Решение № 4797 от 28.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3272/2015 г.

Решение № 4797 от 28.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3272/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Емилия Миткова Производството по делото е по реда на чл. 237 - чл. 244 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на ЕТ "Изотекс-1-Пламен Тодоров", подадена чрез адв. Г. Богданов и В. Дундов, за отмяна на влязло в сила решение № 13765/18.11.2014 г., постановено по адм. дело № 2329/2014 г. на Върховен административен съд, осмо отделение, с което е оставено в сила Решение № 631 от 18.12.2013 г., постановено от Административен съд Велико Търново по адм. дело № 439 по описа на същия съд за 2013 г., с което е отхвърлена жалбата на търговеца против Ревизионен акт № 06/12020001/28.12.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден по административен ред с Решение № 155/2.04.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" Велико Търново при ЦУ на НАП. Искането за отмяна на влязлото в сила съдебно решение е на основание чл. 239, т. 1 от АПК. Твърди се, че решения на Съда на Европейския съюз /СЕС/ по дело № С-285/11 - "Боник" ЕООД, дело № С-642/11 - "Стройтранс" ЕООД и дело № С-643/11 - "ЛВК-56" ЕООД, представляват нови обстоятелства, от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Претендира се отмяна на влезлото в сила решение. Ответникът по искането - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. Търново, при ЦУ на НАП, с писмени възражения, оспорва искането и моли да бъде отхвърлено. Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, първа колегия, намира молба за отмяна за процесуално допустима - подадена е от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 от АПК - за която съдебният акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 240, ал. 1, предложение второ от АПК, а разгледана по същество за неоснователна. Основанието по чл. 239, т. 1 от АПК изисква да са открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Касае се за непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. С цитираната разпоредба се охранява интереса на страната от такава неправилност на решението, която се дължи на невиновна обективна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото. Под "обстоятелства" законът разбира факти от обективната действителност, които имат спрямо конкретното спорно право значение на юридически или доказателствени факти. Под "нови писмени доказателства" законът има предвид писмени документи, установяващи факти, които са били твърдени по времето на висящността на процеса, но не е могло да бъдат доказани, поради липсата на тези документи. Изтъкнатото обобщение на приетите фактически и правни изводи в административното и съдебните производства, посочено в пункт 1 на молбата не следва да бъде обсъждано, тъй като не е свързано с наличие на някоя от предпоставките по чл. 239 от АПК. Решенията на СЕС, на които молителят се позовава, съдържат тълкувателни заключения относно норми на Директива 2006/112/ЕО, дадени във връзка с преюдициални запитвания, отправени от Административен съд Варна по висящи пред него дела. Тълкуването на правото на ЕС, дадено от Съда, в рамките на едно безспорно производство, не е абстрактно, а т.нар. "полезно" тълкуване, целящо да подпомогне националния съд при решаването на конкретния правен спор и съобразено със спецификата на конкретната фактическа обстановка по този правен спор. В тази връзка общозадължителни характер на преюдициалното заключение не следва да се надценява. То следователно, не представлява ново обстоятелство или ново писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. От съдържанието на молбата за отмяна могат да се извлекат възражения за неправилно тълкуване и прилагане на Закона за данък върху добавена стойност, но тези доводи обосновават касационно основание, а не основание за отмяна по извънредния способ, регламентиран в чл. 237 - чл. 244 от АПК. Несъобразяването на националния съд с решение на СЕС, съдържащо тълкуване на общностни правни норми, независимо дали е дадено във връзка със запитване на този съд по конкретното дело или по запитване, направено от друга национална юрисдикция, не е предвидено като основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение в националното законодателство. Молителят не разполага с правна възможност да претендира отмяна на влязъл в сила съдебен акт на основание, което не е посочено от законодателя и не е сред изрично изброените в чл. 239, т. 1 - т. 6 от АПК. Съдът на Европейския съюз е изтъкнал в мотивите на Решение от 30.09.2003 г. по дело Kobler С-224/2001 г., т. 38, значението на принципа за силата на пресъдено нещо, както в общностния правов ред, така и в националните правни системи. Прието е, че "за да се гарантира стабилността на правото и на правоотношенията, както и доброто правораздаване, е необходимо съдебните решения, които са станали окончателни след изчерпване на наличните способи за защита или след изтичане на предвидените за тази защита срокове, да не могат повече да бъдат оспорвани." С Решение от 16.03.2006 г. на СЕС по дело С-234/04 Rosmarie Kapferer по преюдициално запитване на австрийска юрисдикция, Съдът е постановил, че "Принципът на сътрудничество, произтичащ от чл. 10 на ДЕС не налага на една национална юрисдикция да се отклони от разпоредби на вътрешния процесуален ред с цел да преразгледа едно съдебно решение, придобило сила на пресъдено нещо и да го отмени, когато изглежда, че то противоречи на общностното право". В случая, с решението на първоинстанционния съд, оставено в сила от решението на ВАС, чиято отмяна се иска, е отхвърлена жалбата против ревизионен акт, установяващ задължения по ЗДДС, произтичащи от непризнаване на право на данъчен кредит по фактури за доставки на родовоопределени стоки, поради недоказване на реалното предаване на стоките. Реалността на доставките по фактурите, по които се претендира данъчен кредит е признато от трайната практика на СЕС като необходимо условие за възникване на претендираното право, което се установява от редица решения на СЕС /по дело С-78/12, по съединени дела С-642 и С-643/11/. Съдът в т. 13 на Решение по Genius Holding С-342/87 приема, че упражняването на правото на приспадане, предвидено в Шестата директива, не включва данъка, който се дължи само защото е вписан във фактура; упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци т.е. тези, отговарящи на облагаема сделка или платени, доколкото са дължими. В т. 17 на същото решение се казва, че "ако всеки фактуриран данък можеше да се приспада, дори когато не отговаря на действително дължим данък, то данъчната измама би била по-лесна". Реалността на доставката е фактически въпрос, а преценката на фактите и направените въз основа на тях фактически изводи е в компетентността на националния съд, както ясно е казано в изречение второ от т. 1 на диспозитива на цитираното решение по дело С-78/12, съгласно което "Запитващата юрисдикция следва в съответствие с националните правила за доказването да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по отнесения до нея спор, за да определи дали разглежданите в главното производство доставки на стоки са действително осъществени и дали съответно за тях може да бъде упражнено право на приспадане". По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че позоваването на решения на Съда на Европейския съюз по дела С-80/11, С-142/11, С-285/11, С-324/11, С-439/04 др. не съставлява основание за отмяна, а останалите оплаквания в молбата по същество са касационни оплаквания против окончателно съдебно решение, което налага отхвърляне на искането на ЕТ "Изотекс-1-Пламен Тодоров" като неоснователно. С оглед изхода на делото е основателно искането на ответника за присъждане на разноски за настоящото производство, поради което и на основание чл. 143, ал. 1 вр. чл. 249 АПК и чл. 248 от ГПК вр. чл. 144 от АПК следва ЕТ "Изотекс-1-Пламен Тодоров" да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. Търново, при ЦУ на НАП сумата 300 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. Предвид на изложеното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия