Решение № 8345 от 10.8.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 76 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ).

Образувано е по касационна жалба на Р. Станиславова от гр. София против Решение 7789 от 19.12.2022 год. постановено по адм. дело 6537/2021 год. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата и против Решение РС-3983-21-050/09.06.2021 год. на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ). Излага съображения за неправилност на съдебното решение поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че в нарушение на чл. 168, ал. 1 от АПК първоинстанционният съд не е извършил цялостна служебна проверка на законосъобразността на акта, не е обсъдил релевираните от жалбоподателката възражения за опорочено участие в производството на член от състава на комисията, който не отговаря на изискванията за заемане на длъжността. Визира липса на доклад по делото от първоинстанционния съд и разпределение на доказателствената тежест между страните като на жалбоподателката не са дадени указания за обстоятелства, за които не сочи доказателства относно нередовност на подадения сигнал до КПКОНПИ. Излага съображения за неправилно прилагане на чл. 53 от ЗПКОНПИ. Твърди, че в случая не е доказано наличието на частен интерес. Вменените на касаторката действия не представляват упражняване на публична функция по заеманата от нея длъжност кмет на район, а са такива осъществявани във връзка с изпълнението на проект Патронажна грижа за възрастни хора и лица с увреждания Компонент 3. По тези и други подробно изложени в жалбата аргументи се иска отмяна на решението и отмяна на административния акт. Претендират се съдебно-деловодни разноски.

Ответникът Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество представлявана от юрисконсулт Мирчева оспорва касационната жалба. Моли за отхвърлянето и и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Съображенията за това са следните:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София - град е Решение РС-3983-21-050 от 09.06.2021 год., с което Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) е

1. установила конфликт на интереси по отношение на Р. Станиславова-кмет на район "Красно село", Столична община и в това и качество лице, заемащо висша публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 32 от ЗПКОНПИ за това, че на 07.05.2020 год. е издала Заповед РКС20-РД09-284/07.05.2020 год., с която се определя за ръководител на проект и РКС20-РД09-285/07.05.2020 год., с която си възлага допълнителни функции и си определя индивидуална часова ставка в свой частен интерес, в нарушение на разпоредбата на чл.58, изр.първо, предл.четвърто от ЗПКОНПИ;

1. Наложила е глоба в размер на 5000 лева на Р. Станиславова на основание чл. 171, ал. 1 от ЗПКОНПИ за осъществен конфликт на интереси по чл. 52 от ЗПКОНПИ за нарушение на разпоредбата на чл.58, изр.първо, предл.четвърто от ЗПКОНПИ извършено в качеството и на кмет на район Красно село, Столична община и лице заемащо висша публична длъжност по чл.6, ал.1, т.32 от ЗПКОНПИ

1. установила конфликт на интереси по отношение на Р. Станиславова-кмет на район "Красно село", Столична община и в това и качество лице, заемащо висша публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 32 от ЗПКОНПИ за това, че на 22.05.2020 год. е издала Заповед РКС20-РД09-296/22.05.2020 год., с която нарежда на себе си да положи извънреден труд в свой частен интерес, в нарушение на разпоредбата на чл.58, изр.първо, предл.четвърто от ЗПКОНПИ;

1. Наложила е глоба в размер на 5000 лева на Р. Станиславова на основание чл. 171, ал. 1 от ЗПКОНПИ за осъществен конфликт на интереси по чл. 52 от ЗПКОНПИ за нарушение на разпоредбата на чл.58, изр.първо, предл.четвърто от ЗПКОНПИ извършено в качеството и на кмет на район Красно село, Столична община и лице заемащо висша публична длъжност по чл.6, ал.1, т.32 от ЗПКОНПИ

1. установила конфликт на интереси по отношение на Р. Станиславова-кмет на район "Красно село", Столична община и в това и качество лице, заемащо висша публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 32 от ЗПКОНПИ за това, че на 05.01.2021 год. е издала Заповед РКС21-РД09-2/05.01.2021 год., с която си възлага допълнителни функции и си определя индивидуална часова ставка в свой частен интерес, в нарушение на разпоредбата на чл.58, изр.първо, предл.четвърто от ЗПКОНПИ;

