Решение № 6801 от 18.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2954/2026 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане с правно основание по чл. 239, т. 1 АПК, подадено от А. М., гражданин на Сирия, чрез пълномощника му адв. Н. А. Рамаданова от Софийската адвокатска колегия, за отмяна на влязлото в сила Решение № 11422 от 13.11.2025 г., постановено по адм. дело № 8477/2025 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), с което е оставено в сила решение № 24459 от 15.07.2025 г., постановено по адм. дело № 3609/2025 г. на Административен съд София - град. Претендира се решението на ВАС, с което му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут, да бъде отменено на основание чл. 237, ал. 1 във връзка с чл. 239, т. 1 АПК. Към искането не са приложени писмени доказателства. Ответникът – председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет, чрез главен юрисконсулт Е. Хичовски, в съдебно заседание поддържа становище за неоснователност на искането за отмяна на влязлото в сила съдебно решение, поради което претендира то да бъде отхвърлено. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, намира, че искането е подадено от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е постъпило в сроковете по чл. 240, ал.1, т. 1 и ал. 2 АПК, при което е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство пред Административен съд София – град е Решение № 12665/04.12.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) e отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на А. М., гражданин на Сирия. При постановяване на първоинстанционното решение, Административният съд София – град е счел, че спрямо чужденеца не са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено с присъствието си на територията на Сирия и конкретно в гр. Хасака той би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут. Приел е, че реална опасност от посегателство върху личността на чужденеца по делото не е установена. Върховният административен съд е оставил в сила решението, като е приел, че не е установено в Сирия и в област Хасака в частност да има безогледно /безразборно насилие по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, поради което е счел за обоснован извода на административния орган, че за жалбоподателя не съществува риск от тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ, поради което правилно му е отказано предоставяне на статут на бежанец. Обсъдена е и хипотезата на чл. 9, ал. 5 ЗУБ. Разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК предвижда отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови "обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. По хипотеза те са извънпроцесуални и са относими към спорното право. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност неговото произнасяне да е неправилно. Именно по тази причина като основания за отмяната могат да служат новооткрити или новосъздадени доказателства само относно обстоятелства (правно или доказателствено значими), съществували към момента, в който са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото, т. е. - към момента на приключване на устните състезания. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдени в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, т. к. заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Основание за отмяна са само онези нови писмени доказателства (официални или частни документи), които установяват нови обстоятелства по делото, съществуващи към момента на приключване на устните състезания в последната инстанция по същество, но неизвестни на страната или такива, с които същата не е разполагала или обективно не е била в състояние да се снабди своевременно с тях. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. В настоящото производство по делото не са представени писмени доказателства, а се излагат твърдения, че лицето полага труд по трудово правоотношение с „ДСП ГРУП“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.София, че същият е интегриран в българското общество, както и данни за обстановката в Сирия. Изложените твърдения по своето естество не са свързани с производството по чл. 237 и сл. от АПК, каквото е настоящото, а представляват касационни доводи и същите не следва да бъдат обсъждани, доколкото решението на ВАС е постановено в касационно производство и като такова е окончателно и не подлежи на последващо обжалване - чл. 223 АПК. Недопустимо е да се извършва проверка за законосъобразност на постановено решение в производство по отмяна. Отмяната е извънреден, а не инстанционен способ за евентуална ревизия на вече влязъл в сила съдебен акт. В такова производство касационни доводи не са допустими. Предвид липсата на предпоставките за отмяна на влязлото в сила съдебно решение на релевираното правно основание по чл. 239, т.1 АПК, искането следва да се отхвърли. Воден от горното и на основание чл. 244, ал.1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,