Решение № 6604 от 10.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1000/2012 г.

Решение № 6604 от 10.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1000/2012 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Пазарджик, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно адвокат Гергана Стоименова - Царска, срещу решение № 645 от 9.12.2011 г. по адм. дело № 668/2011 г. на Административен съд - гр. Пазарджик.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна.

С посоченото решение Пазарджишкият административен съд е отменил мотивирано решение № К-3621 от 22.07.2011 г. на касационния жалбоподател и му е изпратил преписката да реши по същество въпроса дали е законосъобразно разпореждане № 121-00-763-1 от 07.06.2011 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при РУСО - Пазарджик, с което на Нина Ангелова Лулчева от гр. Пазарджик е отказано парично обезщетение за безработица със следните мотиви: "Съгласно данните в информационната система на НОИ и установените при проверката факти и обстоятелства липсват доказателства, че г-жа Лулчева е упражнявала трудова дейност в цитираните дружества ("Аморас" ЕООД, гр. Брацигово и "Форсис лиз" ООД, гр. Пазарджик), за лицето не е възникнало задължение за осигуряване при посочените осигурители, т. е. то не е осигурено лице по смисъла на чл. 10 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на КСО".

За да постанови този резултат Административен съд - гр. Пазарджик е приел, че "са налице убедителни доказателства, че за жалбоподателката (Нина Ангелова Лулчева) са налице внесени и дължими осигурителни вноски най-малко девет месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването, което означава, че същата покрива изискването на чл. 54а, ал. 1 от КСО".

Този извод е необоснован и поради това неправилен.

Не се спори между страните, че за Нина Ангелова Лулчева, която твърди, че е била задължително осигурено лице по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) не е направена нито една осигурителна вноска от "Аморас" ЕООД, гр. Брацигово или от "Форсис лиз" ООД, гр. Пазарджик.

А за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО дължими са осигурителните вноски:

а) начислени върху изплатените им трудови възнаграждения, както и

б) които следва да бъдат начислени върху начислените и неизплатени или неначислените трудови възнаграждения и други доходи от трудова дейност (но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход - минималната месечна работна заплата за страната и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход) - чл. 6, ал. 2 и 3 КСО.

Следователно съществените подлежащи на доказване факти са:

а) дали Нина Ангелова Лулчева е била осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 ДР на КСО, защото е извършвала трудова дейност, за която е подлежала на задължително осигуряване по чл. 4 КСО и за нея са били дължими осигурителни вноски;

б) какво трудово възнаграждение реално е получила за периода от време по чл. 54а, ал. 1 КСО или какво трудово възнаграждение й е било начислено, но неизплатено или пък въобще не е било начислявано за този период от време, но е било дължимо за осъществената от нея трудова дейност.

Трудовото възнаграждение се изплаща (чл. 270, ал. 3 КТ):

а) лично на работника или служителя, а по негово писмено искане - на негови близки

• по ведомост или

• срещу разписка

б) по писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочена от него банка.

Следователно реално изплатеното трудово възнаграждение на работниците и служителите по чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО се доказва чрез:

а) ведомости за начислени и изплатени или само начислени, но неизплатени трудови възнаграждения (наричани изплащателни или разплащателни ведомости);

б) разписки или разходни касови ордери;

в) банкови документи за преведени на влог трудови възнаграждения.

В случая не е представено нито едно от тези доказателства. Представени са трудови договори с удостоверени уведомявания по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) и удостоверения обр. УП-2 за осигурителен стаж и осигурителен доход.

По аргумент от чл. 40, ал. 2, 3 и 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж осигурителният доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, се установява с данните по чл. 5, ал. 4 КСО или с документ по утвърден образец, които се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд, а при липса на такива - и въз основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно данни за осигурителния доход.

Следователно, при липсващи документи по чл. 270, ал. 3 КТ, осигурителният доход може да бъде установен и с други документи, съдържащи достатъчно данни за него, вкл. и с удостоверения обр. УП-2, но при оспорването им съдът е длъжен да възложи проверка чрез установените в закона процесуални способи и доказателствени средства.

Между страните по делото не се спори, както се посочи и по-горе, че за Нина Ангелова Лулчева не е внесена нито една осигурителна вноска за времето от 24.09.2009 г. до 01.02.2011 г., удостоверен с трудова книжка (на л. 78 и 79 от делото на ПзАС) стаж във "Форсис лиз" ООД, гр. Пазарджик (от 24.09.2009 г. до 26.05.2010 г.) и в "Аморас" ЕООД, гр. Брацигово (от 27.05.2010 г. до 01.02.2011 г.). Следователно в тежест на Нина Ангелова Лулчева е да докаже, че за тези периоди от време тя е упражнявала трудова дейност, за която работодателите са й изплатили реално уговореното трудово възнаграждение, отразено в трудовата книжка, за което са дължими осигурителни вноски и поради това (трудова дейност и дължими осигурителни вноски) тя е била осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 ДР на КСО

Всички останали предпоставки по чл. 54а КСО за правото на парично обезщетение при безработица са налице.

По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е основателна, а оспореното с нея съдебно решение е неправилно (необосновано), поради което следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия съд, на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК, за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,