1. Наложила е глоба в размер на 5000 лева на Р. Станиславова на основание чл. 171, ал. 1 от ЗПКОНПИ за осъществен конфликт на интереси по чл. 52 от ЗПКОНПИ за нарушение на разпоредбата на чл.58, изр.първо, предл.четвърто от ЗПКОНПИ извършено в качеството и на кмет на район Красно село, Столична община и лице заемащо висша публична длъжност по чл.6, ал.1, т.32 от ЗПКОНПИ

1. отнела в полза на Столична община от Р. Станиславова сума в размер на 487, 95 лева представляваща полученото от Р. Станиславова нетно дневно възнаграждение след приспадане на данъци за дати: 07.05.2020 год., 22.05.2020 год. и 05.01.2021 год. поучено от деянията породили конфликт на интереси на основание чл.81, ал.1 от ЗПКОНПИ

1. отнела в полза на Столична община от Р. Станиславова сума в размер на 9981, 46 лева представляваща получената материална облага от Р. Станиславова за периода от 05.2020 год. до 03.2021 год. на основание чл.81, ал.1 от ЗПКОНПИ.

Със същото решение Комисията не установява конфликт на интереси по отношение на Р. Станиславова-кмет на район "Красно село", Столична община и в това и качество лице, заемащо висша публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 32 от ЗПКОНПИ във връзка със подписване на административен договор BG05M9OP001-2.101-0178-C01 и допълнително споразумение 01 към договор BG05M9OP001-2.101-0178-C01 поради липса на частен интерес, както и не установява конфликт на интереси по отношение на Р. Станиславова-кмет на район "Красно село", Столична община и в това и качество лице, заемащо висша публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 32 от ЗПКОНПИ във връзка издаване на заповед РКС21-РД09-64/12.03.2021 год., с която се прекратяват дейностите по проекта, поради липса на частен интерес.

За да отхвърли жалбата срещу оспореното решение първоинстанционният съд е приел, че същото е издадено от материално компетентен орган, в рамките на нормативно регламентираните му правомощия, поради което е валиден акт, постановен в предвидената от закона писмена форма, съдържащ всички изискуеми реквизити по чл. 74, ал. 2 от ЗПКОНПИ и по чл. 59, ал. 2 от АПК. В акта са посочени правните основания за упражненото административно правомощие и релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от органа наличие на конфликт на интереси по смисъла на чл. 58 от ЗПКОНПИ и за разпоредените правни последици. Разпоредбата на чл. 58, изр. първо от ЗПКОНПИ забранява лице заемащо висша публична длъжност да участва в подготовката, обсъждането, приемането, издаването или постановяването на актове, да изпълнява контролни или разследващи функции или да налага санкции в частен интерес при изпълнение на правомощията си по служба. АССГ мотивирано е приел за правилен извода в решението на Комисията, че издавайки процесните три заповеди, с които Станиславова се определя за ръководител на проекта, възлага си допълнителни функции, определя си индивидуална часова ставка и си нарежда да положи извънреден труд, попада под забраната на визираната по-горе правна норма.

Решаващият състав е приел за установени трите кумулативни предпоставки от фактическия състав на конфликта на интереси по смисъла на чл. 52 от ЗПКОНПИ: лице, заемащо висша публична длъжност, наличие на негов частен интерес, както и възможност частният интерес да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. Съгласно чл.53 от ЗПКОНПИ частният интерес е всеки интерес, който води до облага от материален или нематериален характер за лицето заемащо публична длъжност или за свързани с него лица, а съгласно легалната дефиниция за облага това е всеки доход в пари или в имущество, включително придобиване на дялове или акции, както и предоставяне, прехвърляне или отказ от права, получаване на стоки или услуги безплатно или на цени, по-ниски от пазарните, получаване на привилегия или почести, помощ, глас, подкрепа или влияние, предимство, получаване на или обещание за работа, длъжност, дар, награда или обещание за избягване на загуба, отговорност, санкция или друго неблагоприятно събитие. Съдът е обосновал наличието и на трите предпоставки.

