Решение № 2764 от 7.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10181/2023 г.

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие чрез юрисконсулт Митев срещу Решение 265 от 17.07.2023г., постановено по адм. дело674/2021 по описа на Административен съд Стара Загора. Обжалва се решението в частта, в която се отменя Уведомително писмо 186/ Подмярка 4.2/19.04.2021г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие в частта му по Раздел ІІ т.1 бБ за сумата от 43 203.96в, по т.2 бВ за сумата от 12567, 01лв., по т.3 за сумата от 6 060, 76лв., по т.4 за сумата от 2 034,33лв и по т.5 за сумата от 3 120,37лв. и преписката е върната на административния орган. Моли да се отмени решението в оспорваната част като неправилно, поради нарушение на приложимия материален закон и необоснованост и да постанови друго, с което да остави в сила оспореното уведомително писмо. В молба от 07.02.2024г. изпълнителният директор на ДФЗемеделие поддържа касационната жалба, претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение . Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна. Постъпила е касационна жалба и от Розоварна Малко Дряново ЕООД срещу Решение 265 от 17.07.2023г., постановено по адм. дело674/2021 по описа на Административен съд Стара Загора в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против уведомителното писмо в частта му по Раздел ІІ т.1 бА за сумата от 37 130,53, по т.2 б.А за сумата от 21,36 лв. и по т.2 бБ за сумата от 15 200лв.. Излагат се съображения, че решението на Административния съд е неправилно и необосновано. Моли да се отмени решението в обжалваната част. В с.з. изпълнителния директор на ДФЗемеделие, редовно призован не се явява и не се представлява. Касационният жалбоподател-Розоварна Малко Дряново ЕООД, редовно призован се представлява от адв. Пенев, поддържа касационната жалба и отговора срещу касационната жалба на изпълнителния директор на ДФЗемеделие. Моли да се отмени решението в обжалваната му част, претендира разноски съгласно списък, представен в с.з.. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и на двете касационни жалби, поради което предлага да се остави в сила решението. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени наведените в жалбите касационни основания и доказателствата по делото, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и от надлежни страни по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, спрямо които първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното съдебно решение е отменено Уведомително писмо186/ Подмярка 4.2/19.04.2021г. на изпълнителния директор на ДФЗемеделие в частта му по Раздел ІІ т.1 бБ за сумата от 43 203.96в, по т.2 бВ за сумата от 12567, 01лв., по т.3 за сумата от 6 060, 76лв., по т.4 за сумата от 2 034,33лв и по т.5 за сумата от 3 120,37лв. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне в отменената част. С решението е отхвърлена жалбата на Розоварна Малко Дряново ЕООД срещу Уведомително писмо186/ Подмярка 4.2/19.04.2021г. на изпълнителния директор на ДФЗемеделие в частта му по Раздел ІІ т.1 бА за сумата от 37 130,53, по т.2 б.А за сумата от 21,36 лв. и по т.2 бБ за сумата от 15 200лв.. Административният съд е приел за установено, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, спазена е писмената форма на акта. Съдът е приел, че е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като не е публикувана Заповед 03-РД/135/24.01.2018, с която са определени прагове на разходите в лева без ДДС референтни разходи като пределни при извършване на СМР, идентични с тези по Списъка Приложение 9 към условията за кандидатстване. Според съда, нарушаването на условие за прозрачност на процедурата за подбор, от което зависи оценката на допустимостта на разходите, предмет на инвестицията е основание за отмяна на уведомителното писмо в частите, с които само поради надвишаване на референтните разходи е извършено редуциране в проектобюджета. Административният съд е направил обстоен анализ на всяка от точките в раздел ІІ Корекции в проектобюджета, при изяснена фактическа обстановка е извел обосновани фактически и правни изводи. Обжалваното съдебно решение е действителен съдебен акт като постановено от законен състав в съответствие с родовата и местната подсъдност на спора. Съдебното решение е допустимо като постановено при надлежно упражняване правото на жалба от Розоварна Малко Дряново ЕООД срещу Уведомителното писмо. Съдебното решение е правилно. