Решение № 8239 от 8.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16352/2011 г.

Решение № 8239 от 8.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16352/2011 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Свинекомплекс Зимен" АД, с. Зимен, област Бургас, чрез пълномощника адв. Анастасия Дюлгерова, против решение № 4630 от 26.10.2011 г., постановено по адм. дело № 1322/2011 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ), в частта, с която е върната преписката на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) за ново произнасяне в едномесечен срок от влизане на решението в сила, със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Жалбоподателят обоснова правния си интерес от обжалване на съдебното решение в тази част, като сочи, че първоинстанционният съд е отменил заповед № 01-РД/3838 от 29.12.2010 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, в която е отказано финансиране по заявление ИД 02/121/03852 от 8.12.2009 г. в размер на 783 238,10 лв., но не е решил спора по същество, а е върнал преписката на административния орган и в този смисъл за него не е настъпил целения правен ефект от отмяната на акта. Моли да се отмени решението в обжалваната част и съдът се произнесе по същество на спора. По делото е постъпила и касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" гр. София, чрез процесуалния представител юрисконсулт Марияна Стойчева, против същото решение - № 4630 от 26.10.2011 г. по адм. дело № 1322/2011 г. на АССГ, Второ отделение, 31 състав, с което е отменена заповед № 01-РД-3838 от 29.12.2010 г. на изпълнителния директор на ДФЗ в частта, в която е отказано финансиране по заявление за подпомагане с ИД 02/121/03852 в размер на 783 238,10 лв. и преписката е изпратена на изпълнителния директор на фонда за ново произнасяне в едномесечен срок от влизане на решението в сила, със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, съобразно изложеното в мотивите на решението, както и е осъден ДФЗ да заплати на "Свинекомплекс Зимен" АД разноски по делото в размер на 1450 лв. В касационната жалба са развити доводи, че решението е недопустимо, тъй като е постановено по просрочена жалба. Поддържат се и доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Сочи се, че инвестициите, по отношение на които е отказано финансиране - 1. покривно покритие Ондулин; 2. машини и съоръжения за отглеждане на прасета и 3. СМР на 3 броя помещения за угояване на прасета, са недопустими за финансиране поради изтичане на крайния срок за постигане на стандартите на Общността, към които са насочени. Иска се обезсилване на решението или да се отмени същото като неправилно, като по същество се потвърди оспорения административен акт. Ответникът по втората касационна жалба - "Свинекомплекс Зимен" АД, чрез пълномощника адв. Анастасия Дюлгерова, с писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна и излага доводи, че обжалваното решение, в частта, в която е отменена заповедта на административния орган, е правилно и моли да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са допустими, но неоснователни. Счита, че решението е валидно, допустимо и правилно. Доводите в касационната жалба на "Свинекомплекс Зимен" АД са неоснователни, по аргумент от разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК. Естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество от съда, затова след отмяната му преписката е изпратена на компетентния орган - ДФЗ-РА, предвид необходимостта от преценка на условията за предоставяне на финансова помощ по Наредба № 8/2008 г., с указания по прилагането й. Неоснователен е доводът, че указанията на съда няма да бъдат спазени. Гаранция за това е както възможността за оспорване на акта, така и разпоредбата на чл. 177, ал. 1 и ал. 2 от АПК. Основанията за пълен или частичен отказ за финансиране са посочени изчерпателно в разпоредбата на чл. 33 от Наредба № 8/2008 г. Преценката на изпълнителния директор на ДФЗ-РА по чл. 5, ал. 1 и чл. 34 от Наредбата не може да бъде направена от съда. По отношение касационната жалба на ДФЗ - РА представителят на прокуратурата сочи, че е неоснователен доводът за недопустимост на производството поради просрочие на жалбата. На оспорване подлежи заповедта по чл. 35 от Наредбата за одобряване/отхвърляне на заявлението за подпомагане. Заповед за частично отхвърляне на заявлението за подпомагане не е съобщавана с уведомителното писмо за одобрение № 2225/121/01-2600/9714/29.12.2010 г. Частичният отказ за финансиране следва да бъде мотивиран фактически и правно с някое от изчерпателно изброените основания по чл. 33, ал. 1, т. 1 - т. 6 от Наредба № 8/2008 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства". При липса на изпълнение на това изискване, актът е издаден при съществено нарушение на изискването