Крайният извод на съда, че е извършено нарушение на разпоредбата на чл. 58, изр. първо от ЗПКОНПИ от страна на Р. Станиславова се обосновава от обстоятелството, че конфликт на интереси е налице тогава, когато лицето, заемащо висша публична длъжност е упражнило правомощията си в съответствие с материалноправните предпоставки за тяхното прилагане, но това е станало в негов или на свързано с него лице интерес. Касаторката не е имала право сама да се определя за ръководител на проекта, нито да си определя възнаграждение дори и като се вземе предвид условията, при които е реализиран проекта. Извършвайки тези действия същата се е поставила в конфликт на интереси по смисъла на чл.61 от Регламент 1046/2018 год. и относимото национално законодателство, с което не е изпълнено изискването на т.3.39 от административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG05M90P001-2. 101 "Патронажна грижа за възрастни хора и лица с увреждания Компонент 3" по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014-2020 год. Получените парични суми от Станиславова е следвало да се определят от друг субект, а не от самата нея.

Първоинстанционният съд приема, че правилно за всяко от трите отделни нарушения е наложена глоба от по 5 000 лева, тъй като това е минималния предвиден в закона размер, правилно е постановено отнемане в полза на Столична община на нетното дневно възнаграждение в размер на 487, 95 лева за дните 07.05.2020 год., 22.05.2020 год. и 05.01.2021 год., както и отнемането в полза на държавата на сумата от 9 981, 46 лева представляваща получената материална облага за периода м.май 2020 год. до м. март 2021 год.

Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно посстановено в съответствие с материалния закон и процесуалните правила. Настоящият състав на ВАС, шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд, поради което не намира основание да ги преповтаря на основание чл.221, ал.2 от АПК.

Не се установява твърдяната в касационната жалба необоснованост на съдебното решение на АССГ. Първоинстанционният съд е извършил самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и на доводите на страните, постановил е решението си при изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на материалния закон и процесуалните правила. Правната квалификация на нарушението съответства на установените факти и обстоятелства по случая, които съдът е изследвал задълбочено. Формираното вътрешно убеждение не се отклонява от правилата на формалната и правната логика, а фактическите и правните изводи на съда не са опорочени от грешки и превратно тълкуване в насоки, които не са нормирани от закона.

Неоснователно е възражението относно приложението на чл.61 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18.07.2018 год. Конфликт на интереси възниква тогава, когато лицето заемащо висша публична длъжност има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. Достатъчно е частния интерес да съществува като възможност, за да може да повлияе на упражняването на правомощията на лицето. В конкретния случай безспорно е установено по отношение на Станиславова, както наличието на частен интерес, така и другите две кумулативни предпоставки-лице заемащо висша публична длъжност и упражнени правомощия по служба.

Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за неправилно тълкуване и прилагане на материалноправните норми уреждащи института на конфликта на интереси съгласно ЗПКОНПИ. От фактическа страна не е спорно, че касаторката в качеството и на кмет на район Красно село е издала заповеди, с които се е определила за ръководител на проекта, възложила си е допълнителни функции, определила си е индивидуална часова ставка и е наредила на себе си да положи извънреден труд. В следствие на така издадените заповеди в периода на действие на проекта от Станиславова са предадени 10 броя месечни отчети подписани от лицето в качеството му на ръководител проект, служител и на работодател. С оглед на отчетената работа касаторката е получила сума в размер на 9 981, 46 лева за периода м.май 2020 год. до м.март 2021 год. Правилно първоинстанционният административен съд е приел, че Р. Станиславова е упражнила правомощия по служба в частен интерес обоснован като облага по смисъла на чл. 54 от ЗПКОНПИ. Законът не допуска фактически ситуации, в които дадено лице, заемащо публична длъжност, би могло да повлияе в частен интерес, като по този начин компрометира публичната длъжност, реда и начина, по който се осъществяват функциите, възложени на съответното учреждение или ведомство. Според установената практика на ВАС, дори само възможността съществуващият частен интерес, безспорно установен в настоящия случай, да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на задълженията, води до състояние, което е обществено опасно и укоримо и като такова не следва да бъде допускано. Целта е предотвратяването на съмнения, че лицата, заемащи публични длъжности осъществяват правомощията си на база частен интерес, а не на база на законоустановените критерии.

Неоснователни са изложените в касационната жалба съображения за неправилно прилагане на административнопроцесуалните разпоредби на чл. 71 и чл. 74, ал. 1 от ЗПКОНПИ. Производството за установяване на конфликт на интереси e образувано в сроковете по чл. 73 от ЗПКОНПИ. Изтичането на сроковете по чл. 74, ал. 1 от ЗПКОНПИ не преклудира правомощието на КПКОНПИ да се произнесе с мотивирано писмено решение за установяване на конфликт на интереси по реда на глава осма от закона. Както правилно е приел и първоинстанционният съд липсва изрична законова разпоредба забраняваща извършването на процесуални действия след изтичане на продължения едномесечен срок по чл. 74, ал. 1, изр. 2 от ЗПКОНПИ, както и не съществува съответно изрична забрана предвиждаща прекратяване на административното производство по установяване на конфликт на интереси след изтичането на сроковете по чл. 74, ал. 1 от ЗПКОНПИ (в този смисъл тълкувателно решение 1 от 4.06.2020 г. по т. д. 1/2018 г. на ОСГК на ВКС, относно сроковете в административното производство по чл. 112, ал. 1 и ал. 2 от ЗПКОНПИ). При тази нормативна уредба срокът по чл. 74, ал. 1 от ЗПКОНПИ следва да се разглежда като инструктивен, а не като преклузивен. Извършените процесуални действия не са в нарушение и на общия принцип за разумен срок. От приложените в административната преписка документи се установява, че е налице последователност в административнопроизводствените действия на колективния орган като с оглед законовата възможност с решение от 28.04.2021 год. на КПКОНПИ срокът за произнасяне е удължен с 30 дни на основание чл.74, ал.1 от ЗПКОНПИ. Срокът по чл. 74, ал. 1 от ЗПКОНПИ е инструктивен и неспазването му не се отразява на валидността на приетото решение. Изложените в обратната насока касационни оплаквания са неоснователни. В този смисъл решение 5901 от 05.06.2023 год. постановено по адм.д. 7390/2022 год. по описа на ВАС, VI отд.

Правилно първоинстанционният административен съд е съобразил, че производството е започнало във връзка със сигнал ЦУ01-3983/25.02.2021 год. представляващ докладна записка от ръководител звено Връзки с обществеността, към която са приложени публикации от печатни и електронни медии. Производството пред колективния орган е образувано с решение от 01.03.2021 год., а оспореното пред АССГ решение е издадено на 09.06.2021 год., тоест административното производство е проведено в рамките на три месеца. Съгласно чл. 48, ал. 1 от ЗПКОНПИ, всеки сигнал следва да съдържа: трите имена, единен граждански номер, адрес, телефон, факс и електронен адрес на подателя, ако има такъв; имената на лицето, срещу което се подава сигналът, и заеманата от него висша публична длъжност; конкретни данни за твърдяното нарушение, в т. ч. място и период на извършване на нарушението, описание на деянието и други обстоятелства, при които е било извършено; позоваване на документи или други източници, които съдържат информация, подкрепяща изложеното в сигнала, в т. ч. посочване на данни за лица, които биха могли да потвърдят съобщените данни или да предоставят допълнителна информация; дата на подаване на сигнала; подпис на подателя. Съгласно чл. 48, ал. 2 от ЗПКОНПИ, към сигнала може да се приложат всякакъв вид източници на информация, подкрепящи изложените в него твърдения. В случая сигналът не е анонимен, подаден е под формата на докладна записка съдържаща данни за действия на касаторката свързани вероятно с конфликт на интереси. Тези данни са достатъчни, за да инициират производство за установяване на конфликт на интереси. За КПКОНПИ не е било налице нормативно основание да откаже разглеждането на сигнала под предлог, че данните за твърдяното нарушение не са достатъчно конкретни или вече са известни или да прекрати образуваното административно производство. Не съществува пречка КПКОНПИ да разшири обхвата на проверката за конфликт на интереси и служебно да събере информация свързана с подадения сигнал. На основание чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗПКОНПИ комисията събира, анализира и проверява сведения при или по повод информация за прояви на корупция на лица, заемащи висши публични длъжности. Правомощията на КПКОНПИ не са ограничени в рамките на подадения сигнал и проверката може да установи и други нарушения, относими към неговия предмет. В тази връзка настоящата инстанция намира наведените в тази насока възражения на касаторката за неоснователни.

