Решение № 6066 от 20.6.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба ,подадена от Общинския съвет Самоков, чрез процесуален представител адв. Е. Вададжийска, против решение 1338 от 23.12.2021 г. постановено по адм. д. 683/2021 г. по описа на Административен съд София област, с което е отменено решение 935 по протокол 25/24.06.2021 г. на Общинския съвет Самоков, в частта по т.2, за отказ за обезщетяване по реда на § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ на наследниците на С. Георгиев със земеделски земи и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне , при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебното решение . В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон,допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК с основни твърдения, че административният съд не е съобразил, че с решение 1229ГО/11.02.1994г. на ПК Самоков ,на наследниците на С. Георгиев е признато правото на възстановяване на собственост в съществуващи/възстановими/ реални граници на нива от 4дка в местността Могилите и друга от 2дка в местността Равнището, които местности са различни от направеното предложение на Общинската служба по земеделие. Освен това,че необосновано съдът е приел, че не е били спазени изискванията за форма и че липсват мотиви и правна обосновка на акта. По тези съображения касаторът моли ВАС да отмени решението на административния съд . Претендира разноски по делото и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответната страна - Е. Миленкова, лично и чрез процесуален представител адв. Казаков, в писмен отговор и в писмена защита, оспорва касационната жалба и я счита за неоснователна, като моли съдебното решение да бъде оставено в сила. В открито съдебно заседание поддържа отговора на касационната жалба и представя като доказателства две комбинирани скици: удостоверение изх.РД-12-05-84-1/09.03.2022г. и удостоверение изх. 08/02.02.2021г. на кметството на с.Горни Окол, община Самоков с довод, че имоти за местност Равнището са възстановени на други собственици, а и че към настоящия момент м. Равнището не съществува, защото има изградено голф игрище. Претендира разноски по делото. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът правилно е приелл, че актът на общинския съвет е незаконосъобразен поради липса на форма, доколкото в него липсва приетото от фактическа страна, а само са изброени основания и липсват мотиви на акта. Намира, че е нарушен и материалния закон §27, ал.2 т.1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ във вр. с чл.45ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ и общинския съвет е бил длъжен да завърши процедурата, макар да не възстанови имотите в реални граници, а с други от землището на общината. Твърди, че с касационната жалба не се сочат фактически и правни основания, налагащи промяна на извода на съда. Предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна,поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Е. Миленкова, от гр. София, срещу решение 935, взето на заседание на Общинския съвет - Самоков, проведено на 24.06.2021 г., с протокол 25 от дневния ред, по докладна записка изх. 5800-28/19.05.2021 г. на кмета на Община Самоков, за отказ за предоставяне за възстановяване на наследниците на С. Георгиев на проектен имот16599.34.459 /попадащ в ПИ 16599.34.99-АОС 16060/2018 г. /, с площ от 4.000 дка., и проектен имот 16599.13.427 / попадащ в ПИ 16599.13.69-АОС 12477/2014 г. /, с площ от 2.000.дка. С оспореното решение съдът е отменил решение на Общинския съвет Самоков в частта по т. 2 от протокол 25/24.06.2021 г., с която, на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА и чл. 8, ал. 1 от Закона за общинската собственост, Общински съвет Самоков е отказал да предостави за възстановяване на наследниците на С. Георгиев гореописаните имоти и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. За да постанови този резултат, съдът приел, че решението на Общинския съвет -Самоков е постановено от компетентен орган и при спазени административно-производствени правила, като решението е било прието на редовно заседание на общинския съвет, с поименно гласуване, но при нарушение на чл.146, т.2 и т.4 от АПК. Счел решението за незаконосъобразно, поради - липса на мотиви и задължителни реквизити по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК -поради липсата на форма, доколкото в него липсва посочване на приетото от фактическа страна, а само са изброени основания, и поради противоречие с § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ),защото в случая е налице хипотезата на §27, ал.2 т.1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ във вр. с чл.45ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ и общинският съвет е бил длъжен да завърши процедурата, макар да не възстанови имотите в реални граници, а с други от землището на общината,т.е. е бил длъжен да предостави земеделски земи от общинския поземлен фонд и като не го е сторил, е постановил решение в нарушение на тази законова разпоредба. Решението е правилно. Съдебното решение е постановено при изяснени фактически обстоятелства, след анализ на събраните доказателства и в съответствие с установените факти,спрямо които правилно е приложен материалният закон. Правилен е изводът за липса на мотиви в оспореното решение,т.к. липсва посочване на установеното от фактическа страна, и само са изброени правни основания, и то общите такива по чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА и чл. 8, ал. 1 от Закона за общинската собственост, но не и относимите , регламентиращи сложния фактически състав на процедурата по възстановяване правото на собственост по § 27, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, във вр. с чл.45ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ,а и липсва правна обосновка на акта, доколкото очевидно не представлява такава мотивиране на акта с единственото посочване : " с мотив, че същите /имотите/ не са идентифицирани в местностите, които са съседни или идентични на признати за възстановяване.Допуснато е съществено нарушение на административнопроизводствените правила- нарушена е императивната разпоредба на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, съгласно която индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително като реквизити фактически и правни основания за издаването му, т. е да е мотивиран. Константна е практиката на Върховния административен съд, че неизлагането на конкретни мотиви е нарушение на законовото изискване за форма на административния акт, което препятства осъществяването на контрол за законосъобразност на акта от страна на съда и е самостоятелно основание за неговата отмяна. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за допуснато нарушение на материалния закон от страна на съда и необоснованост на първоинстанционното решение .