Решение № 5835 от 21.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2519/2015 г.

Решение № 5835 от 21.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2519/2015 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Алъръз Мерве, гражданка на Република Турция, срещу решение по адм. д. № 8395/2014 г. по описа на АССГ. Иска отмяна на решението с оплаквания за материална незаконосъобразност. Твърди, че няма основание за принудителното й отвеждане до границата на страната, защото е студентка и не е загубила правата си, в момента продължава да учи редовна форма на обучение, не е могла да продължи срока на пребиваване, защото вече е била издадена заповедта. Ответната страна, директорът на Столична дирекция на вътрешните работи не изпраща представител и не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилно прилагане на чл. 41, т. 2 от ЗЧРБ. Макар и да не е приложено разрешението за пребиваване, не е спорно, че срокът е изтекъл на 27.01.2014 г., не е продължен, поради което заповедта е законосъобразна. Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 6852/2014 г. по адм. д. № 8395/2014 г. по описа на Административен съд София-град е отхвърлена жалбата на Алъръз Мерве, гражданка на Република Турция, против заповед № ЗДС-749/15.05.2014 г. на ВНД директор на Столична дирекция на вътрешните работи, с която на основание чл. 41, т. 2 от ЗЧРБ е приложена принудителна административна мярка "принудително отвеждане до границата на Република България". Мотивите към заповедта са изложени в писмо на началник сектор "Миграция" от 15.05.2014 г. - л. 14 от делото. Обоснован и материалнозаконосъобразен е правният извод на съда за липсата на основания по чл. 146 от АПК за отмяна на издадения индивидуален административен акт. Срокът за пребиваване е изтекъл на 27.01.2014 г. и до този момент жалбоподателката не е сезирала административните органи с искане за продължаването му. Проверките от страна на миграционните власти установяват, че Алъръз Мерве е прекъснала обучението си поради неплащане на таксата за шестия семестър в Техническия университет - гр. София. При проверка на 19.03.2014 г. на адреса й в гр. София, заявен пред СДВР, не е открита, и тъй като не е имало данни за новото й местоживеене, нито за регистрирано преминаване на ГКПП, е наложена принудителна административна мярка. Тъй като срокът за пребиваване не е продължен, е налице задължение за чужденеца да напусне страната в срока до 27.02.2014 г. Тъй като не е направено, е налице хипотезата на чл. 41, т. 2 от ЗЧРБ. Твърдението, че Мерве е искала да подаде молба за продължаване на срока, но не могла да стори това, защото заповедта вече е издадена, освен че е недоказано, и е неотносимо за правилното решаване на спора. Може да бъде продължаван само срок, който не е изтекъл. В случая заповедта е издадена два месеца и половина след изтичане на срока на разрешението за пребиваване, поради което дори да е вярно, че жалбоподателката се е явила в СДВР, това е станало след, а не преди 27.01.2014 г. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение