Решение № 6582 от 9.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1769/2012 г.

Решение № 6582 от 9.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1769/2012 г., VI о., докладчик съдията Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Плевен, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно юрисконсулт Елеонора Валентинова Радулова, срещу решение № 730 от 22.12.2011 г. по адм. дело № 972/2011 г. на Административен съд - гр. Плевен.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С посоченото решение Административен съд - гр. Плевен е обявил нищожността на решение № 41 от 19.10.2011 г. на касационния жалбоподател и е решил въпроса по същество като вместо него е обявил нищожността на разпореждане № 915 от 2.09.2011 г. на началника на отдел КПК при РУСО - гр. Плевен, с което е започнато производство по принудително събиране на сумата 1534,47 лв., причинени вреди на държавното обществено осигуряване (ДОО) от отменено експертно решение № 1978 от 21.07.2009 г. на Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК) - гр. Плевен в състав д-р Евгения Гайдарска, д-р Поля Цанова, д-р Георги Крънчев и д-р Петко Димитров. За да постанови този резултат съдът е приел, че цялото ревизионно производство, започнало въз основа на заповед № РД-10-Р-724 от 21.07.2011 г. и завършило с разпореждане № 915 от 02.09.2011 г., е било проведено след изменението на чл. 110, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), в резултат на което след 31.07.2010 г. е отпаднала отговорността за щети на ДОО, причинени от отменени актове на медицинската експертиза.

Доводите в касационната жалба са за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и са основани на аргументите:

1. Вярно е, че от 31.07.2010 г. в чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО е отпаднал текстът "или от отменени актове на медицинската експертиза и др.", но ангажираната с ревизионния акт за начет и издаденото въз основа на него разпореждане е ангажирана имуществената отговорност на членовете на ТЕЛК, защото с отмененото експертно решение са причинили неправомерно извършени осигурителни разходи по смисъла на чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО.

1. А с последващо изменение на чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО (обн., ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г.) отменените актове на медицинската експертиза, по които са извършени неправилни осигурителни разходи, (отново) са основание за съставяне на ревизионни актове за начет, което показвало, че тази отговорност въобще не е отпадала.

Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна.

Според чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО (в редакцията на тази разпоредба до 31.07.2010 г.) контролните органи на Националния осигурителен институт съставят на физическите лица или на юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване, от неправилно извършени осигурителни разходи и от издадени документи с невярно съдържание или от отменени актове на медицинската експертиза и др.

С § 66, т. 3 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения (обн., ДВ, бр. 59 от 31.07.2010 г.) чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО е изменен така: "контролните органи на Националния осигурителен институт съставят на физическите лица или на юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи и от издадени документи с невярно съдържание." Т. е. от първоначалния текст е отпаднал израза "или от отменени актове на медицинската експертиза и др."

С това изменение на чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО е премахната възможността да бъдат съставяни ревизионни актове за начет за причинени на държавното обществено осигуряване щети от отменени актове на медицинската експертиза. Според § 77 от същите преходни и заключителни разпоредби § 66, т. 3 влиза в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник", т. е. от 31.07.2010 г. Поради това на датата 2.09.2011 г., на която са били издадени ревизионен акт за начет № 915 и разпореждане № 915 от същата дата, контролните органи на РУСО и длъжностното лице по чл. 110, ал. 3 КСО не са имали предоставена от закона власт (компетентност) да издават актове с такова съдържание. Затова посоченият ревизионен акт за начет и издаденото въз основа на него разпореждане по чл. 110, ал. 3 КСО са издадени при липса на компетентност по материя. Обстоятелството, че с § 6, т. 23 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2012 г. (обн., ДВ, бр. 100 от 20.12.2011 г.) е възстановена възможността контролните органи на Националния осигурителен институт да съставят ревизионни актове за начет за причинените щети на държавното обществено осигуряване от актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им, не санира сега допуснатия порок - да се издаде разпореждане по чл. 110, ал. 3 КСО при липса на призната от закона възможност за това (т. е. при липса на материална компетентност). Напротив, възстановяването на възможността да бъдат съставяни ревизионни актове за начет за щети на ДОО, причинени от отменени актове на медицинската експертиза, недвусмислено сочи, че за времето от 31.07.2010 г. до 1.01.2012 г. тази възможност не е съществувала поради отмяната й с § 66, т. 3 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения (обн., ДВ, бр. 59 от 31.07.2010 г.). Аргументът, че имуществената отговорност в случая била ангажирана за причинени на ДОО щети от неправилно извършени осигурителни разходи, е превратно упражняване на власт, защото в случая ТЕЛК-Плевен, респ. нейните членове, съвсем не са правили осигурителни разходи, а отмененото тяхно решение е станало причина до отмяната му РУСО - гр. Плевен да извърши такива разходи. Превратното упражняване на власт е също порок, водещ до нищожност на административните актове.

По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на касационния спор е основателно и следва да бъде уважено искането за присъждане на разноски (възнаграждение за един адвокат) в касационното производство, направено с писмената защита от адвокат Камелия Донкова, процесуален представител по пълномощно на ответницата по касационната жалба Евгения Христова Гайдарска. Касационният жалбоподател не е направил възражение за прекомерност (чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 144 АПК).

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,