Решение № 10031 от 24.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4268/2009 г.

Решение № 10031 от 24.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4268/2009 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на д-р Марио Иванов Щилиянов, като директор на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК) - гр. Варна, срещу решение № 26 от 9.01.2009 г., постановено по административно дело № 138/2007 г. по описа на Варненския окръжен съд, Административно отделение, II-ри състав (неправилно в решението е посочено Варненски районен съд) в частта, с която е отменена негова заповед № РД-09-1015/17.08.2006 г. Релевирани са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна - "Варнафарма холдинг" ООД - гр. Варна, представлявано от Светлана Александрова Марешка от гр. Варна, собственик на аптека "Марешки" не е ангажирала становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, за да се произнесе по допустимостта и основателността на касационната жалба, взе предвид следното: Касационната жалба е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Варненския окръжен съд по реда на чл. 145 и сл. от АПК е оспорената от Светлана Александрова Марешка в качеството си на управител и представляващ "Варнафарма холдинг" ООД - гр. Варна (дружество собственик на аптека "Марешки", кв. Чайка, гр. Варна) заповед № РД-09-1015/17.08.2006 г. на и. д. директора на РЗОК - Варна, с която на аптеката са наложени две санкции - финансови неустойки от по 200, 00 лева на основание чл. 37, т. 3, б. "а" от индивидуален договор (ИД) № 03-1033/16.05.2005 г. (неправилно в заповедта е посочена дата 31.01.2005 г.) във връзка с чл. 40 от ИД № 03-1009/30.03.2006 г., за нарушения по чл. 5, ал. 1 и чл. 19, ал. 1 от ИД № 03-1033/16.05.2005 г. С постановеното от Варненския окръжен съд решение е отменена заповед № РД-09-1015/17.08.2006 г. на и. д. директора на РЗОК - Варна, с която на аптека "Марешки" е наложена санкция-финансова неустойка по точка 1 от заповедта за нарушение на чл. 19, ал. 1 от ИД за разликата над сумата в размер на 160, 00 лева до определения със заповедта размер от 200, 00 лева. Със същото решение е отменена и санкцията по точка 2 на заповед № РД-09-1015/17.08.2006 г. за нарушението по чл. 5, ал. 1 от ИД в размер на 200, 00 лева. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че за нарушението по т. 19, ал. 1 от ИД на аптека "Марешки" е наложена санкция над минимално установения размер, без директорът на РЗОК да изложи мотиви за това свое решение. Посочено е, че мотивите създават възможност за адресата на акта да научи по какви съображения административният орган е определил санкцията по размер, а за съда да извърши преценката за законосъобразност. Направен е извод, че след като извършеното нарушение по чл. 19, ал. 1 от ИД е доказано и за същото с чл. 37, ал. 1, т. 3 е предвидена санкция в размер от 160, 00 лв. до 360, 00 лв., то при липсата на мотиви за определяне на финансовата неустойка в размер на 200, 00 лв., който е по-висок от минималния такъв, не следва определянето й над него. Окръжният съд е отменил заповед № ..MTVS: РД-09-1015/17.08.2006 г. на и. д. директора на РЗОК - Варна в частта и по точка 2 като е приел, че не е осъществен визираният фактически състав и не е допуснато нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 3 от ИД № 03-1003/16.05.2005 г. Решението на Варненския окръжен съд е правилно и изводите му като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция. Срещу частта от първоинстанционното решение, с която санкцията по т. 1 от заповедта е редуцирана до минимално установения с чл. 37, ал. 1, т. 3 от ИД размер касаторът не излага доводи и оплаквания за незаконосъобразност. При служебната касационна проверка, направена в съответствие с чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав на ВАС намира, че в тази част обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Срещу обжалваното решение в частта му, с която е отменена т. 2 от заповедта на директора на РЗОК, оплакванията в касационната жалба са неоснователни. Според мотивите на оспорената заповед в частта й по точка 2, аптека "Марешки" е санкционирана за нарушение по чл. 5, ал. 1 от ИД, изразяващо се в