучавани. Отбелязано е, че не са изучавани задължителните дисциплини: токсикология, фармацевтичен анализ и фармацевтични грижи. Посочено, е че не е проведен задължителния 6 месечен преддипломен стаж в аптека съгласно чл. 64, ал. 1, т. 3 от ЗППК и чл. 8, ал. 1, т. 2 от наредбата, както и не са положени всички държавни изпити съгласно единните държавни изисквания. В преписката са представени и академична справка № 1641, както и приложение към дипломата на жалбоподателката, от които се установяват изучаваните дисциплини, хорариума, положените държавни изпити и стаж. Видно от същите е, че посочения хорариум на изброените в оспорената заповед задължителни дисциплини е коренно различен. Така например в заповедта е посочено, че по микробиология са изучавани 104 часа при изисквани 120 часа. От приложението към дипломата и справката е видно, че посоченият предмет е изучаван 162 часа; фармакология - изучавани 144 часа при изисквани 180, а отразените в описаните доказателства са 216 часа и пр. С оглед на така установената фактическа обстановка Върховният административен съд, пето отделение, направи следните правни изводи: Оспорената заповед е издадена от компетентен орган съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗППК, но в противоречие с материалноправните изисквания на ЗППК и при съществени нарушения на процесуалните правила. Фактическите обстоятелства, изложени в оспорената заповед и обосноваващи наличието на съществено несъответствие между продължителността и съдържанието на преминатото обучение и изискванията за придобиване на същата професионална квалификация съгласно действащата нормативна уредба в страната и послужили за постановяване на отказ да се признае професионална квалификация, са в противоречие с приложените в административната преписката писмени доказателства, от което следва, че е нарушен чл. 35 от АПК, като индивидуалният административен акт е издаден, без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая. Заповедта е издадена и в нарушение на материалноправните норми на ЗППК. Изложените фактически основания за издаване на заповедта, сочат наличие на хипотезата на чл. 29, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗППК . В тази насока са и констатациите на назначената от административния орган комисия. Съгласно правилото на чл. 83, ал. 1 от ЗППК когато доказателствата за професионална квалификация имат съществени несъответствия с изискванията на този закон, комисиите предлагат на органа по признаване да предостави на заявителя възможност да премине стаж за приспособяване или да се яви на изпит за признаване на правоспособност. Комисията и административният орган са констатира наличие на съществени несъответствия, но в нарушение на чл. 83, ал. 1 и чл. 29, ал. 1 вр. чл. 30 от ЗППК на заявителя не е представена възможността предвидена в закона. Действително нормата на чл. 29, ал. 1 е диспозитивна и предоставя на компетентния орган възможност да изиска от заявителя да премине стаж за приспособяване с продължителност до три години или да положи изпит за признаване на правоспособност, но при всички случай на наличие на хипотезите на чл. 29, ал. 1 от ЗППК следва да бъдат изложени мотиви, установяващи защо административният орган е приложил една от двете възможности. Неизлагането на съображения в тази насока е достатъчно основание за отмяна на акта, в който смисъл е и Постановление 4/76 на Пленума на ВС. Следователно след като в мотивите на заповедта е прието наличие на хипотезите на чл. 29, ал. 1 вр. ал. 2 от ЗППК, а именно посочено, е че е налице съществено несъответствие между продължителността и съдържанието на преминатото обучение и изискванията за придобиване на същата професионална квалификация съгласно действащата нормативна уредба в Република България, то административният орган е следвало да изложи съображения защо не прилага разпоредбата на чл. 29, ал. 1 вр. чл. 30 от ЗППК . Нормата на чл. 29, ал. 1, т. 2 регламентира, че органът по признаване може да изиска от заявителя да премине стаж за приспособяване с продължителност до три години или да положи изпит за признаване на правоспособност в случаите, когато обучението, удостоверено с доказателствата за професионални квалификации, обхваща съществено различно съдържание от изискваното в Република България. Определението за съществено различно съдържание е дадено в чл. 29, ал. 2, като това е съдържанието, познаването на което е необходимо за упражняване на професията, и обучението, преминато от заявителя, се характеризира със съществени несъответствия в сравнение с продължителността или съдържанието на обучението, изисквано в Република България. Легалната дефиниция на доказателства за професионална квалификация е дадена в § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на ЗППК (в редакцията му към издаване на оспорената заповед). Систематичното място на разпоредбите на чл. 29 и чл. 30 е в Част трета, Глава първа озаглавена Обща система за признаване на професионални квалификации и следователно същите следва да се прилагат и спрямо гражданите на държави членки завършили образованието си в трета държава. Позоваването в писмената защита на процесуалният представител на министъра на здравеопазването на § 3 от Допълнителните разпоредби на ЗППК не следва да се обсъжда, тъй като административният орган е приел, че са представени всички необходими документи по чл. 77, ал. 2 от ЗППК . Следователно обжалваната заповед е незаконосъобразна, поради което същата следва да бъде отменена, а преписката върната на административния орган за ново произнасяне, при което следва да бъдат събрани и съобразени всички относими за случая доказателства. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,