Решение № 12750 от 28.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16090/2013 г.

Решение № 12750 от 28.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16090/2013 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на ЕТ "Илия Тенев - ТИЛ - 2" гр. Хасково, ул. "Св. св. Кирил и Методий" № 78А, представляван от Илия Тянков Тенев, чрез адв. Б. Захариев, против Решение № 2341/29.10.2013 г. на Пловдивски административен съд по адм. д. № 3726/2012 г., с което е отхвърлена жалбата на търговеца против Ревизионен акт /РА/ № 261202171/9.08.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, ИРМ гр. Хасково, потвърден в обжалваната част с Решение № 1401 от 5.11.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя за данъчни периоди м. 01, 04, 06, 07 и 12.2007 и м. 06 и м. 08.2008 г. е отказан данъчен кредит общо в размер на 76 537,49 лв. и са начислени съответните лихви по фактури на "Димов - 36" ЕООД с предмет "дърва за огрев" и на "Джей Ем Груп" ЕООД с предмет "пшеница". В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необсъждане на събраните доказателства относно реалността на доставките в тяхната съвкупност. В решението липсват мотиви относно значението на доказаната последваща реализация на предмета на процесните фактури в дейността на ревизираното лице, включително и относно експертното заключение по същия въпрос. Съдът не е съобразил липсата на доказателства за доставки от вида на процесните от други доставчици и установеното, че отглеждането на птици за процесните периоди би било невъзможно без дърва за огрев и пшеница. Необосновани са изводите на съда относно липсата на кадрова и техническа обезпеченост на доставчика "Джей Ем Груп" ЕООД при наличието на РА на доставчика, където е описан предмет на дейност, включващ търговия със зърно и с резултат ДДС за възстановяване за данъчни периоди 01. - 06.2007 г. 304 616,50 лв. Съдът напълно е игнорирал всички, представени още в ревизионното производство писмени доказателства, обсъждайки единствено заключенията на съдебно-счетоводната експертиза. Единствено въз основа на несъответствия в транспортните документи, съдът е приел, че предаването на стоките не е осъществено. По доставките на "Димов" - 36" ЕООД отказът на данъчен кредит бил потвърден единствено поради недоказан произход на стоката. Не била съобразена и съдебна практика на Върховния административен съд, цитирана подробно. Иска се отмяна на съдебното решение и отмяна на РА, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по жалбата - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. Дамянова, оспорва жалбата по съображения в писмено становище. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество-основателна, поради следното: Спорна пред първоинстанционния съд е била реалността на доставките на дърва за огрев и пшеница по фактурите на посочените доставчици за съответните данъчни периоди, като първа предпоставка за признаване на данъчен кредит на ревизираното лице-получател по фактурите. За да отхвърли жалбата на ревизираното лице, първоинстанционният съд със съвсем пестеливи мотиви по съществото на спора е приел, че предаването на родово-определената стока по фактурите не е доказано, съответно не е доказано прехвърлянето на правото на собственост върху нея и фактурите, по които се претендира данъчен кредит не отразяват действително осъществени облагаеми доставки поради което претендираното право е отказано законосъобразно. Основателно в касационната жалба се твърди, че тези изводи са направени без съвкупна преценка на представените още в ревизионното производство доказателства за транспортиране на стоката, както и на съдебните експертизи за последващата реализация на предмета на доставките чрез влагане в производството на ревизираното лице. Приетите от първоинстанционния съд без оспорване заключения на съдебно-счетоводна и съдебно-стокова експертиза категорично са установили, че стойността на предмета на процесните доставки е включена в себестойността на произведената от ревизираното лице продукция, а също и че тя не би могла да бъде произведена без използването на процесните родово-определени стоки. Тези констатации на неоспорените експертизи са останали изцяло без коментар в първоинстанционния съдебен акт, а те са относими към спорния въпрос - за реалността на доставките на стоки, определени по своя род, при липса на констатации в РА за получаване от РЛ на такива стоки от други доставчици. Мотивите на съда, че липсват доказателства за предаването и транспортирането на процесната пшеница се основават на липса на записване на прекия доставчик "Джей Ем Груп" ЕООД като изпращач на стоката в представените от превозвачите ЕТ "Петър Крушков" и "Бул Маш Рум" ЕООД товарителници. В тази връзка изобщо не са обсъдени представените още в ревизионното производство доказателства, че превозвачите са се задължили да превозят товара от посочени от посредника "Джей Ем Груп" ЕООД складови бази до складовите бази за съхранение на възложителя-ревизираното лице. Не са обсъдени и писма на превозвача "Бул Маш Рум" ЕООД до ревизираното лице за допуснати технически грешки относно наименованието на получателя по представени товарителници във връзка с превоза на процесните фактури. Първоинстанционният съд е следвало да изясни твърденията на ревизираното лице за начина на транспортиране на пшеницата-от коя база, с посредничеството на кой превозвач до кой склад е превозвано зърното и конкретно /включително и с помощта на експертиза/ да обсъди доказателственото значение на представените към фактурите складови разписки, кантарни бележки, товарителници и пътни листа и евентуалното наличие на връзка между тях. Аналогично, относно доставките на дърва за огрев, съдът е приел че предаването на стоката не е доказано единствено поради реквизитите на превозните билети, където за получател е вписано името на физическо лице. Без обсъждане са останали позволителните за сеч и транспортиране, а и не е ясно кое обосновава фактическите изводи на съда относно доказания обем на предадени дърва. Изложеното представлява съществено нарушение на процесуалните правила при постановяване на първоинстанционния съдебен акт и пречи на ефективния касационен контрол върху него, което налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,