за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и е налице основание по чл. 146, т. 2 от АПК за отмяната му. Доводите по пункт втори от касационната жалба за материална незаконосъобразност и необоснованост на решението се опровергават от приетите без оспорване СТЕ и от приложимия материален закон - Наредба № 21/14.12.2005 г., чл. 26, чл. 27 от Наредба № 8/2008 г. Не са налице касационни основания за отмяна на решението. Върховният административен съд, четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежни страни, поради което са процесуално допустими. Неоснователно е възражението за недопустимост на касационната жалба на "Свинекомплекс Зимен" АД поради липса на правен интерес. Решението на първоинстанц; ионният съд е обжалвано от "Свинекомплекс Зимен" АД, в частта, в която преписката е върната на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за ново произнасяне в едномесечен срок от влизане на решението в сила, със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Касаторът "Свинекомплекс Зимен" АД е обосновал правния си интерес от обжалване на решението в тази част поради това, че не е решен административноправния спор по същество, след като административният акт е отменен. Ето защо обжалването е допустимо и обуславя правен интерес от обжалване на съдебното решение в тази част и при изрично искане с първоначалната жалба за решаване на спора по същество след отмяната на административния акт. С оспореното решение - № 4630 от 26.10.2011 г., постановено по адм. дело № 1322/2011 г. на Административен съд - София-град, Второ отделение, 31 състав, е отменена заповед № 01-РД-3838 от 29.12.2010 г. на изпълнителния директор на ДФЗ в частта, в която е отказано финансиране по заявление за подпомагане с ИД 02/121/03852 в размер на 783 238,10 лева и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне в посочения срок и при спазване на указанията на съда. Административният съд е констатирал несъответствие на изложените в административния акт фактически основания с конкретно установените факти в производството, както и че тези основания са неотносими към отказа за одобряване на претендираната субсидия в пълния й размер, поради което е приел за незаконосъобразна заповедта, несъответстваща на приложимите материалноправни норми. Приел е, че разходите за заявените инвестиции не попадат в приложното поле на чл. 27 от Наредба № 8/2008 г., в който изрично са изброени недопустимите за подпомагане разходи и административният орган неправилно е отказал да ги приеме за допустими, да одобри субсидията и да определи изплащането й в пълен размер. Съдът, след като е отменил заповедта в частта, в която е отказано финансиране, е приел, че поради липса на правомощия да се произнесе по съществото на спора, делото следва да бъде върнато като преписка на административния орган за произнасяне при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. От фактическа страна съдът е установил, че "Свинекомплекс Зимен" АД е подало заявление за подпомагане с УРН 450955, Идентификационен номер 02/121/03852 от 08.12.2009 г. за подпомагане по мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства" с проект "Вътрешно преустройство на помещения за прасета за угояване и система за третиране и използване на животински торов отпадък". Заявените от кандидата инвестиции са насочени към постигането на следните стандарти на Общността: 1. въвеждане на минимални стандарти за защита/хуманно отношение при отглеждане на прасета: СМР на три броя помещения за угояване на прасета; стоманенобетонни скари; покривно покритие "ондулин"; машини и съоръжения за отглеждане на прасета и 2. инвестиции, насочени към прилагане на Директива 91/676/ЕИО за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделието (т. нар. Нитратна директива): ремонт на лагуна; специализирана техника и материали за третиране и използване на животински торов отпадък. Общият размер на разходите, за които кандидатства дружеството е 1 279 418,10 лева. Към заявлението са приложени изискуемите придружаващи документи. Установено е, че е проведена административната процедура по разглеждане на предложените от кандидата инвестиции, като са изпълнени отделните етапи по Правилника за работа на отдел "Договаряне по прилагане на мерки за развитие на селските райони", включително проверка на съответствие с критериите за допустимост (Контролен лист КЛЗ калкулации) и проверка на място (Констативен протокол от 10.09.2010 г.). Със заповед № 01-РД-3838 от 29.12.2010 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, на основание чл. 20, т. 1 от ЗПЗП и чл. 35, ал. 1 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., е одобрено за финансиране заявление за подпомагане ИД номер 02/121/03852 от 08.12.2009 г. с бенефициент "Свинекомплекс Зимен" АД с одобрени разходи 496 180. 00 лв., от които субсидия 360 836,50 лв. В заповедта е указано да се уведомят кандидатите за одобрението. В заповедта не се съдържа отказ за финансиране, както и указание пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва. С Уведомително писмо за одобрение № 2225/121 с изх. № 01-2600/9714 от 29.12.2010 г. кандидатът е уведомен за издадената заповед и че е одобрено заявлението при следните условия: 1. Общ размер на инвестицията - 1 279 418.09 лева; 2. Размер на финансовата помощ: 360 836.50 лева, както и е поканен да се яви в 15 дневен срок за подписване на договор за отпускане на финансова помощ. Писмото е връчено с обратна разписка на 6.01.2011 г. В писмото е отбелязано, че съгласно Административнопроцесуалния кодекс, актът за одобрение може да бъде оспорен пред министъра на земеделието и храните в 14 дневен срок от съобщаването му. С молба от 18.01.2011 г. кандидатът е поискал от ДФЗ в най-кратък срок да му бъде предоставена цитираната в уведомителното писмо заповед, поради това, че не е ясно по какви критерии са отхвърлени разходите. С уведомително писмо с изх. № 01-2600/9714 от 25.01.2011 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ е предоставено на кандидата извлечение от заповед № 01-РД-3838 от 29.12.2010 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, като е указано, че размерът на одобрените разходи е определен съгласно критериите за допустимост на инвестицията по Наредба № 8/2008 г., Приложение № 9 и Наредба № 21 от 14.12.2005 г. за минималните изисквания за защита и хуманно отношение при отглеждане на прасета (Наредба № 21), както и че инвестиционните разходи за останалите активи са редуцирани след сравнение на цените от приложените договори с референтни цени от база-данни на ДФЗ. В производството по оспорване на заповедта по чл. 35, ал. 1 от Наредба № 8/2008 г. съдът е допуснал и приел основна и допълнителна съдебно-технически експертизи и съдебно-икономическа експертиза. Въз основа на заключенията на вещите лица съдът е приел, че отказът за финансиране е незаконосъобразен и е отменил заповедта, в тази й част. По касационната жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Неоснователно е възражението за недопустимост на обжалваното решение като постановено в производство, образувано по просрочена жалба. Процесната заповед № 01-РД-3838 от 29.12.2010 г. на изпълнителния директор на ДФЗ не съдържа указание пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва. С Уведомително писмо за одобрение № 2225/121, с изх. № 01-2600/9714 от 29.12.2010 г. кандидатът е уведомен за издадената заповед и одобреното финансиране, но съдържанието на писмото не възпроизвежда заповедта, както и последната не е приложена при връчването на съобщението с обратна разписка. По този повод кандидатът е изискал връчване на заповедта по чл. 35, ал. 1 от Наредба № 8/2008 г., с оглед установяване на мотивите, поради които не е одобрен пълния размер по заявлението за подпомагане. В Уведомителното писмо е отбелязано, че съгласно АПК, актът за одобрение може да бъде оспорен пред министъра на земеделието и храните в 14-дневен срок от съобщаването му, което уведомление е непълно и не съответства на разпоредбите на АПК, след като е указан само реда за оспорване по административен, но не и по съдебен ред. Правилно административният съд е приел, че жалбата срещу заповед № 01-РД-3838 от 29.12.2010 г. на изпълнителния директор на ДФЗ е подадена в срок и производството е допустимо. Съгласно чл. 61, ал. 2 от АПК писменото съобщение следва да съдържа уведомление за съдържанието на акта. Смисълът на закона е, че съобщаването трябва да възпроизвежда съдържанието на акта и на практика се извършва чрез връчване на препис от него на адресата му. В случая уведомителното писмо не съдържа конкретни данни относно размера на отхвърленото финансиране, нито причините и начина на определяне на недопуснатото финансиране, нито възпроизвежда съдържанието на заповед № 01-РД-3838 от 29.12.2010 г., като съдържа и мотиви, каквито няма в самата заповед. С уведомително писмо с изх. № 01-2600/0714 от 25.01.2011 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ, връчено на 27.01.2011 г., на кандидата е предоставено извлечение от заповед № 01-РД-3838 от 29.12.2010 г., в което се съдържат мотиви, поради които е отказано частично финансиране. С това писмо на дружеството се съобщава съдържанието на отказа за частично финансиране и на заповедта по чл. 35, ал. 1 от Наредба № 8/2008 г., която именно подлежи на обжалване по реда на АПК, а не Уведомителното писмо за одобрение № 2225/121 с изх. № 01-2600/9714 от 29.12.2010 г., както се твърди от касатора. Срокът за обжалване тече от датата на получаването на писмо изх. № 01-2600/0714 от 25.01.2011 г. и приложения с него административен акт, както правилно е приел административният съд. Освен изложеното относно допустимостта на жалбата в първоинстанционното производство, следва да се отбележи, че в самата заповед, предмет на обжалване, не е посочено пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва. В съответствие с разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от АПК, след като не е указано от административния орган, че заповедта може да се обжалва пред съда, следва да се приеме, че срокът за оспорване на законосъобразността на заповедта на изпълнителния директор пред съда е двумесечен. Доводите на касатора за незаконосъобразност на обжалваното решение са частично основателни. Въз основа на обективно установени фактически обстоятелства административният съд правилно е приел, че при издаване на заповедта са допуснати нарушения на материалния закон. При преценката на допустимите за финансиране разходи административният съд се е позовал на изискванията на Наредба № 8/2008 г., раздел V - "Допустими разходи" и Наредба № 21/2005 г., като единствено по отношение на заявените инвестиции - покривно покритие "ондулин" и машини и съоръжения за отглеждане на прасета, е допуснал нарушение на материалния закон, като е счел същата за допустими. Административноправният спор е по отношение на отказаните за финансиране заявени разходи: покривно покритие "Ондулин"; машини и съоръжения за отглеждане на прасета и СМР на 3 броя помещения за угояване на прасета, както и неодобрения частично разход за закупуване на специализирани машини, насочени към опазване на водите от замърсявания с нитрати, предвидени съгласно изискванията на Директива 91/676/ЕИО. Правилно административният съд е приел, че допустими за подпомагане са инвестициите, които отговарят на изискванията на Наредба № 21/2005 г., чл. 2, ал. 1, т. 6, т. 8, б. "г" и ал. 2, 3, както и чл. 6, ал. 1, т. 2, б. "а"-"г" за свиневъдни обекти, построени преди 1.01.2003 г., които съгласно т. 5 от Приложение № 9 от Наредба № 8/2008 г. са с удължен срок до 01.01.2016 г. за постигане на съответствие със стандартите на Общността. С т. 5 от Приложение № 9 (Списък на стандартите на Общността, за постигането, на които се предоставя финансова помощ по реда на наредбата) изрично са посочени видовете инвестиции, а именно: "1. Изграждане/придобиване, подобрение на промишлени сгради/инсталации и друга недвижима собственост, използвана за въвеждане на минимални стандарти за защита/хуманно отношение при отглеждане на свинете, вкл. такива за опазване компонентите на околната среда и 2. Закупуване/инсталиране на нова техника/оборудване за въвеждане на минимални стандарти за защита/хуманно отношение при отглеждане на свинете, вкл. такива за опазване компонентите на околната среда". Според стандартите на Общността и видът на инвестициите, които са заявени и допустими за финансиране са "изграждане и подобрение на промишлени сгради/инсталации", а срокът за въвеждане на изискванията е 1.05.2009 - 1.01.2016 г. Следователно е допустимо финансиране на инвестиция за извършване на СМР на три броя помещения за угояване на прасета, пряко свързани с изпълнение на стандартите и по приети за допустими инвестиции в останалата част на проекта. Правилно административният съд е съобразил в тази връзка съдебно-техническите експертизи, че отказаните за финансиране инвестиции са пряко свързани с признатите за финансиране сгради и инсталации, като без тях се обезсмисля цялостното изпълнение на стандартите. В тази връзка съдът е констатирал, че в допълнителната си експертиза вещото лице е посочило, че ДФЗ признава инвестициите за стоманенобетонови скари, но не признава СМР по преустройство на сградите. Същевременно, без извършване на СМР не могат да се монтират бетоновите скари. Поставянето на бетоновите скари и свързаните с тях СМР е в изпълнение на чл. 2, ал. 1, т. 8 и ал. 2 от Наредба № 21/2005 г., за които изисквания срокът в Приложение № 9 на Наредба № 8/2008 г. е удължен. Настоящият съдебен състав приема за правилни изводите на административния съд, основани на заключението на допълнителната СТЕ, че неодобрението само на част от СМР води до невъзможност да се изпълни целия бизнес-план, което е в противоречие с целта на закона и обезсмисля изграждането на цялостна система за угояване на прасета при изпълнение на стандартите за хуманни условия и отношение. Законосъобразен е изводът, че отказаните за финансиране инвестиции съответстват на чл. 2, ал. 1, т. 8, б. "г" и ал. 2 от Наредба № 21/2005 г. относно минималните зоохигиенни изисквания за помещенията, в които се отглеждат свине, поради което отказът на административния орган по отношение на тях е незаконосъобразен. Основателни обаче са доводите на касатора за недопустимост на инвестицията по перата - покривно покритие "Ондулин" с обща сума на предлаганите за финансиране разходи от 51 775,01 лв., от които одобрени за финансиране 0 лв. и машини