В ЗСПЗЗ и в ППЗСПЗЗ е регламентирано специално производство в хипотезата на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ, при която за земеделските земи, правото на собственост върху които е признато, но не може да бъде възстановено в съществуващи (възстановими) стари реални граници поради това, че се намират в границите на урбанизираните територии (населени места) или са извън тях, но са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват реалното им връщане, собствениците, респективно техните наследници имат право на обезщетение по тяхно искане с равностойни земи от държавния или от общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове. Съгласно относимата за случая ал. 2 - когато лицата по ал. 1 са поискали обезщетение с равностойни земи, обезщетяването е: 1. със земи от общинския поземлен фонд, определени от общинския съвет въз основа на мотивирано предложение на общинската служба по земеделие - когато земите, върху които собствеността не може да се възстанови поради обстоятелствата, посочени в ал. 1, са застроени с обекти, които са общинска собственост; и 2. със земи от държавния поземлен фонд - в останалите случаи. Според разпоредбата на чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, Общинската служба по земеделие постановява решение за определяне правото на обезщетение на собствениците по реда на чл. 10б, 10в и 35 ЗСПЗЗ, в което се посочва стойността на обезщетението. Съгласно чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ общинската служба по земеделие представя мотивирано искане до кмета на общината в случаите по § 27, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, към което прилага за имот с признато право на възстановяване в стари реални съществуващи или възстановими граници с решение по чл. 18ж, ал. 1 на общинската служба по земеделие или със съдебно решение, скица-проект на имота, издадена от общинската служба по земеделие или от службата по геодезия, картография и кадастър. Въз основа на искането кметът на общината внася преписката в общинския съвет, който се произнася на първото си заседание след постъпване на искането с решение за предоставяне на имотите в изпълнение на задължението си по ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ. Съгласно § 27, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, неприключилите производства по обезщетяване със земеделски земи от общинския поземлен фонд се приключват по досегашния ред. В случая, Общинският съвет е бил длъжен в съответствие с чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ единствено да съобрази налице ли са предпоставките за приемане на решение в съответствие с § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ. Съдът правилно е съобразил, с решение 1229ГО/11.02.1994г. на ПК Самоков ,на наследниците на С. Георгиев е признато правото на възстановяване на собственост в съществуващи/възстановими/ реални граници на нива от 4 дка в местността Могилите и 2 дка в местността Равнището землище с. Горни окол, следователно е налице предпоставката на § 27, ал. 2, т.1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, а именно: установяване на границите на земеделските имоти, за които е издадено решение на общинската служба по земеделие за признаване на правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници. От цитираната разпоредба става ясно, че общинският съвет е бил длъжен единствено да съобрази наличието на предпоставките за приемане на решение в съответствие с § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, във връзка с чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, наличието на мотивирано искане от ОСЗ и приложената към него скица- проект, а не да постановява отказ. Законодателят не е регламентирал правомощия на общинския съвет да извършва проверка дали имотите се възстановяват в същата местност. Правото на собственост може да бъде възстановено не само в същата местност, в която имота се намира, но и във всяка друга, която да е в рамките на съответното землище. При наличие на условията, визирани в правната норма и при отправено по съответния ред искане за признаване на определено право, административният орган е бил длъжен да издаде акта. Няма колебания в практиката на ВАС,че в такива случаи той действа при условията на обвързана компетентност. Така напр. в решение 14946 от 05.11.2019 г. по адм. д. 3622/2019 г., и в решение 5349 от 27.04.2021 г. по адм. д. 148/2021 г., двете-на ІV отд. на ВАС. Затова е неоснователно възражението на касатора за нарушение на материалния закон с довод, че с направеното предложение на Общинската служба по земеделие и с решение 1229ГО/11.02.1994г. на ПК Самоков, на наследниците на С. Георгиев е признато правото на възстановяване на собственост на имоти, които не са в местността, където са се намирали имотите на праводателя на жалбоподателката, а в съседна местност- защото е извън правомощията на общинския съвет да преценява дали имотите, които следва да бъдат възстановени по реда на ЗСПЗЗ, се намират в същата или друга местност. В чл.10а, ал.2 от ЗСПЗЗ е предвидена възможност собствеността върху земите, чиито граници не съществуват, да се възстановява в реални граници върху равностойни по количество земи в землището на съответното населено място или в съседно землище, а със съгласието на собствениците - и в друго землище след завършване на земеразделянето и уедряване на имотите в него. С процесния отказ се прегражда пътят за упражняване на правото на наследниците на С. Георгиев да получат в обезщетение земи от общинския поземлен фонд при условията и по реда на чл. 10б от ЗСПЗЗ. Поради това и правилно административният съд е отменил оспорения пред него акт като незаконосъобразен и е върнал преписката за ново произнасяне. Горното налага извод,че административният съд е достигнал до обоснован извод за незаконосъобразност на решението на Общинския съвет - Самоков. С оглед изложеното, обжалваното пред ВАС съдебно решение е съобразено с материалния закон, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано, поради което не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 3 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. С оглед чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 228 АПК, направеното искане от процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски пред ВАС е основателно, освен че е направено своевременно. По него съдът съобрази искането по приложения списък, данните от договор за защита и правно съдействие на л.45 от делото и фактура на л.46 от делото, от които е видно, че договореното и действително заплатено възнаграждение за адвокат за настоящата инстанция е 900 лв. Съдът съобрази инвокираното от касатора възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. с чл. 144 АПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, но с оглед фактическата и правна сложност на спора пред настоящата инстанция, го намира за неоснователно. С оглед чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, счита, че касаторът следва да бъден осъден да заплати на ответника по касация за адвокатско възнаграждение сума в пълния претендиран размер. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение