Решение № 159 от 7.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6459/2019 г.

ВАСII отделение07.01.2020 г.докладчик т Мариета Милева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 124 от 01.04.2019 г. постановено по адм. дело № 588/2018 г. по описа на Административен съд - Стара Загора. ОСЪЖДА З. Желева от [населено място], [улица] да заплати на община Стара Загора сумата 100. 00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение пред касационна инстанция. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 159 от 7.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6459/2019 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на З. Желева срещу решение № 124 от 01.04.2019 г., постановено по адм. дело № 588/2018 г. по описа на Административен съд - Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата й против решение № 1807/27.09.2018 г. по Протокол № 36 на Общински съвет - Стара Загора, в частта, в която е наложена временна забрана за ограждане на УПИ IX - 6158 и УПИ X – 6158, УПИ XI – 6158, УПИ XII – 6158, УПИ XIII - 6158 в кв. 817, УПИ I – 6157, УПИ II – 6157, УПИ III – 6157, УПИ Х – 6157 в кв. 820 и на УПИ II – 6157 в кв. 821 по плана на гр. Стара Загора, кв. "Бедечка". Жалбоподателката поддържа, че решението на административния съд е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не се обосновава от събраните доказателства. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който решението на общинския съвет в оспорената част да бъде отменено. Ответникът – Общински съвет - Стара Загора оспорва касационната жалбата. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане и на юрисконсултско възнаграждение. Ответниците: П. Лафчиев, А. Лафчиев, Б. Паспаланов, Д. Дончев, С. Дончев, И. Дончева, Ц. Калчева, И. Низоркова, Д. Дончев, М. Танева, Д. Маджарова, Л. Стоилов, И. Иванов, С. Стоянов, М. Дончев, Я. Дончева, Д. Петков, Д. Добрев, М. Калчева, Р. Рашкова, С. Добрев, В. Белчева, М. Белчев, Д. Червенкова, И. Дебрелиева, Д. Добрев и Г. Добрев, не изразяват становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на З. Желева против решение № 1807/27.09.2018 г. на Общински съвет - Стара Загора в частта, в която е наложена временна забрана за ограждане на собствените й и на ответниците физически лица поземлени имоти - УПИ IX – 6158, УПИ X – 6158, УПИ XI – 6158, УПИ XII – 6158, УПИ XIII - 6158 в кв. 817, УПИ I – 6157, УПИ II – 6157, УПИ III – 6157, УПИ Х – 6157 в кв. 820 и на УПИ II – 6157 в кв. 821 по плана на гр. Стара Загора, кв. "Бедечка". Оспореният административен акт е приет по предложение на кмета на община Стара Загора от 11.09.2018 г. след сигнали за ограждане на имоти, попадащи в територията на парк "Бедечка", съгласно изменения Общ устройствен план (ОУП) на гр. Стара Загора, одобрен с решение № 1115/28.09.2017 г. на Общински съвет - Стара Загора, влязъл в сила на 01.06.2018 г. Посочено е, че действията по ограждане на имотите са в разрез с предвижданията на ОУП в частта му за квартал/парк "Бедечка" и затрудняват ползването на парка, като се възпрепятства възможността да се запазят съществуващите паркове и дървесната растителност, с оглед обособените с влязлото в сила изменение на ОУП за кв. "Бедечка" три зони: зона за озеленяване, зона за обществено и делово обслужване и смесена устройствена зона за жилищно застрояване и обществено обслужващи дейности (допълнение от 26.09.2018 г.). Имотите, собственост на жалбоподателката и на ответниците физически лица, попадат в територия предвидена с ОУП за обекти на зелената система. При тези факти и след анализ на представените по делото доказателства административният съд правилно приема, че не са налице основания за отмяна на постановеното решение на общинския съвет в оспорената част. Законосъобразно е преценено, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване изискванията за форма и при съблюдаване на административнопроизводствените правила. Аргументирано е и заключението, че оспореното решение на Общински съвет - Стара Загора е прието при правилно приложение на материалноправните разпоредби на Закона за устройство на територията (ЗУТ). Съгласно чл. 48, ал. 12 ЗУТ общинският съвет по предложение на кмета на общината може с решение да наложи временна забрана за ограждане на поземлени имоти в територии, предвидени с общ или подробен устройствен план за изграждане на първостепенната улична мрежа, за метрополитена, за трамвайни или железопътни линии, за обекти на зелената система и за съоръжения за третиране на отпадъци. Забраната се налага еднократно за срок не по-дълъг от три години. Упражняването на правомощието за налагане на временна забрана за ограждане на поземлени имоти в хипотезата на чл. 48, ал. 12 от ЗУТ, изисква кумулативното наличие на три предпоставки: предложение от кмета на общината; влязъл в сила Общ устройствен план или Подробен устройствен план за съответната територия или одобрено частично изменение на влязъл в сила и действащ ОУП/ ПУП и ОУП или ПУП да предвижда за тази територия някое от регламентираните в чл. 48, ал. 12 от ЗУТ устройствени мероприятия. В случая изброените предпоставки са изпълнени. Имотите на жалбоподателката са включени в територията, която съгласно влязлото в сила изменение на ОУП на гр. Стара Загора и прилежащите крайградски територии в частта му за квартал/парк "Бедечка" и попада в устройствена зона Оз и съответно в територия, предвидена по ОУП за паркове, градини и озеленяване, т. е. за обекти на зелената система - едно от устройствените мероприятия, регламентирано в чл. 48, ал. 12 от ЗУТ като материалноправно основание за налагане на временна забрана за ограждане на поземлени имоти. Поради това законосъобразно и в съответствие с доказателствата е прието, че условията на чл. 48, ал. 12 ЗУТ са изпълнени и са налице основания за налагане на забрана за ограждане на имотите. Възражението на жалбоподателката, че не е налице одобрен и влязъл в сила ПУП, предвиждащ изграждането на обекти на зелената система в територията, отредена по ОУП за озеленяване, е неоснователно. Действително, Общите устройствени планове определят преобладаващото предназначение и начина на устройство на отделните структурни части на териториите в обхвата на плана (чл. 103, ал. 2 ЗУТ), а конкретното предназначение и начин на устройство на отделните поземлени имоти, обхванати от плана, се определя с подробен устройствен план (чл. 103, ал. 3 от ЗУТ). Същевременно, съгласно чл. 104, ал. 1 от ЗУТ ОУП е основа за цялостното устройство на териториите на общините или на части от тях, като предвижданията на общите устройствени планове, с които се определят общата структура и преобладаващото предназначение на териториите, видът и предназначението на техническата инфраструктура и опазването на околната среда и обектите на културно-историческото наследство, са задължителни при изготвянето на подробните устройствени планове, а всеки устройствен план се съобразява с предвижданията на концепциите и схемите за пространствено развитие и устройствените планове от по-горна степен, ако има такива, и представлява по отношение на тях по-пълна, по-подробна и конкретна разработка (чл. 103, ал. 4 ЗУТ). Това налага заключението, че предвидената по ОУП зона за озеленяване в кв. "Бедечка", в която територия попадат имотите на жалбоподателката, е достатъчна да обоснове промяна в предвижданията на устройствените планове. Целта на забраната за ограждане на поземлени имоти по чл. 48, ал. 12 от ЗУТ е да се осигури осъществяването на предвижданията за предназначението и устройството на съответната територия, поради което конкретното предназначение на имота по ПУП е без правно значение. Временните ограничения при упражняването на правото на собственост върху имотите, са последица от нормативно регламентирано правомощие при предвидена в закона възможност за налагане на ограничителната мярка, засягаща собствеността. Превесът на обществения интерес във връзка с реализирането на предвидени по ОУП/ПУП устройствени мероприятия и в частност да се осигури достъп до имотите, попадащи в територии, предвидени за обекти на зелената система, е определен от законодателя като легитимна причина да се засегне правната сфера на отделните лица, включително и чрез упражняването на правомощието по чл. 48, ал. 12 от ЗУТ. Ето защо доводите на касационната жалбоподателка в обратния смисъл са неоснователни. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК първоинстанционният съд извършва преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 АПК, като на страните са дадени указания за обстоятелствата, за които следва да представят доказателства и им е осигурена възможност да ангажират такива в подкрепа на твърденията си. Оспореното решение е постановено след обсъждане и съвкупната преценка на всички събрани доказателства, а изводите на съдебния състав са мотивирани съгласно изискванията на чл. 172а, ал. 2. Ето защо съществени нарушения на съдопроизводствените правила не са допуснати, а доводите на касатора в обратния смисъл са неоснователни. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение. Съдебния акт се обосновава от събраните доказателства и е постановен в съответствие с материалния закон и при отсъствие на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане, обстоятелството, че ответникът Общински съвет – Стара Загора се представлява от юрисконсулт и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка са чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 22 от Наредбата за заплащането на правната помощ, касационната жалбоподателка следва да заплати на община Стара Загора сумата 100.00 лв., представляваща възнаграждение за юрисконсулт в касационното производство. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,

Цитирани разпоредби

1