Неоснователни са развитите в касационната жалба съображения релевиращи необоснованост на извода на Административен съд София - град за установен конфликт на интереси по смисъла на чл. 52 във връзка с чл. 53 и чл. 58 от ЗПКОНПИ. Съгласно чл. 52 от ЗПКОНПИ конфликт на интереси възниква, когато лице заемащо висша публична длъжност има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. Според чл. 53 от ЗПКОНПИ частен е всеки интерес, който води до облага от материален или нематериален характер за лице, заемащо висша публична длъжност, или за свързани с него лица, включително всяко поето задължение. Съгласно чл. 54 от ЗПКОНПИ облага е всеки доход в пари или в имущество, включително придобиване на дялове или акции, както и предоставяне, прехвърляне или отказ от права, получаване на стоки или услуги безплатно или на цени, по-ниски от пазарните, получаване на привилегия или почести, помощ, глас, подкрепа или влияние, предимство, получаване на или обещание за работа, длъжност, дар, награда или обещание за избягване на загуба, отговорност, санкция или друго неблагоприятно събитие.

Съгласно приложимата към процесния случай разпоредба на чл. 58 от ЗПКОНПИ лице заемащо висша публична длъжност, няма право да участва в подготовката, обсъждането, приемането, издаването или постановяването на актове, да изпълнява контролни или разследващи функции или да налага санкции в частен интерес. Такова лице няма право да сключва договори или да извършва други дейности в частен интерес при изпълнение на правомощията или задълженията си по служба. С издаването на заповеди с РКС 20-РД09-284/07.05.2020 год., РКС 20-РД09-296/22.05.2020 год. и РКС 21-РД09-2/05.01.2021 год. касаторката като лице заемащо висша публична длъжност е нарушила забраната по чл. 58, изр. 2-ро, предл. първо от ЗПКОНПИ да извършва други дейности в частен интерес при изпълнение на правомощията или задълженията си по служба, което съгласно чл. 53 от ЗПКОНПИ води до облага от материален или нематериален характер, включително всяко поето задължение. Изложените в касационната жалба възражения, че нито един от служителите на администрацията не е изявил желание да стане ръководител на проекта и че касаторката е действала в качеството на ръководител на проект, а не в качеството си на кмет на района, не променят извода за съществувал частен интерес за лицето, заемащо висша публична длъжност. 3аконът не изисква доказване на факта дали в действителност и как упражнените властнически правомощия са били повлияни от установения частен интерес. Законът не допуска фактически ситуации, в които дадено лице заемащо публична длъжност би могло да повлияе в частен интерес като по този начин компрометира публичната длъжност, реда и начина, по който се осъществяват функциите, възложени на съответното учреждение. Дори само възможността съществуващият частен интерес да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на задълженията води до състояние, което е вредно за обществото и като такова не следва да бъде допускано.

Обжалваното съдебно решение е постановено в съответствие с целта на ЗПКОНПИ формулирана в чл. 2, т. 1, да се защитят интересите на обществото чрез създаване на гаранции, че лицата, заемащи висши публични длъжности изпълняват правомощията или задълженията си честно и почтено при спазване на Конституцията и законите. Обосновано първоинстанционният административен съд е приел, че касаторката с цитираните действия е реализирала облага по смисъла на чл. 54 от ЗПКОНПИ в свой частен интерес.

Неоснователни са и оплакванията за нередовност на провежданите заседания на Комисията в административното производство по издаване на процесното решение, както и относно подписване на решението от страна на член на комисията, за който се твърди, че не отговаря на изискванията на чл.8, ал.4 от ЗПКОНПИ за заемане на длъжността. Видно от доказателствата по делото на заседанията са присъствали изискуемият брой членове на Комисията съгласно приложимия в случая чл. 163 от Правилника за устройството и дейността на КПКОНПИ (Правилника). Протоколите отразяват извършеното гласуване и начина на гласуване на членовете като са подписани от председателя на комисията или от зам.председател с отбелязване за председател. В чл. 5 от Правилника е посочено, че Комисията е колективен орган, който се състои от петима членове - председател, заместник-председател и трима други членове, избрани по ред и за срок, определени в ЗПКОНПИ. Съгласно чл. 163, ал. 1 от Правилника, заседанията на комисията се считат за редовни, ако на тях присъстват най-малко трима от членовете на комисията. В чл. 163, ал. 3 от Правилника е предвидено, че по решение на комисията, с оглед фактическата или правната сложност на преписката в заседанията й може да участва директор от общата или специализираната администрация, а ал. 4 регламентира, че заседанията на комисията се ръководят от председателя, а когато той отсъства, от заместник-председателя. При отсъствие и на заместник-председателя заседанията се ръководят от определен от председателя член на комисията. Не се изключва хипотезата на присъствие както на председателя, така и на заместник - председателя на заседанията на Комисията. Те започват с установяване на необходимия кворум за приемане на решения (чл. 163, ал. 5). Според чл. 163, ал. 6 от Правилника, Комисията се произнася с решения с явно гласуване, взети с мнозинство повече от половината от членовете, като не могат да се делегират правата на отсъстващ член на друг. Решенията по чл. 9, ал. 1, т. 6, 7, 8, 9 и 10 се мотивират. В мотивите се посочват фактите, доказателствата, въз основа на които те са установени, както и направените правни изводи. В чл. 163, ал. 8 от Правилника е предвидено, че решенията на комисията се подписват от всички членове, участвали в гласуването, а съгласно ал. 9 на същия член решенията се считат за взети, след като са подписани от присъстващите членове. Видно от приложения по преписката протокол 1001 от 09.06.2021 год. за приемане на процесното решение същото е прието с 4 гласа "За".

Налага се изводът, че в административното производство по издаване на процесното решение не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, накърняващи в значителна степен правото на защита на касатора и съставляващи основание за незаконосъобразността му. Проведена е процедура по Глава Осма, Раздел V "Установяване на конфликт на интереси" от ЗПКОНПИ. Съгласно чл. 71, ал. 1 от същата, установяването на конфликт на интереси се извършва по сигнал, подаден до Комисията, по решение на Комисията или по искане на лицето, заемащо висша публична длъжност. Съгласно чл. 71, ал. 2 от ЗПКОНПИ, установяване на конфликт на интереси не може да се извършва по анонимен сигнал. Съгласно чл. 72, ал. 1 от ЗПКОНПИ, в производството по установяване на конфликт на интереси Комисията изисква и получава необходимата информация и документи от комисиите по ал. 2, т. 1 и 3, съответно от органа по избора или назначаването. Съгласно чл. 72, ал. 2, т. 3 от ЗПКОНПИ, информацията се изготвя за общинските съветници и кметовете - от постоянна комисия на съответния общински съвет. В чл. 72, ал. 3-4 от ЗПКОНПИ се предвижда, че в производството по установяване на конфликт на интереси Комисията изисква и получава информация от органи на държавна власт, органи на местното самоуправление, както и от юридически и физически лица, а органите и лицата по ал. 1 и 3 са длъжни в 7-дневен срок от получаване на искането да представят необходимата информация и документи. Съгласно чл. 72, ал. 5 от ЗПКОНПИ в производството по установяване на конфликт на интереси се събират доказателства по реда на Административнопроцесуалния кодекс и се изслушва лицето, срещу което е образувано производството. На последното се предоставят за запознаване всички събрани доказателства и му се дава възможност да направи възражение в 7 дневен срок от предоставянето им (чл. 72, ал. 6 от ЗПКОНПИ). Според чл. 72, ал. 7 от ЗПКОНПИ лицето, срещу което е образувано производството може да представи и да посочи нови доказателства, които да се съберат, както и право на адвокатска защита в производствата по този раздел, при спазване на защитата на подалия сигнала по глава седма. Посочените изисквания са били спазени в производството по издаване на процесното решение и не се установяват релевираните в жалбата оплаквания. Касаторката е била надлежно уведомена за образуваното срещу нея производство за установяване на конфликт на интереси, поканена е за изслушване и е била изслушана на заседание на Комисията проведено на 12.05.2021 год. като са и предоставени материалите по преписката и възможност да представя доказателства и да прави искания, от която тя се е възползвала. По преписката е приложено постъпилото след изслушването и възражение ЦУ-01-9874/20.05.2021 год. Правото й на защита е било надлежно и своевременно реализирано в хода на административното производство.

