Решение № 994 от 29.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 26/2009 г.

Решение № 994 от 29.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 26/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Капка Юстиниянова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца И. Й. Б. и по касационна жалба на ответника А п. гр. П. против въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 426 от 24.09.2008 г. по гр. д. № 468/2008 г., с което е оставено в сила решение № 444 от 25.03.2008 г. по гр. д. № 67/2007 г. на Пловдивския окръжен съд, с което П. на Република България е осъдена да заплати на И. Й. Б. сумата 500 лв. представляваща обезщетение за претърпени от него душевни болки и страдания и емоционален срив в резултат на незаконно повдигнатото му обвинение с обвинителен акт от 19.11.2003 г. за престъпление по чл. 387, т. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК за злоупотреба с власт и служебното му положение, с цел да набави за себе си имотна облага при условията на продължавано престъпление, за което престъпление няма постановена срещу ищеца осъдителна присъда, а наказателното производство по НОХ дело № 119/2004 г. на Военен съд гр. П. д. № 529/1999 г. на ПВОП) е било прекратено на основание чл. 239а, ал. 6 НПК, като за разликата над присъдените 500 лв. до пълния претендиран размер 18 000 лв., като неоснователен иска е отхвърлен. Наведени са доводи в подкрепа на оплакването за недопустимост на решението и по същество за неговата неправилност поради нарушаване на материалния закон и необоснованост с искане за обезсилване на решението и прекратяване на производството, респ. отмяна и отхвърляне на иска в уважената му част по касационната жалба на ответника А п. гр. П. и по касационната жалба на ищеца И. Б. уважаване на иска в отхвърлената му част до пълния предявен размер. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид доводите на страните във връзка с подадените касационни жалби и като провери правилността на въззивното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК намира следното: За да уважи иска за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500 лв. решаващият съд е приел, че е осъществен фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ - против ищеца е било повдигнато обвинение за извършени престъпления - злоупотреба с власт и служебно положение с цел да набави за себе си имотна облага при условията на продължавано престъпление по чл. 387, т. 3 във вр. с ал. 1 и чл. 26, ал. 1 НК, за което престъпление няма поставена осъдителна присъда, а наказателното производството е било прекратено на основание чл. 239а, ал. 6 НПК, поради невнасяне на делото обратно в съда в едномесечния срок, върнато на прокуратурата за отстранява на допусната процесуални нарушения. По отношение на размера съдът е съобразил, че с влязло в сила решение по гр. д. № 907/2005 г. на Пловдивския апелативен съд на ищеца му е присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди от водено спрямо него наказателно производство, включително и за времето, когато обвинението е било преквалифицирано за престъпление по посоченото правно основание, по което е предявен настоящия иск и с оглед на преживените от ищеца отрицателни емоции е преценил по справедливост обезщетение за неговата обезвреда в размер на 500 лв. Касационното обжалване е допуснато по процесуалноправния въпрос - включва ли се предмета на спорното материално право по настоящото дело в предмета на спора разреше със силата на присъдено нещо по гр. д. № 907/2005 г. на Пловдивския апелативен съд, потвърдено с решение на Върховния касационен съд по гр. д. № 620/2006 г., по което на ищеца е присъдено обезщетение за неимуществени вреди на същото правно основание - чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, за същия времеви период, т. е. налице ли е обективен идентитет в предмета на спора между двете дела - въпрос относим към допустимостта на обжалваното решение, чието решение предхожда проверката на правилността на решението по съществото на спора. Настоящият съдебен състав намира, че между правото предмет на настоящето дело и правото предмет на силата на присъдено нещо разрешено с влязлото в сила решение по гр. д. № 907/2005 г. на Пловдивския апелативен съд е налице обективно тъждество. По субективното тъждество спор няма, тъй като и двете дела се водят между същите страни. Белезите, които индивидуализират спорното материално субективно право са юридическия факт, от който произтича, съдържание, субекти и правно естество. С решение от 28.02.2006 г. по гр. д. № 907/2005 г. на Пловдивския апелативен съд, потвърдено с решение от 18.07.2007 г. по гр. д. № 620/2006 г. на Върховния касационен съд П. на РБ е била осъдена да заплати на И. Й. Б. 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗОДОВ затова, че по следствено дело № 529/1999 г. ПВОП на 2.11.1999 г. на Б. е била наложена мярка за неотклонение "задържане под стража", изменена впоследствие в мярка "домашен арест" и са му повдигнати обвинения за извършени престъпления - оправдан по обвинението по чл. 339, ал. 1 НК, а по отношение на останалите обвинения за престъпления по чл. 206, чл. 209 , чл. 214 НК, преквалифицирани с постановление от 3.11.2003 г. по сл. дело № 529/1999 г. в престъпление по чл. 387, ал. 3 във вр. с ал. 1 и чл. 26 НК, наказателното производство като краен резултат е било прекратено на основание чл. 239а, ал. 5 НПК за невнасяне на делото в съда с определение от 30.07.2004 г. по ч. н. д. № 255/2003 г. на Пловдивския военен съд, влязло в сила на 27.09.2004 г. Решението по настоящето дело е постановено между същите страни, на същото правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл. 387, ал. 3 във вр. с ал. 1 и чл. 26, ал. 1 НК, производството по което е прекратено на основание чл. 239а, ал. 5 НПК, т. е. претендираното обезщетение произтича от същите юридически факти, предмет на обсъждане и по гр. д. № 907/2005 г. на Пловдивския апелативен съд - действия и бездействия на Пловдивската военно - окръжна п. по сл. дело № 529/1999 г. като периода, през който са били осъществени по двете групи дела е един и същ 2.11.1999 г., когато е определена мярката "задържане под стража" до 27.09.2004 г., когато окончателно производството е било прекратено на основание чл. 239а, ал. 6 НПК. Наличието на пълно обективно (предметно) и субективно (на страните) тъждество между правото предмет на силата на присъдено нещо и правото предмет на настоящето (ново) дело дава основание да се уважи отвода за присъдено нещо на ответника по иска П. на РБ, като се приложи разпоредбата на чл. 299 ГПК за непререшимост на спор, разрешен с влязло в сила решение. Според ал. 2 на чл. 299 ГПК повторно заведеното дело подлежи на прекратяване служебно. Тъй като вече има постановено съдебно решение, като недопустимо същото ще следва да се обезсили. Ищецът ще следва да заплати по сметка на Върховния касационен съд държавна такса 10 лв. (чл. 9а ЗОДОВ). Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.