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото и е стигнал до законосъобразен извод, че правилно са редуцирани разходите в размер на 15 200лв. за омекотителна станция в раздел ІІ т.2, бБ на Уведомителното писмо, която не е предвидена в Инвестиционния проект. Правилен е извода на съда и по отношение на разходите в размер на 21,36лв за коляно горещо пресовано. При извършване на редукция на проектобюжета по част ОВ в раздел ІІ, буква А и буква Б оценителната комисия е спазила правилата по Условията за кандидатстване, които са били известни и на кандидата като публикувани най- късно към 14.02.2018г., когато е отворен приема за проектни предложения. Касационният съд споделя направения извод от АС-Стара Загора, че е допуснато съществено процесуално нарушение, което е пречка да се приложат последиците на чл.19, ал.7, т.4 от ПМС и т.16,Раздел14.3 Недопустими разходи и т.20 от Раздел 21.2 на Условията за кандидатстване. По раздел ІІ, т.1 буква А и буква Б съдът правилно е приел, че исканата сума е законосъобразно намалена със стойността на тристъпална водоочистка, представляваща разход, за който не са представени три оферти, съобразно условията за допустимост. Редукцията на сумата от 43 203,96лв. е резултат на извършеното нарушение на процедурата, изразяващо се в не публикуване на заповедта с референтните цени. Съдът е приел, че по т.1, бА жалбата е неоснователна, тъй като от представените документи няма основание да се приеме, че тристъпалната водоочистка е дейност метален навес и площадка под него. Относно максималния размер на площадкови ВиК кандидата е имал яснота само относно условието за площта, но не и за единичната цена. Съдът се е позовал на допуснатото нарушение на чл.26 от ЗУСЕФСУ, поради приложеното основание и за тази корекция по чл.19, ал.7, т.4 от ПМС. Неоснователни са възраженията в касационната жалба на ДФЗемеделие, че не било допуснато съществено процесуално нарушение по чл.26 от ЗУСЕФСУ. Напротив, заповед 03-РД/135/24.01.2018г. на ИД на ДФЗ са определени референтни разходи в лева без ДДС като пределни за извършване на СМР-дейности, включени в списъка с наименованията на активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни цени, не е публикувана на Интернет страницата на съответната програма и в ИСУН, не е била известна на кандидатите към датата на началото на прием на проектните предложения -14.02.2018г.. Обстоятелството, че заповедта не е публикувана не се оспорва от административния орган. Съгласно чл.26 ЗУСЕФСУ/редакция към 19.04.2021г. с наименование ЗУСЕСИФ/, изисква се публикуване на всички утвърдени насоки и документи, определящи условията за кандидатстване и за изпълнение на одобрените проекти. Референтните разходи са условие за одобряване на заявените за финансиране допустими разходи и съответно са в основата на преценката на оценителната комисия за извършване на редуциране на онази част от тях, която надвишава лимитите. Правилно е преценено от административния съд, че нарушаването на условието за прозрачност на процедурата за подбор, от което зависи оценката на допустимостта на разходите, предмет на инвестицията е основание за отмяна на уведомителното писмо в частите, с които само поради надвишаване на референтните разходи е извършено редуциране на проектобюджета. Правилно съдът е приел, че извършената корекция на разходи по раздел ІІ, т.1, б А от Уведомителното писмо за сумата 37 130,53лв. са разход за изграждане на тристъпална водоочистка, който разход не отговаря на условията за допустимост по раздел 14.2 от Условията за кандидатстване. За този разход е следвало да се представят най- малко три съпоставими и независими оферти, съгласно чл.19, ал.7, т.1 от ПМС вр.с т.1.11 Раздел 14.2 от Условията за кандидатстване. По отношение на корекцията по раздел втори, т.2, б Б разходите в размер на 15 200лв. са редуцирани на основание чл.19, ал.7, т.3 от ПМС и буквавт.20от Раздел21.2 от Условията-дублиране на разходи. Правилен е извода на първоинстанционния съд, че в случая е налице дублиране на разходи. Настоящият състав споделя изложените аргументи от съда в тази насока и на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях. По изложените съображения, настоящия касационен състав счита, че решението като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Разноски не следва да се присъждат, тъй като и двете касационни жалби са неоснователни. Ето защо съдът,