Решение № 11186 от 18.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6024/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за държавния служител /ЗДСл/. Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/, чрез процесуалния му представител юрк. Цачева, против решение 78 от 04.01.2024г., постановено по адм. д. 5595/2022г. по описа на Административен съд София град /АССГ/, с което е отменена заповед ДС 138 от 26.05.2022г., издадена за председател на КПКОНПИ, с която на основание чл. 106 ал. 1 т. 2 и чл. 108 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на П. Д. А., заемаща длъжност старши експерт в отдел Човешки ресурси, Дирекция Административно правно и информационно обслужване при КПКОНПИ, считано от 26.05.2022г., поради съкращаване на длъжността. С решението КПКОНПИ е осъдено да заплати разноските по делото. С касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Твърди, че е неправилен извода на съда за материална незаконосъобразност на заповедта, поради това, че е налице злоупотреба с право и е извършено съкращения единствено с оглед на личността на служителя. Напротив навежда съображения, че след приемане на новото длъжностно разписание са били налице предпоставките по чл. 106 ал. 1 т. 2 ЗДСл., а именно заеманата от жалбоподателя длъжност е престанала да съществува като нормативно определена позиция. Посочва, че на жалбоподателката в първата инстанция е било предложено да заеме и да бъде преназначена на длъжност старши експерт в отдел Методологично осигуряване, анализи и мерки в дирекция Превенция на корупцията, със запазване на ниво на заплата, ранг, отпуск и други придобивки, въпреки липсата на таково задължение от страна на административния орган, като тя не е приела отправено й предложение да заеме друга длъжност съответстваща на позицията й. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се оставя в сила заповедта. Претендира разноски. Ответникът П. Д. А. с писмени бележки изразява становище на първо място за нередовност на жалбата, съответно за нейната недопустимост като подадена от ненадлежна страна, а алтернативно изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна съгласно чл. 210 ал. 2 АПК, тъй като оспорената заповед е издадена от за председател на КПКОНПИ, от който е и подадена касационната жалба. В случая, тъй като с оспореното решение е отменена заповедта, издадена от посоченото лице, то решението има сила за него, съответно са налице предпоставките по посочената разпоредба и подателят на жалбата е лице, легитимирано да оспорва съдебното решение. Касационната жалба е подадена и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови оспореното решение АССГ е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на правомощията му по закон, тъй като към момента на издаването й е бил освободен председателят на КПКОНПИ с решение на Народното събрание от 22.02.2022г., считано от 01.03.2022г., като не са налице данни за избиране на нов председател на КПКОНПИ. Съдът е приел, че на основание чл. 14 ал. 3 ЗПКОНПИ заповедта е издадена от заместник председателят на КПКОНПИ при условията на заместване. Приел е обаче, че заповедта е издадена при липса на материално правните предпоставки за това и в несъответствие с целта на закона, като е достигнал до извод, че не са налице условията да се приеме наличието на съкращение на длъжността, както и че същото не съответства на целта, заложена в закона, а именно реорганизация на администрацията. Достигнал е до този извод, въпреки, че е приел, че е налице реално съкращение на всички длъжности старши експерт в отдел Човешки ресурси, както и че е налице оправдана цел с оглед разкритите такива в отдел Методично осигуряване, анализи и мерки в дирекция Противодействие на корупцията, поради установените различия в длъжностите и изискванията за компетентности по тях и докладната записка, в която се обоснова необходимостта от реорганизация, въз основа на която е издадено новото щатно разписание. Въпреки това е приел, че в случая може да се направи извод за това, че е съкратена конкретно заетата от жалбоподателката длъжност, вместо вакантни идентични длъжности, което е преценил, че е злоупотреба с право. По тези съображения е приел, че заповедта е незаконосъобразна и я е отменил. Решението е недопустимо. Производството пред административния съд е образувано по жалба на П. Д. А. срещу заповед ДС 138 от 26.05.2022г., издадена за председател на КПКОНПИ, с която на основание чл. 106 ал. 1 т. 2 и чл. 108 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на П. Д. А., заемаща длъжност старши експерт в отдел Човешки ресурси, Дирекция Административно правно и информационно обслужване при КПКОНПИ. Съгласно § 7 ал. 2 ДР на Закона за противодействие на корупцията До избирането на състав на Комисията за противодействие на корупцията, заварените при влизането в сила на закона членове на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество изпълняват функциите на членове на съответните комисии, като след избора на нови членове продължават мандата си като членове на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество. Видно от цитираното до избирането на състав на КПК, заварените членове на Комисията изпълняват функциите на членове на съответните комисия, а именно и на КПК, и на КОНПИ. Съгласно ал. 4 на посочения § 7 До избирането на нови членове на Комисията за противодействие на корупцията, досегашният изпълняващ длъжността председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество изпълнява функциите по чл. 14, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество и чл. 12, ал. 1 от действащия Правилник за устройството и дейността на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество и на нейната администрация (обн., ДВ, бр. 55 от 2018 г.; изм., бр. 89 от 2018 г.) и другите вътрешни актове, приети от тази комисия, доколкото същите не противоречат на този закон, както и на възложител по Закона за обществените поръчки. Съответно до избирането на нови членове на КПК, досегашният изпълняващ длъжността председател на КПКОНПИ, изпълнява функциите по чл. 14 ал. 1 ЗПКОНПИ, а именно съгласно чл. 14 ал. 1 т. 1 на посочения закон да представлява Комисията, а в случая по аргумент от посочената по горе ал. 2 на § 7 и на двете нови структури, без значение към коя от тях преминава съответната администрация. Поради изложеното е неоснователно възражението на ответника по касация за нередовност и недопустимост на касационната жалба. Във връзка с горепосоченото, а именно, че оспореният в първата инстанция акт е издаден от за председател на КПКОНПИ, оспореното решение на АССГ е постановено без участието на надлежна страна, по следващите съображения. Съгласно чл. 153 ал.1 АПК страни по делото са оспорващият и органът, издал административния акт. Разпоредбата на чл. 154, ал. 1 АПК вменява в задължение на съда правилното конституиране на страните в производството. В случая това задължение не е изпълнено от състава на АССГ, който вместо надлежната страна председателя на КПКОНПИ, който е органът, издал оспорената заповед, е конституирал като ответник по делото заместник председателя на КПКОНПИ, който не е издател на акта и не е страна по материалното правоотношение и не е процесуално легитимирана да участва в съдебното производство. След като органът, издал оспорения административен акт, не е конституиран като страна в първоинстанционното производство, съдебният акт е постановен при участието на ненадлежна страна и е недопустим. Заключението на първоинстанционния съд, че като ответник следва да се конституира заместник председателят на КПКОНПИ, която не е административният орган, издал акта, е в противоречие с текста на чл. 153, ал.1 АПК, който изрично изброява лицата, засегнати от правния спор и качеството, в което следва да участват в процеса. В случая заместник председателят на КПКОНПИ по силата на законовата норма, а именно чл. 14 ал. 3 от ЗПКОНПИ, сега с променено заглавие ЗОНПИ, която не е с променена редакция, както към издаване на заповедта, така и в сегадействащия закон, е овластен да замества председателя на Комисията при негово отсъствие. В случаите на заместване, заместващия изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган, за разлика от случаите, в които има делегиране на правомощия, при които органът, на който са делегирани правомощията с упражняването на делегираната компетентност, действа вече от свое име и придобива качеството на издател на акта. В случая ex lege на заместник председателя на Комисията е вменено задължението да замества председателя на същата при негово отсъствие, включително както е в конкретния случай при освобождаването му. Тъй като заместник председателя действа и е издал оспорената в производството заповед в условията на заместване, то той е направил това, както е посочено и в самата заповед, от името на замествания орган, а именно председателя на Комисията, който съответно е и надлежната страна в съдебното производство, която е и процесуално легитимирана да участва в съдебното производство в качеството на ответник по аргумент чл. 153, ал. 1 АПК. По изложените съображения настоящата инстанция приема, че решението на административния съд е постановено без участието на надлежна страна, което препятства ефективното реализиране на търсената защита на накърнените права. Конституирането на точните страни, които законът сочи, представлява задължителна процесуална предпоставка за допустимостта на производството. В случая органът, издател на оспорения административен акт, не е конституиран като страна в първоинстанционното производство, а като ответник е участвала страна, която не притежава материалната и процесуална легитимация, поради което съдебният акт е постановен при участието на ненадлежна страна и е недопустим. На това основание обжалваното решение следва да бъде обезсилено, а делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав, при съобразяване с изложеното по - горе относно конституирането на страните. По претенциите на страните за разноски, включително за настоящата инстанция, следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226 ал. 3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 3 пр. 2 АПК Върховният административен съд, състав на Второ отделение,