и съоръжения за помещения за отглеждане на прасета, с обща сума на предлаганите за финансиране разходи 283 608,18 лв., от които одобрени за финансиране са 0 лв., тъй като тези две инвестиции са насочени към постигане на стандарти, за който е изтекъл крайният срок. Покривното покритие, ако се приеме, че е свързано с постигане на изискванията на Наредба № 21, във връзка с изграждане на помещенията за отглеждането на животните от материали, които не оказват вредно въздействие върху животните, навежда на изискване по чл. 2, ал. 1, т. 1, която точка е изключена от приложното поле на Приложение № 9 от Наредба № 8. Ако се приеме, че тази инвестиция е свързана с намаляване на влажността в помещенията, респективно поддържане на определена температура, то стандартите затова са заложени в чл. 2, ал. 1, т. 3 и останали, като всички тези стандарти също за изключени от обхвата на приложение № 9, тъй като удължаването на крайния срок касае само изрично посочените инвестиции по чл. 2, ал. 1, т. 6, б. "а" и "б" и т. 8, б. "д", относими към отглеждане на женски свине след първо заплождане и за бременни свине-майки, но не са относими към прасета за угояване, какъвто е настоящият случай. Покривното покритие не може да се свърже по никакъв начин с подовите конструкции и останалите СМР, допустими за финансиране. По същия начин стои и въпросът с инвестицията за машините и съоръженията за отглеждане на прасета. Видно от разбивката по позиции на тези предлагани активи същите са: 2.2 Водозахранване - вкл. свързващи части, вкл. медикатор; 2.3 Съхранение на фуража - вкл. силоз от поцинкована стоманизирана ламарина; 2.4 Разпределение на фуража - вкл. сухо хранене с тапов траспортьор и автоматична хранилка; 2.5 Микроклимат, включващ: стенни елементи свеж въздух, вентилационна камина ЦЛ, охлаждане високонапорни дюзи и компютър за микроклимата и аларма към него. Всички тези инвестиции са насочени към постигане на изисквания по Наредба № 21/2005 г., за които е изтекъл крайният срок. Това е така, тъй като изискванията към начина, по който следва да се осигури храненето на прасетата (включва подпозиции водозахранване, съхранение на фураж и разпределение на фураж), за които е удължен срока, са заложени в чл. 2, ал. 1, т. 2, б. "а", но той се отнася само за свине-майки и женски свине след първо заплождане, а не се отнася за прасета за угояване. Изключени от приложното поле на Приложение № 9 от Наредба № 8 са и изискванията за осигуряване на оптимален климат в помещенията - осигуряване на необходимия въздухообмен чрез естествена вентилация или вентилационна система съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от Наредба № 21/2005 г., поддържане на определена температура в помещенията - изискването за въвеждане на този стандарт е по отношение на свинете-майки, заложено в чл. 6, ал. 1, т. 2, б. "к", в т. 1, б. "г" - за нерези. Наличието на топлинен източник, който да осигурява поддържане на температура на въздуха, варираща в различни амплитуди в зависимост от възрастта на бозаещите прасета, което изискване е заложено в чл. 6, ал. 1, т. 3, б. "а", също изключена от приложното поле на Приложение № 9 и не се отнася до прасета за угояване. От тази група активи единствено допустими са тези по т. 2.1 от разбивката - почистване на тора - вкл. сифон с тапа, които са относими към изискванията на "нитратната директива", като в тази част решението на съда също е правилно, за което мотивите са изложени в следващия абзац. Законосъобразни и обосновани са изводите на решаващия съд и по отношение отказаната част за финансиране на инвестициите по приложението на Директива 91/676/ЕИО за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделието (Нитратна директива). Всички инвестиции в тази част са одобрени като допустими по вид и представляват специализирана техника за събиране и използване на животинска тор от свинефермата. В тази част съдът е съобразил заключението на СТЕ, което е установило разлика между размера на разходите, за които се кандидатства и одобрените за финансиране, съответно одобрената субсидия в процент от одобреното финансиране, като общият размер е 23 627,92 лв. Обоснован и законосъобразен е изводът на съда в тази част, че за специализираната техника и материали за третиране и използване на животински торов отпадък няма изисквания в приложените заповеди на изпълнителния директор на ДФЗ относно определяне на референтни цени за отделни видове инвестиции. Подобни цени не са установени и в базата данни "Цени на земеделска техника", на които се е позовал административният орган в уведомително писмо с изх. № 01-2600/9714 от 25.01.2011 г. Правилно е съобразено от съда, че липсва конкретика и не е установена обективна база относно минималния допустим размер за финансиране на специализираната техника, без да са съобразени нейните специфични характеристики. Съобразено е в тази връзка експертното становище, че не може да се определи реална оферта за цената на техниката, а само обща стойност на базов модел, поради това, че "няма методология, която да е използвана при формиране на крайната цена". Съобразено е от съда, че методът на сравнимите неконтролирани цени е определен в Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени, но в конкретния случай липсват данни за извършване на подобен анализ за определяне на реална цена на техниката, посочена за финансиране. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че решението на административния съд, с което е отменена заповед № 01-РД-3838 от 29.12.2010 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, в която е отказано финансиране по заявление за подпомагане с ИД 02/121/03852 за сумата за финансирани разходи в размер на 51 775.01 лв. за покривно покритие "ондулин", както и за сумата в размер на 283 608,18 лв. общо посочена по перото за машини и съоръжения за отглреждане на прасета (без сумите по т. 2.1 от разбивката за машини и съоръжения за отглеждане на прасета - почистване на тора, включително сифон с тапа) е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. В останалата част, с която е отменена заповед № 01-РД-3838 от 29.12.2010 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, с която е отказано финансиране по заявление за подпомагане с ИД 02/121/03852 в размер на 499 629,92 лв., решението е правилно и обосновано и следва да бъде оставено в сила. По жалбата на "Свинекомплекс Зимен" АД. Неоснователни са възраженията на касатора, че след като е отменена заповедта в обжалваната част, с връщането на преписката на административния орган не е решен спора по същество и не е постигнат правния ефект от отмяната на акта. Административният съд е приел, че поради липса на правомощия за съда да се произнесе по съществото на спора, делото следва да бъде върнато като преписка на административния орган за произнасяне при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. Изводът на съда е в съответствие с чл. 173, ал. 2 от АПК, поради това, че естеството на отменения акт не позволява решаването на въпроса по същество. Отнася се до специална процедура по Наредба № 8/2008 г., във връзка с чл. 11, ал. 2, т. 4 и чл. 20а, ал. 2, т. 2 от ЗПЗП, със сложен фактически състав, при която административната част приключва със заповед на изпълнителния директор на Разплащателната агенция за одобряване или отхвърляне на заявлението за подпомагане, като при одобряване на проекта се сключва договор за отпускане на финансовата помощ (гражданскоправна част), с който се уреждат правата, задълженията и отговорностите на страните, включително основанията за изискуемост на финансовата помощ (чл. 35, ал. 3). В случай на обжалване на заповедта по чл. 35, ал. 1 от Наредба № 8/2008 г. при отхвърляне на заявлението за подпомагане и при установена незаконосъобразност от съда, последният не може да реши спора по същество, като замести волеизявлението на административния орган за одобрение, поради спецификата и характера на производството по одобряване на проекта и сключване на договор за отпускане на финансовата помощ. При установена незаконосъобразност на отхвърленото заявление за подпомагане, съдът задължава органа в рамките на предоставената му законова компетентност, да издаде заповед за одобряване на заявлението за подпомагане, като определи срок за изпълнение на това задължение (чл. 174 от АПК). В случая административният съд правилно е приел, че липсва компетентност на съда за произнасяне по същество с волеизявление от компетентността на административния орган, но го е задължил да се произнесе със законосъобразен акт за одобряване на заявлението за подпомагане при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението относно незаконосъобразността на частичния отказ за финансиране на проекта. По изложените съображения обжалваното решение, в частта, в която е отменена заповед № 01-РД-3838 от 29.12.2010 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", в частта, в която е отказано финансиране по заявление за подпомагане с ИД 02/121/03852 за сумата за финансирани разходи в размер на 51 775.01 лв. за покривно покритие "ондулин", както и за сумата в размер на 283 608,18 лв. общо посочена по перото за машини и съоръжения за отглеждане на прасета (без сумите по т. 2.1 от разбивката за машини и съоръжения за отглеждане на прасета - почистване на тора, включително сифон с тапа), които суми са недопустими за финансиране е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. В останалата си част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото не се дължат разноски по компенсация. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ от АПК, Върховния административен съд, четвърто отделение