изпълнение на рецепта № 6066/28.03.2006 г. с лекарствен продукт Corvitol 50 mg, в количество 30 табл. CF 070 на пациентката Мирка Христова Михайлова с диагноза с МКБ I11. Административният орган е посочил, че преди тази дата на същата пациентка от друга аптека е изпълнена рецепта № 3467/6.03.2006 г. за същия лекарствен продукт и същото количество, от което е направен извод, че аптека "Марешки" не е спазила Указанието за работа с лекарствен списък на НЗОК - РД - 16-2/10.01.2006 г., Раздел I, буква В. 9, т. 2 и Указания за работа с документи за предписване и отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели и с Рецептурна книжка за хронично болния (Приложение № 2), с което е нарушила изискванията на чл. 5, ал. 1 от ИД № 03-1033/16.05.2005 г. с НЗОК. Цитираното Указание за работа с лекарствен списък на НЗОК, в раздел Раздел I, буква В. 9, т. 2 посочва, че магистър фармацевтът не изпълнява рецептата и я връща на приносителя й при установено дублиране на предписанията, установено по рецептурната книжка на хронично болния. В същото Указание - т. Б. 1.6 е посочено, че не се допуска дублиране на предписанията в рамките на срока, за който са предписани лекарствата на повече от три лекарствени продукта за едно заболяване, а според т. Б. 2.7 - при издаването на рецептурни бланки задължително се проследява предходното получаване на лекарствата от задължително здравно осигуреното лице, с цел недопускане на дублиране на предписанията или нарушаване на правилата за предписване на лекарства, утвърдени от НРД 2006 г. Според чл. 39, ал. 4 от НРД-2006 г. и чл. 30, ал. 1 от Наредба № 4 от 15.01.2001 г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти, не е допустимо дублиране на предписанията в рамките на срока, за който са предписани лекарствата като валидността на рецептурната бланка е до 30 календарни дни. От събраните по делото писмени доказателства - рецептурната книжка на хронично болния, разпечатка от данни на аптеката получени при използване на софтуерния продукт и др. съдът е установил, че с издадените от д-р Владимир Бояджиев рецептурни бланки № 3457/20.02.2006 г. и № 6066/28.03.2006 г. на пациентката Мирка Христова Михайлова с диагноза с МКБ I11 е предписан лекарствен продукт Corvitol 50 mg, в количество 30 табл. CF 070. Предписването на лекарствения продукт Corvitol 50 mg, с код НЗОК CF 070 е извършвано в опаковки, необходими за едномесечен курс на лечение с без остатък в края на всеки месец. В създадената примерна схема на посещения ИМП се е съобразил с изписаните до последното предписание количества, както и с факта, че лекарството необходимо за лечението на пациентката Мирка Христова Михайлова ще бъде изчерпано до датата на следващото й посещение. Като е взел предвид условията за предписване и издаване на лекарства от лекарствения списък на НЗОК и е съобразил изпълнението им от страна ИМП и магистъра фармацевт при предписване и снабдяване за ЗЗОЛ с лекарствения продукт съдът правилно е преценил, че не е налице дублиране на предписанията, установени по рецептурната книжка на хронично болния и не са нарушени изискванията за работа при отпускане на лекарствата. При положение, че по рецептурната книжка на хронично болната пациентка не е установено дублиране на предписаното лекарство Corvitol 50 mg в рамките на срока, за който й е отпуснато, магистър фармацевтът от аптека "Марешки" не е имал основание да откаже изпълнението на рецептурна бланка № 6066/28.032006 г. и да я върне на приносителя. Прецизираните в касационната жалба разлики между легалните понятия "валидност на рецепта" и "дублиране на предписанието" не водят до промяна в изводите на съда по приложимите материалноправни норми на НРД-2006 г. и Наредба № 4/2001 г. и на приетите въз основа на тях Указание за работа с лекарствения списък на НЗОК и Указания за работа с документи за предписване и отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели. По изложените съображения Върховният административен съд, шесто отделение намира, че не са налице твърдяните от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и обжалваното решение на Варненския окръжен съд като правилно и обосновано следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение