Решение № 4028 от 27.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12314/2008 г.

Решение № 4028 от 27.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12314/2008 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на Тихомир Игнатов Ангелов от град Велико Търново против решение от 03.06.2008 година, постановено по адм. дело № 2822/2006 година на Софийски градски съд (СГС), административно отделение. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - председателят на Държавната комисия по хазарта (ДКХ), не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение, което следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение СГС е отхвърлил жалбата на Тихомир Игнатов Ангелов срещу заповед № 97/17.05.2006 година на председателя на ДКХ, с която е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) от длъжността "старши инспектор" в отдел "Контрол върху хазартната дейност", регионално звено "Контрол върху хазартната дейност" - град Велико Търново, считано от 18.05.2006 година. Първоинстанционният съд е установил, че жалбоподателят Ангелов е назначен на длъжност "старши инспектор" в отдел "Контрол върху хазартната дейност", регионално звено Велико Търново със заповед № 63/01.04.2004 година на председателя на ДКХ, като съгласно длъжностното разписание, в сила от 07.11.2005 година за тази длъжност била предвидена само една бройка. Със заповед № 95/16.05.2006 година на председателя на ДКХ, на основание чл. 4, ал. 6 от Устройствения правилник на ДКХ, приет с ПМС № 10/200 година е утвърдил ново длъжностно разписание, в сила от 18.05.2006 година, с което е намалена щатната численост в специализираната администрация с четири щатни бройки, като заеманата от жалбоподателя длъжност е съкратена. По новото длъжностно разписание за регионалното звено в град Велико Търново не са предвидени никакви щатни бройки за длъжността "старши инспектор". Липсват щатни бройки за тази длъжност в същото регионално звено и по длъжностното разписание, в сила от 22.05.2006 година. Предвид на така настъпилите структурни и длъжностни промени със заповед № 97/17.05.2006 година на председателя на ДКХ, служебното правоотношение на жалбоподателя Ангелов е прекратено, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - поради съкращаване на длъжността. При така установените факти, в решението, предмет на касационна проверка са обосновани правни изводи за законосъобразност на оспорената заповед, като издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и разпоредбите на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Дефиницията на понятието "длъжност в администрацията" е дадено в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на единния класификатор на длъжностите в администрацията (ДВ, бр. 18 от 5.03.2004 г.) и според тази дефиниция "длъжност в администрацията" е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение, включително и по правоотношение, възникнало на основание на Закона за министерството на вътрешните работи, Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България или Закона за изпълнение на наказанията, въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика". Следователно белезите на понятието "длъжност в администрацията" са два: 1. нормативно определена позиция, 2. изразяваща се в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Поради това, когато органът по назначаването твърди, че една длъжност е съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, трябва да бъде установено, че тази длъжност вече не фигурира и като наименование (нормативно определена позиция) в длъжностното разписание на съответната администрация, и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. И двете изисквания следва да бъдат установени кумулативно. По отношение на заеманата от жалбоподателя длъжност е установено наличието и на двете кумулативни предпоставки. Заеманата от жалбоподателя длъжност не съществува като нормативно определена позиция в утвърденото длъжностно разписание на ДКХ, в сила от 17.05.2006 г. Видно от длъжностното разписание, в сила от 07.11.2005 година в регионалното звено в град Велико Търново, са съществували три щатни бройки: "главен инспектор", "старши инспектор" и "младши инспектор", а по длъжностното разписание, в сила от 17.05.2006 година за регионално звено Велико Търново са останали две щатни бройки - за длъжността "главен инспектор" и "младши инспектор". Следователно неговата длъжност е реално съкратена и не съществува като нормативно определена позиция в длъжностното разписание. При сравнение на длъжностните характеристики на жалбоподателя и на двете запазени длъжности не е налице идентичност между задачите, функциите и задълженията, с оглед на което е налице и втората кумулативна предпоставка по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Следва да се има предвид и обстоятелството, че е въпрос на целесъобразност на административния орган да направи такива структурни промени в администрацията си, които да осигуряват най-ефективно изпълнението на задачите, които са му възложени с Устройствения правилник, създаващи по-добра организация и оптимизация на работата. Поради това касационната инстанция намира, че постановеното от СГС решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Касационният ответник пред настоящата инстанция не претендира разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав