Решение № 179 от 7.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9276/2018 г.

Решение № 179 от 7.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9276/2018 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Образувано е по касационна жалба на Г. Арнаудов от [населено място], против Решение № 530/12.03.2018 г. по адм. д. № 3202 от 2017 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против заповед за прилагане на ПАМ № 17 - 0432 - 000008 от 06.07.2017 г., издадена от началника на Първо РУП към ОД на МВР Пловдив. Касаторът излага съображения, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК. Моли съдът да отмени незаконосъобразния административен акт, както и заповедта за прилагане на принудителната административна мярка. Претендира присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът – началникът на Първо РУП към Областна дирекция на МВР - Пловдив, не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното Решение № 530/12.03.2018 г. постановено по адм. д. № 3202 от 2017 г., Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата на касатора против заповед за прилагане на ПАМ № 17-0432-000008 от 06.07.2017 г., издадена от началника на Първо РУП към Областна дирекция (ОД) на МВР Пловдив. За да достигне до извод относно нейната законосъобразност, съдът на осн. чл. 168 АПК вр. с чл. 146 АПК е извършил проверката на оспорения акт като е достигнал до извод, че е издаден от компетентен административен орган съгласно заповед № 8121 з – 1524 от 09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи. Спазени са изискванията за форма на акта по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, актът е материално законосъобразен и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. От приетите за установени правнорелевантни факти и след съвкупната преценка на представените по делото доказателства, се установява, че на 06.07.2017 г. около 10, 49 часа в [населено място], на [улица]– пред № [номер] лицето Г. Арнаудов управлява собствения си лек автомобил "Тойота Превиа" с рег. [рег. номер на МПС], без валидно свидетелство за управление за съответната категория. Направена е справка в ОДЧ и е установено, че Свидетелството за управление на МПС е с изтекъл срок на 08.05.2017 г. За извършеното нарушение по чл. 150а, ал. 1 ЗДвП, на лицето на осн. чл. 171, т. 2а ЗДвП е наложена ПАМ – прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно 190 дни. Правилни и в съответствие с материалния закон са изводите на административния съд относно наличие на предпоставките по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП. Последният текст е относим към свидетелството за управление на моторно превозно средство, което според чл. 3, ал. 3 и чл. 50, ал. 1 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД), е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на моторно превозно средство, със законово определен срок на валидност по смисъла на чл. 51 ЗБЛД. Този срок е свързан с първоначална и последваща проверка на физическата годност на едно лице да управлява съответното моторно превозно средство, според класификацията им за съответните категории по чл. 51, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 ЗБЛД. Изискването за такава пригодност е въведено в чл. 2 от Наредба № 3 от 11 май 2011 г. за изискванията за физическа годност към водачите на моторни превозни средства и условията и реда за извършване на медицинските прегледи за установяване на физическата годност за водачите от различните категории, (Обн. ДВ. бр. 39 от 20 май 2011 г., посл. изм. и доп. ДВ. бр. 11 от 2 февруари 2018 г.). Съгласно чл. 159, ал. 1 ЗДвП във вр. с чл. 15, ал. 1, т. 1 вр. с ал. 2 от Наредба № І-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина след изтичането на предвидения в закона срок, свидетелството за управление на МПС се подновява. От анализа на цитираните норми се извежда извод, че по своята същност правото на управление на моторно превозно средство е срочно право, като срокът за управление е изрично посочен в свидетелството за управлението му. Правилно административният съд е достигнал до извод, че управлението на МПС със СУМПС с изтекъл срок на валидност е фактическото основание на водача да бъде наложена ПАМ по чл. 171, т. 2а от ЗДвП. В случая административният орган законосъобразно е наложил съгласно цитирания текст принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" за срок от 190 дни, която е в рамките на предвидения в закона срок (малко над 6 месеца), съгласно изискването на закона. Предвидената мярка е израз на държавната политика за ограничаване и преустановяване управлението на МПС без валиден документ, удостоверяващ физическата годност на водача. Това въздействие чрез прилагане на съответната ПАМ върху субекта е преценено от законодателя като превенция срещу извършването на определен вид правонарушения. По изложените съображения и след проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, АПК Върховният административен съд, шесто отделение,