Решение № 12771 от 16.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13422/2011 г.

Решение № 12771 от 16.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13422/2011 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е образувано по жалба на Михаил Георгиев Гушански от с. Дяково, област Кюстендил, като наследник на Георги Зафиров Гушански - б. ж. на с. Дяково, съгласно удостоверение за наследници № 195 от 21.09.2011 г., против Решение № 686 на Министерския съвет на Република България от 13.09.2011 г., обн. в ДВ, бр. 72 от 16.09.2011 г., за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Автомагистрала "Струма", Лот 1, от км 305+220,53 до км 322+000" на територията на област Перник и област Кюстендил. Жалбоподателят обжалва административното решение в частта относно определеното обезщетение за отчуждената част от 2,073 дка от имот № 122002, целият с площ 4 дка, и за отчуждената част от 2,771 дка от имот № 125001, целият с площ 2.000 дка, и двата намиращи се в землището на с. Дяково, община Дупница, област Кюстендил. Жалбоподателят поддържа, че определената цена като обезщетение за отчуждената част от наследствените му имоти е занижена и не съответства на пазарните цени с оглед обстоятелството, че се касае за овощни градини. С жалбата моли допускане на съдебна експертиза. Ответникът по жалбата - Министерският съвет, и заинтересованите страни поддържат становище, че оценката на дължимото обезщетение е определена от административния орган в съответствие с разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗДС. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав на основание проверката по чл. 159 АПК за допустимостта на жалбата приема, че жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС, поради което е допустима, като разгледана по същество, е частично основателна по следните съображения: В процедурата по чл. 34а във вр. с чл. 33 и 34б ЗДС с Решение № 686 на Министерския съвет от 13.09.2011 г. са били отчуждени части от посочените по-горе имоти, намиращи се в землището на с. Дяково, община Дупница, област Кюстендил - собственост на жалбоподателя като наследник на Георги Зафиров Гушански - б. ж. на с. Дяково. Към делото са представени доказателства, събрани редовно в производството пред административния орган, които на основание чл. 171, ал. 3 АПК имат доказателствена сила и пред съда, включително и оценка на отчуждената част от поземления имот с възложител Агенция "Пътна инфраструктура" и с дата на възлагане на оценката 4.08.2011 г. Оценката е изготвена по метода, визиран в разпоредбата на чл. 32, ал. 3, т. 2 ЗДС - по Наредбата за условията и реда за определяне на текущи пазарни цени на земеделските земи. В оценката са отразени условията и методиката, при които е направена оценката от оценителя, като е приложена и таблица, по която е определена "крайна оценка" на отчуждените имоти в землището на с. Дяково с посочена обща площ на отнемане, като е посочена общата площ на отчуждаване и съответно нейната обща оценка, като оценката на отчуждените части от имотите - собственост на жалбоподателя, възлиза на 352 лв. за имот № 122002 и на 471 лв. за имот № 125001. По искане на жалбоподателя бе назначено вещо лице, което съответства на изискванията за "оценител на имоти", посочени в § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС. Същото е представило съдебно-оценителна експертиза, в която е посочено, че не са установени в съответната служба по вписванията извършени сделки за подобни на отчуждения имот и определянето на равностойно парично обезщетение по смисъла на чл. 32, ал. 2 от ЗДС и § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС е недопустимо. Използваният от вещото лице метод за оценката е този, определен в разпоредбата на чл. 32, ал. 3, т. 2 ЗДС, а именно по Наредбата за определяне на цени на земеделските земи и Наредбата за базисните цени на трайните насаждения, тъй като отчужденият имот е земеделска земя. При оценката на отчуждената част от имота вещото лице се е съобразило с категорията земя, прилагайки коефициенти за площ на имота и за отстояние до строителните граници на населеното място, отстояние от основни пазари и др. Вещото лице е оценило стойността на отчуждените части от недвижимите имоти в два варианта: в първия вариант е изчислена стойността на отчуждения имот като земеделска земя, а във втория - стойността на земята плюс трайните насаждения върху нея. Съдът възприема втория вариант от заключението на вещото лице, което е обективно и изготвено в съответствие с метода, посочен в разпоредбата на чл. 32, ал. 3, т. 2 ЗДС и § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС. Освен това следва да се посочи, че в Решение № 686 на МС на РБ от 2011 г. е посочено изрично, че предмет на отчуждаване са имоти с характер на овощни насаждения. При тази фактическа обстановка в тежест на административния орган е задължението да докаже, какви именно и какъв брой насаждения са били одържавени. След като това не е сторено по делото, явно следва да се възприеме направеното изчисление от оценителната експертиза, което е направено при съобразяване с изискванията на чл. 1, ал. 1 от Наредбата за базисните цени на трайните насаждения. По изложените съображения оценката на дължимото парично обезщетение за отчуждените части за имотите следва да се увеличи на 7478 лв. за първия имот и на 10 029 лв. - за втория. По делото са представени доказателства за направени от жалбоподателя разходи за възнаграждение на вещото лице в размер на 200 лв., които с оглед изхода на спора следва да бъдат заплатени на жалбоподателя от администрацията на Министерския съвет. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,