Неправилно е поддържаното в касационната жалба становище за нарушение на административнопроцесуалното правило на чл. 74, ал. 2 от ЗПКОНПИ. Решението за установяване на конфликт на интереси съдържа подробни фактически и правни основания за издаването му. В диспозитивната му част е посочена нарушената разпоредба на раздел II от глава осма на закона - чл. 58, за което е наложена глоба по чл. 171. Съгласно ал. 1 на чл. 171 за нарушение на разпоредба на раздел II от глава осма се налага глоба в размер от 5000 до 10 000 лева като в разглеждания случай глобата за нарушение на визираната разпоредба е определена в минимален размер.

Неоснователни са доводите на касаторката за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с липсата на разпределяне на доказателствената тежест и липсата на конкретен доклад по делото. С разпореждане на съдията-докладчик по адм.д. 6537/2021 год. от 18.11.2021 год. е разпределена доказателствената тежест в процеса като е указано на жалбоподателката, че носи доказателствената тежест за установяване съществуване на фактите и обстоятелствата посочени в жалбата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици като следва да установи наличието на предпоставките и задължението на административния орган за издаване на искания административен акт. В първото по делото открито съдебно заседание съдията-докладчик е докладвал подадената жалба, както и постъпилите преди съдебното заседание молби от оспорващата. Дал е възможност на процесуалните представители на жалбоподателката да се запознаят с приложените по делото доказателства, както и да представят писмени възражения. В следващото съдебно заседание са приети всички представени от процесуалните представители на жалбоподателката доказателства. Всички процесуални действия в хода на разглеждане на делото пред първоинстанционния съд сочат на положени от АССГ максимални усилия за удовлетворяване на доказателствените искания на жалбоподателката с оглед охраняване на правото и на защита.

Възражението на жалбоподателката, че членът на комисията С. Къдрева не отговаря на условията по чл. 8 от ЗПКОНПИ е неоснователно. Възражение, че С. Къдрева не е придобила образователно-квалификационна степен "магистър" е направено и пред първата инстанция. В тази връзка процесуалният представител на оспорващата е представил удостоверение 347/13.04.2018 год. издадено от ректора на Софийския университет, диплома за полувисше образование и диплома за висше образование на С. Къдрева, които са приети от съда с протоколно определение от 16.02.2022 год. Адв.Маламджиев представя документите с оглед направеното твърдение и с цел същите да бъдат приети като доказателство. Други доказателствени искания във връзка с тези документи не са направени. Удостоверение 347 от 13.04.2018 год. има материалната доказателствена сила на официален удостоверителен документ, която не е оборена по съответния законов ред, поради което няма основание да се поставя под съмнение отразеното в него относно придобитата от С. Къдрева образователно-квалификационна степен даваща й правото да бъде избрана за член на КПКОНПИ. С оглед изложеното възражението наведено в касационната жалба се преценява като неоснователно.

По отношение на искането на касаторката да отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейските общности: същото искане е било направено и пред първоинстанционния съд, който с протоколно определение от 08.06.2022 год. е отхвърлил искането. Приел е, че не са налице основания за отправяне на преюдициално запитване, тъй като нито един от поставените въпроси не изисква тълкуване на конкретна разпоредба от договора за присъединяване към ЕС, както и че не се поставя въпрос за валидност или тълкуване на друга разпоредба от производство от право на съюза. Не се твърди наличие на противоречие на приложимо към спора национално право с такова на съюза и не е налице позоваване на неприложимост на национално право, поради факта, че се основава на незаконосъобразна или невалидна разпоредба на правото на ЕС. Отправеното пред настоящата инстанция искане е същото по съдържание като искането направено пред първата инстанция. Същото се преценява като неоснователно като изцяло са поддържат изложените мотиви на АССГ. От друга страна съдът намира, че с оглед процесуалното поведение на касаторката в настоящото производство искането за отправяне на преюдициално запитване е направено с цел затрудняване на производството и спиране на делото, за което няма основание.

Първоинстанционният административен съд е извършил проверка за законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК. Установил е, че оспореният административен акт е издаден при спазване на процесуалноправните и материалноправните предпоставки за законосъобразност. АССГ е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички релевантни факти от значение за спорното право, като е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила. Споделят се изцяло и изводите на първоинстанционния съд, подробно изложени по повод на възраженията на касатора, поради което същите не следва да бъдат повтаряни от настоящата инстанция на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК.

С оглед изхода на спора основателна е и претенцията на ответника по касационната жалба за заплащане на юрисконсултско възнаграждение. В тежест на касаторката следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изречение 1, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,