Решение № 3503 от 4.4.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Гардел ЕООД срещу Решение 1012/10.06.2022 г. на Административен съд (АС) Благоевград постановено по адм. дело 768/2021 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Гардел ЕООД срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2019 г., изх. 02-010-2600/12484 от 04.08.2021 г. (УП изх. 02-010-2600/12484 от 04.08.2021 г.) издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) и дружеството е осъдено да заплати разноски по делото. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че то е неправилно поради противоречието му с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите на съда, че обжалваното уведомително писмо съдържа правни и фактически основания и че е издадено в съответствие с материалния закон. Излага подробни съображения, че административният акт не е мотивиран и съда неправилно е приложил разрешението, дадено в Тълкувателно решение (ТР) 16 от 1975 г. на ОСГК, тъй като счита, че е недопустимо мотивите на акта да бъдат излагани в хода на образуваното съдебно производство в становище, което не е част от административната преписка и с което е направен опит за въвеждане на нови фактически установявания, които не са били извършени в административното производство. За неправилни счита изводите на съда за съответствие на уведомителното писмо с материалния закон. Твърди, че съдът е мотивирал изводите си за правилно приложение на материалния закон вследствие на допълнително представени в съдебното производство съображения на административния орган. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Представя списък на разноските. Касационният жалбоподател се представлява от адв. Табутова. Ответникът по касация Заместник изпълнителният директор на ДФЗ оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Ответникът по касация се представлява от юрк. Христова. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е установил следното от фактическа страна: Гардел ЕООД е подал заявление за подпомагане за кампания 2019 г. с УИН 01/290519/12118 по схеми и мерки подробно описани от съда. При подаване на заявлението е извършена автоматична проверка на декларираните данни, при която са установени площи, за които няма регистрирано правно основание и отделно площи попадащи във физически блокове Трайно неподходящи за подпомагане - неземеделски площи, подробно описани от решаващия съд. Резултатите от автоматичните проверки са връчени на законния представител на дружеството. При проверката на място, възложена със Заповед 392006/24.09.2019 г. и извършена в периода 09.10.2019 14.10.2019 г., за която дружеството било уведомено на 07.10.2019 г. е изготвен доклад, връчен на Гардел ООД с уведомително писмо изх. 01-222-2600/989 от 26.10.2019 г. на началник отдел на Регионален технически инспекторат към Областна дирекция на Държавен фонд Земеделие- гр. София. Решаващият съд е описал отразеното в доклада. На 04.08.2021 г. заместник изпълнителният директор на ДФЗ е издал оспореното Уведомително писмо изх. 02-010-2600/12484. При така установеното от фактическа страна съдът е приел от правна страна, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган, като в тази връзка се е позовал на Заповед 03-РД/2891/16.06.2021 година на изпълнителния директор на ДФЗ и разпоредбите на чл. 20а, ал.4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 10б, ал. 1 от Наредба 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявление по схеми и мерки за подпомагане. Приел е, че при издаването на уведомителното писмо не е допуснато нарушение на изискването за форма на административния акт. В тази връзка е посочил, че уведомителното писмо е формата за произнасяне по подадено заявление за подпомагане по схемите и мерките на ОСП, като изложените съображения за недопустимост на заявените площи (колона 2 и поясненията на стр. 2), доразвити в изпратеното с придружителното писмо до съда становище на издателя му - изх. 02-010-2600/12484 от 05.10.2021 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, съставляват мотивите по чл. 59, ал. 2 АПК. Подробно е посочил, какво се установява от становището на заместник изпълнителният директор на ДФЗ при извършените автоматизирани проверки и проверки на място са установени площи, за които не е регистрирано правно основание съгласно чл. 41, ал. 3 ЗПЗП и недопустими площи, които са и правно основание за отказ за подпомагане чл. 41, ал. 9 вр. чл. 43, ал. 3 и чл. 43, ал. 3, т. 4 и 8 ЗПЗП. Позовавайки се на ТР 16/31.03.1976 г. на ОСГК на ВС е приел, че оспорването по чл. 146, т. 2 АПК е неоснователно. Изложил е съображения, че становището съдържа фактическите основания за определяне на допустими/недопустими площи за подпомагане, същото е изпратено с административната преписка и дружеството е имало възможност да се запознае с него. Приел е, че уведомителното писмо е издадено при спазване на административнопроизводствените правила и не са налице основанията по чл. 146, т. 3 от АПК за неговата отмяна. Посочил е, че при подаване на заявлението е извършена автоматична проверка съгласно установените изисквания, при която е регистрирана грешка за ползване на имоти без правно основание , както и грешка за площи, попадащи извън площите, подходящи за подпомагане, за които несъответствия законният представител на дружеството е бил уведомен. Приел е, че уведомителното писмо е издадено при съобразяване на приложимото материално право. В тази връзка е посочил, че за част от декларираните земеделски площи е установено, че не отговарят на критериите за допустими за подпомагане площи по чл. 10, ал. 2 от Наредба 2/26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, като в настоящия случай било установено още при автоматичната проверка, потвърдено при проверката на място, че БЗС-та 05760-876-3-1; 24832-5-1-1 и 69239-16-1-1 са заети от дървета, храсти, скали, скални участъци, ерозирали и оголени терени, повече от допустимите по чл. 8, ал. 2, т. 1 и 2 от Наредба 2/26.03.2018 г., поради което са изцяло недопустими за подпомагане. Посочил е, че не е спазено и изискването на чл. 41, ал. 3 ЗПЗП, съгласно което земеделските земи, включени в заявлението за подпомагане, към 31 май на съответната календарна година да са на разположение на земеделския стопанин съгласно чл. 36, параграф 5 от Регламент (ЕС) 1307/2013, което се удостоверява с правно основание за ползване, регистрирано по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Неспазване на разпоредбата е отчетено като грешка още при автоматичната проверка на декларираните данни от дружеството. Поради това и съгласно разпоредбата на чл. 19, параграф 2 от Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014, законосъобразно ДФЗ с уведомителното писмо е постановил отказ за изплащане на помощ по мерки СЕПП, СПП, ЗДП, подмярка 13.1/НР 1 и СП (основна) по подаденото от дружеството заявление, както и наложените санкции по тях. Решението е неправилно. Решаващият съд правилно е приел, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган, както и че е издадено в писмена форма. Неправилно е приел, че писмото е мотивирано, като са посочени фактическите и правни основания за издаването му. В писмото са посочени само заявените мерки и схеми за подпомагане. Относно фактическите обяснения за съдържанието на отделните колони в таблиците, с приложимите за отделните констатации правни норми, следва да се посочи, че уведомителното писмо съдържа две таблици озаглавени: Таблица 1: Оторизирани суми (в лева) и Таблица 2: Извършени плащания (в лева), като от посоченото в таблиците и поясненията към тях въобще не може да се направят ясни и категорични изводи, при посочените като искани от Гардел ООД суми, защо (на какво основание) са извършени намаления на така поисканите суми. Отчитайки ТР 16/1975г. на ОСГК на ВС решаващият съд е посочил е, че в конкретния случай административният орган е изложил и допълнително мотиви в становище изх. 02-010-2600/12484 от 05.10.2021г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, изготвено по повод подадената жалба. Поради това е приел, че административният акт следва да се приеме за надлежно мотивиран. Посочил е още, че фактическите и правни основания за издаване на оспореното уведомително писмо са посочени в административната преписка, именно в доклада за извършената проверка на място и в резултатите от извършените автоматични проверки, описани в документ, озаглавен Резултати от автоматична проверка на въведените данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2019. Видно от посоченото в самата бланка автоматичните проверки се извършват въз основа на наличните към момента на извършването им данни и не представляват административни проверки по смисъла на чл. 37 ЗПЗП. Самите земеделски стопани в бланките декларират, че са запознати с това обстоятелство. Съгласно чл. 10а, ал. 3 от Наредба 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания автоматичните проверки по ал. 1 се извършват въз основа наличните към момента на извършването им данни в ИСАК и не представляват административни проверки по смисъла на чл. 37 от ЗПЗП. Поради това уведомяването на лицето за грешки при извършените автоматични проверки на въведените данни при подаване на заявлението, не може да се приеме за уведомяване за причините за постановения отказ и за мотиви на постановения административен акт. Представените протоколи за извършена проверка на място и други документи, във връзка с извършената проверката нямат характер на мотиви на административния акт, още повече, че в писмото липсва препращане към който и да е индивидуално определен протокол с номер, дата и съставител, за да се приеме, че констатираните в тези протоколи факти са възприети от органа - издател на акта и същите са фактическите основания за отказа за подпомагане. В уведомителното писмо липсват фактически и правни основания за неговото издаване по смисъла на чл. 59, ал. 2 АПК. В оспорения акт под двете таблици, по колони следват обяснения на отделните понятия и начина на формиране на отделните суми, ведно с основанията за наложените санкции. Липсват обаче конкретни факти и правно основание, въз основа на което са намалени сумите за подпомагане по всяка мярка/схема, по която е кандидатствал заявителят Гардел ЕООД. От поясненията под таблица 1, конкретно за колона 3 Намаления, същите не могат да се изведат, доколкото визират множество различни хипотези и при липсата на конкретно посочени факти, относими към подаденото заявление за подпомагане, не може да се прецени коя от визираните в поясненията хипотези органът е приел, че е налице. Множеството правни основания, съдържащи се бланкетно във всяко уведомително писмо издавано от ответника, не представляват конкретно правно основание, на което е постановен конкретния отказ спрямо конкретния адресат. Актът съдържа изключително оскъдни и бланкетни мотиви, които по никакъв начин не позволяват да се направят ясни и категорични изводи, при посочените като искани от Гардел ООД суми, защо и как е достигнато до извода, че на същите следва да бъдат направени посочените конкретни намаления. Съгласно ТР 16 от 1975 г. на ОСГК, на което се е позовал и административният съд, мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в съпроводителното писмо или в друг документ, най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган, ако изхожда от същия административен орган, който е издал акта. Липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният административен орган е потвърдил мотивирано акта. В случая конкретни съображения обаче за постановения отказ не се намират в нито един от посочените в тълкувателното решение видове документи. Към съпроводителното писмо за изпращане на жалбата и административната преписка в съда е приложено становище изх. 02-02-010-2600/12484 от 05.10.2021 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ. Становището изхожда от издателя на оспорения административен акт, но то не може да санира липсата на мотиви в първоначалния административен акт, защото не е в процедура по обжалване пред по-горестоящия административен орган. Неправилно решаващият съд е приел, позовавайки се на цитираното ТР, че с оглед на това становище административният акт следва да се приеме за надлежно мотивиран. Допълнително изложени мотиви, след издаване на акта, трябва да се доведат до знанието на адресата, което подпомага страната в избора на защитните средства и проверката за законосъобразност на акта. Излагането на мотиви към акта едва след сезирането на съда с жалба, както е в процесния случай, не може да се приеме, че изпълнява изискването за мотивираност на акта. Налице е съществено нарушение на правилата по мотивиране на уведомителното писмо, което е препятствало жалбоподателя да организира защитата си. В този смисъл Решение 10244 от 14.11.2022 г. на ВАС по адм. д. 2528/2022 г., Решение 972 от 30.01.2023 г. на ВАС по адм. д. 5715/2022 г По изложените съображения обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно и следва да се отмени. Делото е изяснено от фактическа страна. Обжалваното уведомително писмо, като постановено в нарушение на изискванията за форма, следва да се отмени и преписката да се изпрати на административния орган за ново произнасяне в съответствие с мотивите на настоящото решение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК, Върховният административен съд, пето отделение