Решение № 116 от 6.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5080/2014 г.
ВАСVII отделение06.01.2015 г.докладчик т Йовка Дражева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 284/29.01.2014 г. по адм. д. № 1635/2013 г. по описа на Административен съд-Пловдив в ЧАСТТА, в която е отменена заповед № 10 ОА 580 от 22.03.2010 г. на кмета на общината в частта, в която са установени задължения за такса битови отпадъци на Димитър Костадинов Шишков от гр. Пловдив за периода от 1.01.2005 г. - 31.12.2009 г. за имот в гр. Пловдив, а преписката е върната за ново произнасяне. В останалата част решението е влязло в сила. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 116 от 6.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5080/2014 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 от АПК. Образувано е по касационната жалба на кмета на община Пловдив с искане за отмяна на решението в частта, в която е отменена заповед № 10 ОА 580 от 22.03.2010 г. на кмета на общината в частта, в която са установени задължения за ТБО за периода от 1.01.2005 г. - 31.12.2009 г., а преписката е върната за ново произнасяне. Иска произнасяне по същество и отхвърляне на жалбата срещу заповедта. Твърди, че няма спор между страните относно реалното извършване на услугите, периода, размера на ТБО. Единственият спор е дали се дължи или не заплащането на ТБО поради това, че Димитър Костадинов Шишков е собственик, но фактически не ползва имота поради съдебни спорове със съсобствениците. Твърди, че не е налице хипотезата на чл. 19в, ал. 1, т. 2 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите на територията на община Пловдив да не се плаща такса битови отпадъци, не е налице основание за отмяна на административния акт. Като е отменил АУЗД поради липсата на мотиви по трите компонента на таксата, съдът е постановил неправилно решение и извън предмета на спора. Развива подробни съображения. Ответната страна Димитър Костадинов Шишков намира касационната жалба за неоснователна, а решението за правилно. Семейство Трифонови ползва имота като стоматологичен кабинет и редовно плащат и данъка и таксата смет. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и развива подробни съображения. Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 284/29.01.2014 г. по адм. д. № 1635/2013 г. по описа на Административен съд - Пловдив е отменена заповед № 10 ОА 580/22.03.2010 г. издадена от кмета на община Пловдив на основание чл. 9б, ал. 1 и ал. 2 от ЗМДТ в частта, с която на Димитър Костадинов Шишков от гр. Пловдив са установени задължения за такса битови отпадъци за притежавания от същия недвижим имот за периода от 1.01.1998 г. до 31.12.2004 г. и е наредено да се внесе в приход на общинския бюджет сумата от 268,92 лв. като главница за периода, ведно с лихвите за просрочие, поради погасяване на задълженията по давност. Със същото решение е отменена заповедта и в частта, с която на същото лице са установени задължения за ТБО за притежаваните от него 1/3 ид. ч. от недвижим имот находящ се в гр. Пловдив, ул. "Александър Екзарх" № 5 за периода от 1.01.2005 г. до 31.12.2009 г. и е наредено да се внесе в приход на общинския бюджет сумата от 382,41 лева главница за периода, ведно с дължимите лихви и в тази част преписката е изпратена отново на кмета на общината за ново произнасяне, евентуално за произнасяне с АУЗД за периода от 1.01.2005 г. до 31.12.2008 г. Предмет на касационна проверка е решението на съда в частта, с която е отменил заповедта на кмета за периода от 1.01.2005 г. до 31.12.2009 г. Решението в оспорената част е обосновано, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон. Съдът се е произнесъл в рамките на предмета на спора и при спазване на служебното начало по чл. 168, ал. 1 от АПК не се е ограничил само в рамките на наведените от оспорващия основания, а е извършил проверка на законосъобразността на административния акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Поради това е неоснователно оплакването за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила с отмяната на административния акт заради нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и липсата на мотиви относно размера на трите компонента на таксата битови отпадъци по чл. 62 от ЗМДТ. Липсата на конкретен довод в първоинстанционната жалба не е процесуална пречка за първоинстанционния съд да се произнесе и да отмени заповедта на основание, което не е посочено в жалбата. Липсата на мотиви към административния акт представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК, както правилно е приел Административен съд - Пловдив. В случая в заповедта не се съдържат задължителните мотиви относно размера на трите компонента на таксата битови отпадъци по чл. 62 от ЗМДТ. Такива мотиви не са изложени и в нито в друг документ съставен с оглед предстоящо издаване на административния акт, предвид ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС. Затова са материалнозаконосъобразни правните изводи за наличието на основание по чл. 146, т. 3 от АПК за отмяна на административен акт и връщане на преписката за ново произнасяне по чл. 173, ал. 2 от АПК (в решението на съда е допусната грешка, защото съдът е посочил вместо чл. 173, ал. 2 от АПК - чл. 173, ал. 2 от ДОПК, но това не променя резултата по делото). В случая заповед № 100А580 от 22.03.2010 г. е издадена на основание чл. 9б, ал. 2 от ЗМДТ и подлежи на обжалване по реда на АПК, съгласно чл. 9б, ал. 3 от ЗМДТ (редакция действала към момента на издаването), отменен с ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г. С влизане в сила измененията на чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ от 1.01.2011 г. публичните вземания на общината се събират по реда на ДОПК, който задължава с чл. 160, ал. 1 от ДОПК съдът да реши делото по същество. Тъй като заповед № 100А580 от 22.03.2010 г. е издадена по стария ред, правилно съдът е преценявал законосъобразността на административния акт по чл. 146 от АПК и упражнил правомощието по чл. 173, ал. 2, предл. 2 от АПК като върнал административната преписка за ново произнасяне и обсъждане на наведените от жалбоподателя твърдения за наличието на основания за освобождаване от задължение за плащане на ТБО. В заповедта няма мотиви дали защитната теза на Димитър К. Шишков намира опора в чл. 19в от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите на територията на община Пловдив. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение