Решение № 12550 от 20.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9864/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Общински съвет - Провадия, представляван от председателя му Д. П. Н., чрез процесуалния представител адвокат Н. Николова, против решение 7441 от 17.07.2024 г., постановено по адм. дело 474/2024 г. на Административен съд - Варна, с което са отменени разпоредбите на чл. 19, ал. 1 и чл. 39, ал. 3 от Наредба 2 за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета с решение на Общински съвет -Провадия (Наредбата). С касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилен съдебен акт, постановено в нарушение на материалния закон при съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и се претендира присъждане на разноски. Ответникът - прокурор от Окръжна прокуратура - Варна не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага съдебното решение да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд - Варна е образувано по оспорване с протест на прокурор при Окръжна прокуратура - Варна против чл. 19, ал. 1 и чл. 39, ал. 3 от Наредба 2 за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета с решение 17-202/28.02.2005 г. по протокол 17/28.02.2005 г. на Общински съвет Провадия, изменена и допълнена с решение 22-269/17.10.2005 г., решение 37-457/12.02.2007 г., решение 39-486/14.05.2007 г., решение 8-76/22.04.2008 г., решение 11-122/22.07.2008 г., решение 23-270/25.03.2009 г., решение 49 670/08.06.2011 г., решение 17-305/31.01.2013 г.; решение ЗЗ-650 от 28.05.2014 г., решение 34-674/25.06.2014 г., решение 3-35/21.12.2015 г., решение 7-117/27.04.2016 г., решение 30-5ЗЗ/22.02.2018 г., решение 5 62 от 31.01.2020 г. и решение 36-575/28.09.2022 г. на Общински съвет-Провадия. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е приел, че в случая протеста е срещу чл. 19, ал. 1 от Наредбата, който е в редакцията след изменението прието с решение 562 от 31.01.2020 г. на Общински съвет Провадия и гласи, че Безвъзмездно, без търг или конкурс, със заповед на кмета на общината се предоставят помещения - частна общинска собственост на общинските ръководства на политически партии, отговарящи на условията, предвидени в чл. 31, ал. 1 и 2 от Закона за политическите партии. Другата атакувана разпоредба е чл. 39, ал. 3 от Наредбата, в редакцията й след изменението прието с решение 11122 от 22.07.2008 г. от Общински съвет Провадия, и гласи По изключение, Общинският съвет може да вземе решение, с мнозинство 2/3 от общия брой на общинските съветници, за продажба на недвижими имоти, частна общинска собственост без публичен търг или публично оповестен конкурс и в случаите, когато са налице задължения на Община Провадия, които са признати по законоустановения ред и не могат да бъдат удовлетворени по друг начин. Административен съд Варна е приел подаденият от прокурор при Окръжна прокуратура Варна протест срещу действащите редакции на двете разпоредби за процесуално допустим и основателен. След обстоен анализ на процедура по приемане на решенията за изменение на чл. 19, ал. 1 и на чл. 39, ал. 3 от Наредбата съдът е приел, че не са допуснати съществени нарушения на процедурата по приемането им и не е налице основание да се постанови отмяната им на основание чл. 146, т. 3 от АПК. За основателни и доказани обаче е приел доводите в протеста за наличие на основание по чл. 146, т. 4 от АПК за отмяна на чл. 39, ал. 3 и чл. 19, ал. 1 от Наредбата и противоречието им с норми в акт от по-висока степен, какъвто е Закона за общинската собственост (ЗОС). Конкретно е мотивирал извод за противоречие на чл. 39, ал. 3 от Наредбата с чл. 35 от ЗОС, а на чл. 19, ал. 1 от Наредбата с чл. 14, ал. 4 във вр. с ал. 1 от ЗОС. По тези съображения, Административен съд - Варна е отменил оспорените разпоредби. Така постановеното съдебно решение правилно. Първоинстанционният съд е вярно и точно е установил фактите по спора, като по фактическите му установявания не се спори. Обсъдил е възраженията и относимата правна уредба. При постановяването на решението е спазил процесуалния и материалния закон. Съгласно чл. 7, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА), наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по- висока степен. Всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда, съобразно нормативните актове от по- висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение - чл. 8 от ЗНА, чл. 76, ал. 3 от АПК и чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗМСМА. Правилно е прието от Административен съд Варна, че предвидената в действащата редакция на чл. 39, ал. 3 от Наредбата на Общински съвет-Провадия възможност по изключение, Общинският съвет да вземе решение, с мнозинство 2/3 от общия брой на общинските съветници, за продажба на недвижими имоти, частна общинска собственост без публичен търг или публично оповестен конкурс и в случаите, когато са налице задължения на Община Провадия, които са признати по законоустановения ред и не могат да бъдат удовлетворени по друг начин, е в противоречие със законовата регламентация на чл. 35 от ЗОС. В чл. 35 от ЗОС е предвидено продажбата на недвижими имоти, които са частна общинска собственост да се осъществява само чрез публичен търг или публично оповестен конкурс. Изключенията от това правило са конкретизирани в чл. 35, ал. 3 и ал. 4 от ЗОС и сред тях не е налице хипотезата, предвидена в чл. 39, ал. 3 от Наредбата. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2 ЗОС, с приетата Наредба следва и могат да се уредят единствено редът за придобиване на право на собственост и на ограничени вещни права, за предоставяне за управление, под наем и за разпореждане с имоти и вещи- общинска собственост, правомощията на кмета на общината, на кметовете на райони, на кметовете на кметства и на кметските наместници, и то при спазване на разпоредбите на този закон и на специалните закони в тази област. В случая с оспорения текст на чл. 39, ал. 3 от Наредбата е въведено ограничение, което липсва в закона. С касационната жалба не се излагат конкретни възражения срещу изводите на първоинстанционния съд относно нарушение на принципи и изисквания в ЗНА и АПК при приемането на чл. 19, ал. 1 от Наредбата, който разписва възможността безвъзмездно, без търг или конкурс, със заповед на кмета на общината се предоставят помещения - частна общинска собственост на общинските ръководства на политически партии, отговарящи на условията, предвидени в чл. 31, ал. 1 и 2 от Закона за политическите партии. Касаторът единствено изброява разпоредби със сходно съдържание, от Наредби приети от други Общински съвети, което изброяване, с оглед предмета на спора по настоящето дело, е неотносимо. Правилно Административен съд Варна е приел, че уредбата разписана в чл. 14, ал. 4 във вр. с ал. 1 от ЗОС в редакцията в сила от 30.07.2019 г. незаконосъобразно е пресъздадена в чл. 19, ал. 1 от Наредбата на Общински съвет-Провадия, което е основание за отмяната й. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и съдържанието на разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски за производството. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,