Решение № 10248 от 8.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15918/2010 г.

Решение № 10248 от 8.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15918/2010 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Пауър Плюс" ЕООД - гр. София, представлявано от управителя Станимир Диамандиев, против решение № 2954 от 30.09.2010 г., постановено по адм. дело № 6194 от 2009 г. по описа на Административния съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт (РА) № 20085184 от 11.02.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение 1050 от 31.07.2009 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София, при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат подробни съображения, обосноваващи посочените касационни основания. Касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да бъде отменен РА в обжалваните части. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. София, чрез процесуалния си представител - юрк. Гърбелова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Излага подробни съображения за правилност на решението и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата, наведените в нея касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: За яснота и избягване на повторения следва да се има предвид, че навсякъде в мотивите на решението по-долу са цитирани разпоредбите на ЗДДС, обн., ДВ, бр. 153 от 1998 г., с последващи изменения и допълнения, отм. с ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., които са били приложими към ревизираните периоди. С обжалваното решение на Административния съд - София-град, е отхвърлена жалбата на "Пауър Плюс" ЕООД против РА № 20085184 от 11.02.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение 1050 от 31.07.2009 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София, при ЦУ на НАП. Жалбоподателят е осъден да заплати на дирекцията сумата 2848 лв., представляваща разноски по делото. За да постанови това решение, съдът е приел, че обжалваният пред него акт е издаден от компетентен орган - от лице, участвало в производството, и не е налице твърдяното нарушение на чл. 119 ДОПК, тъй като няма изрична забрана в закона лице, участвало в ревизионното производство, да не може да издаде РА. По отношение на възражението за липса на мотиви в акта е посочил, че такива мотиви са изложени от страна на органа в РА и са обсъдени направените от лицето възражения. По отношение на материалната законосъобразност на акта съдът е посочил, че са правилни изложените от решаващия орган доводи за липса на реална доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС, след като прекият доставчик не притежава материална, техническа и кадрова обезпеченост да извърши фактурираните СМР. Изложени са съображения и относно липсата на такава обезпеченост и при предходните доставчици, като в тази връзка съдът е обсъдил и назначената по делото съдебно-техническа експертиза. Съдът е приел, че независимо от това, че вещото лице е установило някакви обекти, по делото не са представени доказателства как, кога и по-какъв начин са извършени тези строително-монтажни работи. По делото няма представени договори, протоколи и други документи във връзка с възникналите взаимоотношения по повод изпълнението на услугите от подизпълнителите към прекия доставчик "Син 2004" ЕООД. Макар и да има реално отразяване на доставките и плащане по тях, съдът е посочил, че не винаги наличието на фактури и тяхното счетоводно отразяване означава наличие и на доставка. По тези съображение е отхвърлил жалбата срещу акта. Така постановеното решение е законосъобразно. Правилно съдът е приел, че липсва нарушаване на процесуални норми на ДОПК при издаването на оспорения РА. Приложимият процесуален закон - ДОПК, в чл. 119, ал. 2 регламентира задължение за органа, възложил ревизията, да определи със заповед компетентния орган по приходите, който да издаде РА. Нито в чл. 119 ДОПК, нито пък в чл. 117 от ДОПК, отнасящ се до съставянето на ревизионния доклад, изрично е регламентирана забрана от законодателя едно и също лице да участва в ревизията и да изготви ревизионния доклад и да издаде РА. От липсата на такава изрична забрана пък следва, че е предоставена преценка на органа, възложил ревизията, както да определи издателя на РА, вкл. измежду лицата, извършили данъчна ревизия, така и да оправомощи друго лице по чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП. Другото процесуално нарушение, допуснато от съда, което се сочи в касационната жалба, е относно неспазване на срока при издаване на РА по чл. 119, ал. 3 ДОПК. Върховният административен съд приема в своята константна практика, че дори и в случаите, когато не е спазена посочената правна норма и не е спазен срокът, това нарушение не е самостоятелно основание, което да води до незаконосъобразност и отмяна на ревизионния акт. В такива случаи не се приема, че ревизията на посоченото основание се опорочава до нейната недействителност, а само не се кредитират и ценят доказателствата, събрани извън указания срок. В процесния случай такова нарушение не е допуснато. Ревизионният доклад и ревизионният акт съдържат необходимите реквизити съгласно чл. 117 и чл. 120 ДОПК. Неоснователно е и възражението за нарушение на материалния закон. Решението е постановено при правилно прилагане на материалния закон и е обосновано. Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по спора, изследвал е, респективно обстойно е обсъдил, всички релевантни за спора обстоятелства и факти и е изложил мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя. Въз основа на правилно тълкуване на относимите за конкретния случай правни норми решаващият съд е обосновал законосъобразен краен извод, а именно, че оспореният пред него акт е законосъобразен, постановен при правилно прилагане на материалния закон и при спазване на процесуалните правила. Този извод на съда по никакъв начин не се опровергава и от изложеното в касационната жалба. Съдът правилно е приел, че по делото липсват доказателства за реалност на извършените СМР, който факт е следвало да бъде доказан от жалбоподателя. Въпреки че при действието на ДОПК не съществува обща презумпция за вярност на фактическите констатации в РА в производството по обжалването му, по подобие на разпоредбата на чл. 108, ал. 8 ДПК (отм.), то от това не следва, че органите по приходите следва да докажат всички релевантни факти и обстоятелства по спора. Приложение намира общият принцип за разпределение на доказателствената тежест, според който всяка страна следва да докаже фактите, от чието настъпване черпи изгодни за себе си правни последици. В този смисъл данъчният субект, който претендира право на приспадане на данъчен кредит, следва да докаже изпълнението на всички положителни предпоставки за признаване на това право, предвидени в ЗДДС, както и липсата на отрицателните предпоставки по чл. 65, ал. 4 ЗДДС. Наред с това съдът не е задължен да дава указания на страните във връзка с това какъв е спорният предмет по делото, след като същият е въведен със самия ревизионен акт и от съдържанието на подадените против него жалби е видно, че ревизираното лице е наясно със спорните факти и обстоятелства. Спорът по настоящото дело е свързан с отговора на въпроса дали процесните СМР са извършени от издателя на фактурите "Син 2004" ЕООД чрез негови кадрови и технически ресурси или чрез подизпълнители. Наличието на реално осъществена доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС е предвидено като изискване за възникване на право на данъчен кредит в разпоредбата на чл. 63 ЗДДС, съдържаща легалното определение, според което данъчен кредит е сумата от начислен данък по този закон на регистрирано лице за получена от него стока или услуга по облагаема доставка, която лицето има право да приспадне. Според чл. 32 ЗДДС облагаеми доставки са всички доставки на стоки и услуги, когато са извършени от данъчнозадължено лице и с място на изпълнение на територията на страната, а данъчно събитие по чл. 24 ЗДДС представлява доставката на стоки или услуги. Следователно наличието на реално осъществена доставка е предпоставка за възникване на право на данъчен кредит и изпълнението й следва да бъде проверено, за да бъде направена преценка дали ревизираният субект има право на приспадане на данъчния кредит, който е декларирал в подадената справка-декларация. За да възникне право на приспадане на данъчен кредит, следва предвидените в закона изисквания да са изпълнени по отношение на конкретната доставка и посочените страни по доставката, т. е. не е достатъчно услугите по принцип да са извършени, а е необходимо да са извършени именно от лицето, посочено като доставчик в издадените данъчни фактури. В случая не се спори, че строително-монтажните работи, за които са издадени процесните фактури, са обективно извършени и съществуват, като спорът е относно това дали те са извършени от издателя на фактурите или от поддоставчиците, които той сочи. Такива доказателства по делото не са представени, включително и при обжалването на РА по административен и съдебен ред. Поради това е останало недоказано дали предходните доставчици, които според твърденията на прекия доставчик са изпълнили процесните доставки, са имали кадрова обезпеченост (с наети по трудов или граждански договор лица, притежаващи съответната компетентност) и техническа обезпеченост (с машини, инструменти, съоръжения и др.) да изпълнят въпросните СМР. Без доказването на тези релевантни факти и обстоятелства не може да бъде направен извод за обективно осъществяване на доставките, тъй като издадените фактури като първични счетоводни документи и подписаните протоколи не се ползват с материална доказателствена сила относно удостоверените с тях факти и обстоятелства. По изложените съображения настоящият състав намира, че не е доказано реалното осъществяване на доставки от "Син 2004" ЕООД по издадените от него фактури към "Пауър Плюс" ЕООД, поради което правилно с обжалвания РА не е признато право на данъчен кредит. Освен това, за да се признае право на данъчен кредит, следва да се докаже, че са изпълнени всички предпоставки по отношение на лицата, които са посочени като доставчик и получател по фактурата, включително и осъществяването на самата доставка. Фактът, че по принцип са осъществени СМР, които са посочени като предмет на доставките в процесните фактури, не може сам по себе си да обуслови възникване на право на данъчен кредит. Това право не може да бъде обусловено и от направените заплащания по фактурите. От значение е и това, че в производството по обжалване на РА не са представени документи във връзка с този доставчик. Вещото лице по съдебната експертиза също не е установило релевантни факти и обстоятелства, тъй като не е осъществило контакт с доставчика. Предвид това, освен че не е доказано дали доставките са реално осъществени, не е доказано също и дали ДДС по тях е начислен от доставчика по реда на чл. 55, ал. 6 ЗДДС. Налице е обстоятелство и по чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС и правилно с РА е отказано правото на данъчен кредит по процесните фактури. По всички тези съображения и тъй като не се установиха касационните основания за отмяна, следва решението като правилно и обосновано да се остави в сила. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция. Ответната страна е представлява от юрисконсулт, но следващото й се юрисконсултско възнаграждение вече е присъдено с първоинстанционното решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,