Решение № 8734 от 11.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1034/2022 г.

Решение № 8734 от 11.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1034/2022 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика ("ОДОП") – София при ЦУ на НАП, срещу Решение № 2062/26.11.2021 г., постановено по адм. дело № 878/2021 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което по жалба на Л. К. е отменен Ревизионен акт (РА) № Р-22000119008176-091-001/23.02.2021 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение № 1231/13.08.2021 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП. Изложените в касационната жалба доводи са за неправилност на оспорваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че датата на образуване на ревизионното производство е датата на издаване на заповедта за възлагане на ревизия, а не тази на връчването й, както е приел съдът. Съответно оспорва извода на решаващата инстанция, според който ревизионното производство е образувано след преклузивния срок, предвиден в чл. 109 от ДОПК. Моли за отмяна на атакуваното решение и за постановяване на друго – по съществото на спора, с което жалбата против ревизионния акт да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Л. К., чрез пълномощник адв. П. Зотева, в подаден писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд – Благоевград е бил РА № Р-22000119008176-091-001/23.02.2021 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение № 1231/13.08.2021 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" – София, с което на Л. К. са установени задължения по реда на чл. 17 от ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на 2 161, 20 лв. главница и 1 715, 94 лв. лихви за просрочие. За да отмени процесния ревизионен акт, съдът е установил, че извършването на ревизията е възложено със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР), издадена на 12.12.2019 г., като е връчена на ревизираното лице по електронен път на 6.01.2020 г. Прието е, че е допуснато нарушение на чл. 109, ал. 1 от ДОПК, тъй като установените с ревизионния акт са за 2013 г., като съгласно чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ годишната данъчна декларация се подава до 30 април 2014 г., съответно 5-годишният срок е започнал да тече на 1.01.2015 г. и е изтекъл на 31.12.2019 г. Обоснован е решаващ извод за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като по аргумент от чл. 114, ал. 1 от ДОПК ревизията се счита за образувана с връчване на ЗВР, а не с издаването й. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, като не е засегнато от сочените от касатора пороци. Административният съд подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните, и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел самостоятелни и обосновани правни изводи, които се споделят и от настоящата инстанция. Съдебната практика е трайна и непротиворечива, като съгласно нея началният момент на ревизионното производство е моментът на връчване на заповедта за възлагане на ревизия. С факта на връчването на ЗВР се свързва образуването на ревизионното производство, което е определящо за приложимия процесуален ред за извършването на ревизията, за компетентността на участващите в производството органи по приходите, обхвата и срока на производството. В конкретния случай поради връчването на процесната ЗВР № Р-22000119008176-020-001/12.12.2019 г. на ревизираното лице на 6.01.2020 г., процесното ревизионно производство се явява незаконосъобразно, защото то е образувано след изтичане на петгодишния преклузивен срок, регламентиран в чл. 109, ал. 1 от ДОПК. Доколкото се касае за задължения по ЗДДФЛ за периода 1.01.2013 – 31.12.2013 г., ревизираното лице е следвало да подаде ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ до 30 април 2014 г. съгласно приложимата редакция на чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ, тоест 5-годишният преклузивен срок за установяване на задълженията е започнал да тече на 01.01.2015 г. и е изтекъл на 31.12.2019 г., както правилно е съобразил и административният съд, /В този смисъл Решение № 165 от 9.01.2017 г. по адм. д. № 392/2015 на ВАС и Решение № 1309 от 1.02.2017 г. по адм. д. № 12989/2015 на ВАС/. Допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в образуване на ревизионното производство след изтичане на срока по чл. 109, ал. 1 от ДОПК е особено съществено, поради което само на това основание издаденият в това производство ревизионен акт е незаконосъобразен. Ирелевантни спрямо предмета на спора са възраженията на касатора по отношение уредбата на погасителната давност, съдържаща се в ЗЗД, НК и НПК, поради което настоящият касационен състав не ги обсъжда поотделно. Разноски: При този резултат на спора и навременно заявената претенция, подкрепена с доказателства – договор за правна защита и съдействие, платежно нареждане и списък по чл. 80 от ГПК, на ответника по касация се следват разноски, възлизащи на 600 лева. Водим от гореизложеното и в този смисъл и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение